Царица Елеонора се поболява на фронта Дължим спасяването на Боянската църква на втората съпруга на Фердинанд

На 25 април 2018 да почерпят

Д-р ист. Николай Панайотов: Притежаваме единствената в света колекция от ритуални ножове за обрязване Откритият във Варненския халколитен некропол „златен фалос“ всъщност е предпазител /превръзка/ след обрязването

Пускат ток на най-богатите Електрическото „сърце” на най-луксозния SUV издържа 50 километра

Германският министър на външните работи нарече Асад “безчовечен” в реч в ООН

Полицията спря шествията на феновете

Тома Биков: ГЕРБ не се страхува от президента

Ген. Румен Миланов: Колкото по-шумен е един арест, толкова повече грешки се допускат

Арестуваха босненски гражданин с автомобил, пълен с оръжия в Италия

Еманюел Макрон: Франция и САЩ ще работят за ново ядрено споразумение с Иран

Съвместна проверка на плаж „Делфин“ направиха експерти от РИОСВ – Бургас и Министерството на туризма

Лиляна Павлова: Готови сме за клуба на развитите страни

Виетнамците се завръщат Десетки студенти от далечната страна ще се трудят в "Албена"

България, Румъния, Гърция и Сърбия формират работни групи за ускоряване на инфраструктурните проекти на Балканите

Вижте акцентите от броя на “Труд” в сряда, 25 април 2018

Какво става с нас в отвъдното?

Дейвид Игълман е известен американски невролог. Той обаче има страст и към литературата. Предлагаме ви откъс от най-новата му книга-бестселър “Сума”, публикувана от издателство “Фабер”.

В отвъдното отново минаваш през всичките си преживявания, но този път преподредени: всички моменти, които имат нещо общо помежду си, са събрани на едно място.

Прекарваш два месеца в шофиране по улицата пред дома си, седем месеца правиш секс. Спиш в продължение на трийсет години непробудно. Точно пет месеца прелистваш списания, докато седиш на тоалетната чиния.

Поемаш цялата си болка наведнъж, всичките двайсет и седем страшни часа. Чупят се кости, блъскат се коли, порязват се пръсти, раждат се деца. Преминеш ли през нея, няма повече агония до края на отвъдното.

Но това не значи, че винаги ти е приятно. Прекарваш шест дни в рязане на нокти. Петнайсет месеца в търсене на изгубени предмети. Осемнайсет месеца по опашки. Две години в скука: докато зяпаш през прозореца на автобуса или седиш на летището. Една година в четене на книги. Очите те болят и те сърби, защото не можеш да си вземеш душ, преди да дойде времето за 200-дневния ти маратон в банята. Две седмици се чудиш какво се случва, когато умреш. Една минута осъзнаваш, че тялото ти пада. Седемдесет и седем часа прекарваш в озадачение. Един час – осъзнавайки, че не помниш нечие име. Три седмици – че бъркаш. Два дни лъжеш. Шест седмици чакаш зеленото на светофара. Седем часа повръщаш. Четиринайсет минути изпитваш истинска радост. Три месеца переш. Петнайсет часа се подписваш. Два дни връзваш обувки. Шейсет и седем дни си с разбито сърце. Пет седмици караш на сляпо. Три дни изчисляваш бакшишите по ресторанти. Петдесет и един дни се чудиш какво да облечеш. Девет дни се преструваш, че знаеш за какво става дума. Две седмици броиш пари. Осемнайсет дни разглеждаш хладилника. Трийсет и четири копнееш. Шест месеца гледаш реклами. Четири седмици седиш и размишляваш има ли нещо по-добро, с което да запълваш времето си. Три години преглъщаш храна. Пет дни закопчаваш копчета и ципове.

Четири минути се чудиш какъв би бил животът ти, ако преподредиш събитията в него. В тази част от отвъдното си представяш нещо подобно на земния ти живот и мисълта за него е блажена: живот, в който отделните епизоди са разделени на малки, лесни за поглъщане парченца, където миговете са нетрайни, където човек изпитва радостта да скача от едно събитие на следващото като дете, подрипващо по горещ пясък.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.