На 26 април 2018 да почерпят

Дербито се превърна в Биг Брадър

34 футболни фена са задържани около мача “Левски” – ЦСКА

Москва: Сирия е свалила 46 крилати ракети на САЩ и съюзниците им

Земетресение в района на Вранча

Зоран Заев: Признаваме българския дял от Македония

Рускиня стана хит в сайтовете за запознанства

Бургаските депутати се обединиха за запазване на Югоизточния регион

Рапърът Венци Венц отчаяно иска бебе Популярният изпълнител прави кастинг за ново гадже

Президентът Румен Радев: Политици воюват срещу държавата Ако трябва да контролира министрите, както им заръчал премиерът, Борисов трябвало да промени Конституцията

Български шофьор е задържан във Франция заради мигранти в камиона

Иван Нейков: В България има достатъчно работници, но не ги използваме

Премиерът Бойко Борисов: Намалихме външния дълг с 2,3 млрд. лв. Трети сме в Европа след Естония и Люксембург по нисък борч

Ново зрелищно 2:2 в голямото дерби, но “Левски” е на финал

Макрон в Конгреса на САЩ: Не споделям илюзията на национализма

Време за мъже: На една или на две куки

В съзнанието на хората плетенето е най-вече женско занимание. Нещо повече – щом се споменат подобен род дейности, представата е за жена в пенсионна възраст и много свободно време. Този образ на плетачката се подхранва от спомена за нашите баби, които с куки и прежда създават по непонятен, сякаш магически, начин пуловери, чорапи, шалове и какво ли още не. Изобщо сякаш хората, които виждаме да плетат, са основно жени.

Няма обаче данни представителите на силния пол да са генетично предразположени да се справят по-зле с такава креативна дейност. Напротив, мъжете са по-добри в рационалните задачи, а плетенето е 90% математика. Причините за това, че плетачите преобладаващо са жени, трябва да бъдат търсени в обичаите и традициите. Днес плетенето е екстравагантно хоби и по-рядко професия, но в миналото е било сред основните методи за създаване на облекло, особено необходимо през зимата. А за домакинските работи главно са се грижели жените.

Преди да се захване с куките човек трябва да се зареди с търпение, особено в началото, когато се усвояват основните знания. Плетенето не е много бърз процес, а когато тепърва се учиш, е още по-бавен, грешките са много и често се налага да разплиташ и да се връщаш назад. После свикваш и всичко става рутина. Като карането на колело. Ръцете започват да извършват механични действия, сякаш цял живот това са правили и ти като малка машинка започваш да създаваш от нищото нещо.

С помощта на т. нар куки, специфични пръчки за плетене, преждата започва да се сплита на „бодове”, нещо като възелчета, които се нареждат едно до друго. Те са свързани с пръчката за плетене с по един кант прежда, обгръщаща куката. Поредицата бодове от единия край на плетката до другия се нарича ред. Тази своеобразна терминология помага на плетящия да се ориентира, когато плетката трябва да добие определена форма или да бъде изобразено нещо на нея. Всичко е геометрия – по хоризонтала – бодове, по вертикала – редове. Когато се прави проект за някакво плетиво, той най-лесно може да бъде направен върху детска тетрадка с квадратчета. Самата плетка може да се представи като схема от въображаеми четириъгълници. Като пиксели.

Едно от първите неща, които трябва да се съобразят, е дебелината на куките и на преждата. Има различни видове пръчки за плетене, както и различни по дебелина и материя прежди. Ако шишовете са твърде големи, а конецът – твърде тънък най-вероятно плетката ще стане хлабава, бодовете (на професионален език бримките) ще станат твърде широки. При обратната ситуация – тънки куки и дебела прежда – плетивото ще стане твърде стегнато.

Като за начало е най-добре да се вземе кука тип „обръч”. Това са най-използваният вид пръчки за плетене, средни дебели, метални и свързани помежду си с пластмасова връзка. Подходяща прежда за тези куки е от акрил, памук или екрю, дебела около 3,5 мм.

За плетката много важно е началото, първият ред. По принцип всяка бримка се захваща за съседните и за бримката под нея. Когато обаче редът е първи, възелчето няма за какво да се върже отдолу. Това налага повечето начинаещи плетачи да молят някой опитен да им „започне“ плетката. А всъщност не е толкова сложно.

Хваща се нишката прежда за единия край и с нея се прави нещо като примка, може и обикновен възел, в която се мушва едната кука. Вторият и всеки следващ бод се прави като същата кука се увие един път с прежда, но така че краят, който води до кълбото, трябва да се пада от страната на първата примка. Този низ от бримки, създаден от нищото, представлява първият ред. От това колко е дълъг той зависи колко ще е широчината на плетката. Размерът обикновено се преценява на око. По-рядко се броят бодовете, за да се изчисли необходимата широчина.

От втория ред започва рутинната дейност, която се изразява в извършване на едно движение, повтарящо се хиляди пъти. Взима се последният изплетен бод, който се намира най-близо до острия край на куката. От него се подава преждата, която продължава до кълбото. Всеки от бодовете е закрепен с куката, чрез нещо като обръч от прежда. Втората кука се прокарва между първата и обръча над последния бод. След това подаващият се край на шиша се обвива един път с прежда и се изважда през бримката, както е с нишката, увита около него. Така се образува първият бод на втория ред. От тук нататък всичко се повтаря по описания начин и се създава плетка във формата на правоъгълник.

Друго специфично при плетенето е т. нар. приключване или последният ред, който да сложи край на плетивото и то да не може да се разплете. За тази цел куката се прокарва в обръчите на последните два бода. След това се прави обичайното увиване на шиша с прежда и пръчката се изважда. Така на мястото на 2 бода остава 1.

Това се повтаря до края на реда. Накрая остава само плетката, от ъгъла на която се подава преждата. Прави се някакъв възел по избор и нишката се отрязва.

Общо взето това е основното, което трябва да знае човек, който изпитва интерес към плетенето, но няма познания в този занаят. Видяхме, че няма нищо магическо в създаването на плетиво от кълбо прежда. Със сигурност в тази дейност няма нищо, което да не би било по силите и на мъжете. Плетенето е процес, при който има ясна логика за това по какъв начин се създава крайният продукт. Развива логическото мислене и творческия нюх. Освен това учи на последователност и търпение – няма как от ред първи да преминеш на ред трети, без да изплетеш ред втори. Резултатите са пряко свързани със старанието и усилията, които плетачът полага. И накрая: плетенето е хубаво хоби, което човек с творчески потребности би могъл да практикува. То помага за успокояване и за откъсване от проблемите на ежедневието.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.