На 47 лв. увеличиха помощта „де минимис“ за фермерите, чиито животни бяха евтаназирани заради чумата

Двама възрастни предадоха на телефонни измамници 40 000 евро

Мирослав Ненков: НЗОК през годините се превърна в административна структура

Време е прокуратурата да се самосезира

Очила срещу прилошаване Технология в помощ на моряци се използва от Citroen

Разследват незаконна сеч на 57 кубика дървесина в Хаинбоаз

ВМРО сигнализира за вандализъм на Централни гробища

Валери Симеонов: Нямах друг избор освен да помоля г-жа Манолова да излезе от заседанието

Стопаните във Воден: Обезщетенията са подигравка с хората

Николина Ангелкова: Не мога да си обясни акцията на Валери Симеонов срещу мен

Европа се оказа незабележима в Хелзинки Тече процес на преконфигуриране на света, на търсене на новите геополитически баланси

Какво е общото между жена на море и овощна градина край шосе?

Мирослав Найденов: Решенията на директора на Агенцията по храните не могат да бъдат взимани еднолично

Шест години от атентата на летище „Сарафово”

Д-р Цветеслава Гълъбова: Парите за психиатрична помощ са срамно малко

Георги Балабанов засне най-добрия филм за прехода

Д-р Николай Михайлов превръща “Досието Петров” в достоверен разказ

В тази киноистория всичко е измислено. „Досието Петров“ обаче е най-автентичният, смислен и добре направен български филм за ПРОМЯНАТА. За онези години малко преди и доста след 1989-а, през които всъщност нищо не се промени – ченгета, досиета, разпределение на пари и постове, човешки съдби, провалени от все същото задкулисие…

Всички досегашни опити да бъде уловена есенцията на най-новата ни история бяха по-малко или повече провали. Прави го документалистът Георги Балабанов („Граница на мечтите“ за Христо и Анани Явашеви) с впечатляващ дебют в игралното кино. С „Досието Петров“ тази вечер се открива 19-ият международен „София филм фест“, а от петък филмът тръгва и по екраните в страната. И ако не събере многобройна публика, вината няма да е на авторите.

Защо една актриса е изпратена принудително в психиатрия и е превърната в отрепка? И защо мъжът й, също артист от Народния театър, напуска „доброволно“, за да чете прощални слова на гробищата? Заради бунт на сцената по време на спектакъл за Ленин пред очите на високопоставени другари…

А защо месеци по-късно, когато демокрацията вече е победила, същият този артист – Александър Петров, не живее върху дисидентски лаври, а отново е в зловеща хватка? Защото през цялото време е бил манипулиран от любим професор театрал и шайка от ДС, която бърза да унищожава досиета, да усвоява милиони, да гради банки и партии, да убива… Звучи гадно, но го преживяхме. Или както казва режисьорът, „няма реални прототипи – има реална епоха“.

Балабанов е автор и на сценария съвместно с легендарния Жан-Клод Кариер („Дневна красавица“, „Този неясен обект на желанието“, „Непосилната лекота на битието“). Работят по филма около 10 години, а за финалния му вид огромна заслуга има психиатърът д-р Николай Михайлов. Той помага не само при заснемането на сцените в болницата, а и за превода на български, за избора на музиката, дори работи индивидуално с всеки от актьорите (Михаил Билалов, Христо Шопов, Деян Донков и др.).

„Досието Петров“ носи финеса на европейски филм. И качествата на доброто кино – стегнат и ясен разказ, живи образи и финал, който можеш сам да довършваш.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.