В нощта на 30 април срещу 1 май 1961 г. съветският лекар Леонид Рогозов става първият човек в света, успешно извършил върху себе си операция по отстраняване на апандисит.

Д-р Рогозов пристига през ноември предната година като член на 6-ата съветска антарктическа експедиция в станция „Новолазервская” в местността Ширмахер. С него са още 12 души, но само той е лекар. Като такъв той ясно осъзнава в края на април върху себе си симптомите на възпален апандисит, който е на път да се спука, което означава сигурна смърт. Лошото е, че станцията е блокирана от снежна буря и никъде наблизо няма летище и самолет.

„Не спах цяла нощ - пише в спомените си Рогозов, - адски ме болеше. Навън и в душата ми отеква снежната виелица - сякаш сто чакала вият едновременно. Все още нямам очевидните симптоми, че ми предстои перитонит (спукване на апандисита), но разбирах, че натам отиват нещата... ”

Първоначално предприема консервативна тактика на лечение - покой, глад, студени компреси и антибиотици, но тя не дава резултат. На следващия ден температурата му продължава да се покачва. Нужна е спешна операция, а единственият, който може да я извърши, е самият д-р Рогозов.

„Развалих празника на момчетата - утре е 1 май, а сега те тичат, изваряват инструменти в автоклавите и май се притесняват повече от мен”, пише в спомените си Рогозов.

За операцията през нощта на 30 април му асистират метеорологът Александър Артьомов, който му подава инструментите, и инженер-механикът Зиновий Теплински, който държи кръгло огледалце и насочва светлината от настолната лампа. Началникът на станцията Владислав Гербович дежури, ако на някой от несвикналите на такива гледки асистенти му прилошее. В полулегнало положение, подпрян на левия си хълбок, Рогозов си поставя местна упойки - инжекция новокаин. След няколко минути смело прави със скалпела 12-сантиметров разрез в долната част на корема си.

„Не си позволих да мисля за нищо друго освен за това, което върша в момента. Ако загубех съзнание, Саша Артьомов щеше да ми направи инжекция - бях го инструктирал и му дадох заредена спринцовка. Бедните ми асистенти... в последната минута ги погледнах - бяха в бели халати, но лицата им бяха по-бели от плата. Аз също бях изплашен.”

Операцията продължава час и четиридесет и пет минути.

„Да намериш апандисита с огледало се оказа трудна работа - направих го с напипване, работех без ръкавици. С всяка изминала минута отслабвах, сърцето ми биеше все по-бавно и бавно. Налагаше се на всеки пет минути да си почивам по 20-25 секунди. Най-накрая го напипах - проклетия апандисит! Докато го режех, бях отпаднал духом, ръцете ми бяха като гумени. След като го клъцнах, видях, че има черно петно в единия край, сигурен белег, че до спукването му са оставали по-малко от 24 часа. В този момент осъзнах, че съм спасен... ”

След пет дни температурата на д-р Рогозов спада, а след още 2 сам си сваля конците от шевовете.

Д-р Рогозов се възстановява напълно, прави успешна медицинска кариера и умира през 2000 г. На 66-годишна възраст в Санкт Петербург - поради лекарска грешка при лечение от рак.

За геройството му през 1963 г. Владимир Висоцки пише песен:

Пока вы здесь в ванночке с кафелем

Моетесь, нежитесь,

греетесь -

Он в холоде сам себе скальпелем

Там вырезает

аппендикс.

(Докато в удобна

баня с плочки

вие се миете и парите -

той в студа със скалпел

сам си режеше

апандисита.)