Димитър Димитров е 59-годишен, работи като монтьор във ВЕЦ "Капка" в Горни Лом. Преди това e работил в системата на военните заводи "Пима", част от които е била и барутната фабрика в Горни Лом. Има седемгодишен стаж в завод "Миджур", като близо година се е занимавал с утилизация на боеприпаси. 26-годишният му син Михаил е сред 15-те загинали при експлозията във фабриката за утилизация на мини.

- Г-н Димитров, пет месеца след взрива и трагедията в Горни Лом за вас - близките на загиналите, и за обществото има ли някаква яснота, защо се случи това огромно нещастие?

- Следствието по случая продължава и аз засега имам доверие на хората, които работят. Но имам и съмнения, че някои държавни институции и служители се опитват да скрият част от фактите, които водят до истината. Затова със заявление до Главна прокуратура, като се възползвах от правата, които ми дава НПК, се конституирах като заинтересована страна по делото. Заел съм се и сам да разследвам този взрив, който отне живота на сина ми и на още 14 други хора, повечето от които познавах лично. Помагат ми правозащитни и екологични организации, като Асоциацията на свободното слово "Анна Политковская" и Националното движение "Екогласност".

- Кой и какви факти крие според вас?

- Поискахме от Министерството на икономиката информация за разрешението за трансфер на мините от Гърция до България - кой го е дал, кога и защо. Но получихме отказ. Мотивът е, че не е дадено съгласието на една от страните по случая - Диана Миткова, която е снаха на Валери Митков и е в Управителния съвет на "Миджур". Това обаче е несъстоятелно! Според Закона за достъп до обществена информация, когато общественият интерес е надделяващ, не е нужно съгласието на трета страна. А ако в този случай няма обществен интерес от разкриването на истината, то има ли въобще общество у нас и зачита ли го властта? Така че сме завели дело срещу отказа на Министерството на икономиката, но то е насрочено чак за края на октомври тази година.

- Къде са според вас виновниците за експлозията - сред собствениците и ръководството на фирмата или в завода? Или смятате, че може да са замесени външни лица или дори, както предположи собственикът Валери Митков, взривът да е умишлен?

- Не искам да коментирам версията за умишлен атентат. В завода има камери, сървърът е отвън, ако има такива факти, разследващите лесно ще ги установят. За мен основният въпрос е защо в България въобще са внасяни тези мини? На 18 септември 1997 г. е приета Отавската конвенция за забрана на противопехотните мини, която е подписана от 161 държави. България е ратифицирала конвенцията на 4 септември 1998 г. Държавите, които са подписали този договор, прилагат общ мораториум върху трансфера на противопехотните мини. Гърците забавят четири години ратификацията и накрая изнасят мините у нас, махат ги от главата си. Въпросът е защо ние ги внасяме?

- Според вас защо?

- Най-вероятно заради онова, заради което стават повечето престъпления - заради пари. Според гръцкия вестник "Елефтеротипия" България е взела за унищожаване 1,6 млн. мини, съхранявани в 26 поделения на гръцката армия. Договорът е подписан мъжду Гръцки военни системи и българската фирма „Видекс“. Според вестника стойността на сделката е 3,5 млн. евро. В разрешението за трансфера обаче стойността е 510 786 евро. Къде се губят тези 3 млн. евро? Има и други разминавания в публично оповестените факти. Според разрешението за трансфер у нас са внесени 1 568 159 мини. А според информация от сайта на прокуратурата до 30 юли в Горни Лом са били унищожени 614 882 мини и оставали за утилизация още 935 285. Сумата от двете цифри е 1 550 167. Къде се губят още 17 992 мини? Според някои екоексперти в Гърция е имало 18 000 мини с обеднен уран. Подозрително е съвпадението на двете цифри. Ако намерим отговора на тези въпроси за губещи се пари и мини, вероятно ще разберем защо загинаха толкова хора и кой носи вина за смъртта им.

- Според шефа на Националното следствие Евгени Диков мините са били превозвани до завод "Миджур" като на парад, без сериозна охрана и осигуряване безопасността на населението, а вътре в завода условията на труд са били първобитни...

- От разговори с очевидци научих, че само първият конвой с три ТИР-а мини е бил с пилотни коли на Министерството на отбраната на включени светлини и сирени. След това камионите са идвали свободно, все едно че карат дърва. А условията на труд и правилата за безопасност са били изцяло пренебрегвани. По информация на работници във фабриката мини е имало складирани навсякъде, дори в столовата, която беше затворена, защото заводът не хранеше работниците си. Мини е имало и в паровата централа, и то складирани на 2-3 етажа. Качвали са ги и са ги сваляли с мотокар, което е грубо нарушение на правилата за безопасност. Когато след взрива още преди другите влязох в завода, за да търся сина си, видях в центъра на експлозията оцеляла една железобетонна кабина. Тя е строена през 1987 г. за затваряне на мини тип КЗ и СЗ. На времето и аз съм работил в нея. Идеята беше, ако стане взрив, да не пострадат другите наоколо... Ако имаше такива кабини, жертвите щяха да са много по-малко. На едно заседание на МС министърът на отбраната казва, че армията ни няма технология за унищожаване на тези мини. Но държавата разреши да ги разглобяват работници без почти никаква подготовка.

- Вярвате ли, че ще има наказани за допуснатите нарушения и загиналите хора?

- Вероятно, както почти винаги става у нас, вината ще бъде прехвърлена на изпълнителния директор, на началника на цеха - хора, които загинаха. Собствениците на "Видекс" вече вземат мерки, за да спасят каквото могат. Вече стана ясно, че в края на октомври 2014 г., дни след взрива, Валери Митков е регистрирал фирма на Сейшелските острови с 2,8 млн. лева капитал. Явно прехвърля пари на безопасно място и нищо чудно да се окаже, че няма кой да плати обезщетения на близките на загиналите. Аз затова съм започнал собствено разследване - ще се опитам да стигна до отговорните лица и институциите у нас, които допуснаха да се случи това огромно нещастие. Дължа това на сина ми и не искам да се случи с никого отново.

Бел. ред. Собственикът на завод "Миджур" Валери Митков беше потърсен от "Труд" за отговор по повдигнатите в интервюто въпроси. От фирмата му "Видекс" заявиха, че са предали на бизнесмена поканата на вестника за разговор. "Труд" изчака Митков повече от две седмици, но отговор не беше получен.