ДИМИТРИНА ЯНЕВА

Големият бариерен риф е признат за чудо в света още при откриването му от капитан Томас Стюарт. И днес тези, които успеят да го зърнат, остават изумени от уникалните „строителни постижения” на едни от най-дребните живи организми на Земята - коралите.

Пътуването ни до Големия бариерен риф започна от Бризбейн, столицата на щата Куинсланд, Австралия. Много рано сутринта с джип стигнахме до залива Харвей на океана. С още около двайсетина души прецизно ни претеглиха заедно с личния багаж и ни разпределиха на групи заради малкия капацитет на самолета. Вътре също много внимателно, отново според килограмите, ни настаниха балансирано по седалките от двете страни на пътеката. Всички бяхме възбудени и настойчиви, като знаехме накъде сме се запътили. Самолетчето избръмча и се понесе уверено над океана. Веднага оценихме предимството на малкия самолет - да летиш ниско и бавно, а да виждаш много. Под нас скоро синьо-зеленият океан се разграфи на малки лагуни, разделени една от друга със сиво-бежови коралови брегове. “Така се образува рифът, обясни водачът. Тези малки и големи гьолчета под нас постепенно се запълват с остатъците от пясъкообразните стрити черупки на коралите.”

Полетът беше кратък, очерта се едно петънце, към което самолетът се насочи и започна да се снижава. Дали ще го улучим - толкова беше малко. Пистата и тя много къса - започва от океана и свършва пак в него, а край нея разноцветен килим. Това беше кораловото островче Лейди Елиът. В указанията още на сушата бяхме предупредени да носим солидни обувки, защото цветният килим е от парчета корали. Последно напомняне, че е абсолютно забранено изнасянето даже на най-миниатюрни късчета от тези корали и ни разделиха на групи според уменията ни: влизане в лагуната с шнорхели, гмуркане със и без акваланг и само разходка по острова. А то е толкова малко, че се обикаля за около половин час. Престоят е краткотраен и за ограничен брой посетители, макар да има и леглова база за желаещите да останат. Иначе островчето е на птиците, гнездящи тук - няма туристи, пълно спокойствие.

Всички необходими екипи за морските наблюдения могат да се заемат от администрацията на острова и влизат в цената на билета. Независимо от заявените предварително спортни умения всеки турист трябваше да ги докаже в басейн пред местните инструктори. Мен ме освободиха бързо от изпита, защото бях с двама австралийци, добри плувци, мои приятели, явно имах си добра охрана и сигурна защита.

Сигурната защита се оказа много необходима почти веднага след като влязохме в лагуната. Това островче е далече от реки, на 80 км е от брега и няма кой да го замърсява. Затова няма и жилещи и хапещи насекоми, както е обикновено по моретата. Водата беше кристално чиста, прозрачна до около 20 метра напред. Към нас заприиждаха малки и големи риби с отворени уста - а те просто се хранеха. Под нас на дъното се бе проточил парад на всякакви пълзящи гадини: тънки и по-светли, дебели и тъмни до черно змии и разноцветни охльови, морски звезди - целият този свят дефилираше покрай веещите се нежни пипалца като дълги пръстчета на младите корали. Толкова е замайващо това многообразно и гъсто водно население, че изпитах истинско успокоение, като се хванах за един от моите „охранители”. Макар още от брега да знаехме, че от страх животинките никога няма да се доближат до нас и че не можеш да ги настъпиш на дъното, защото винаги са по-бързи. Разминавахме се със странни екземпляри, а над нас - облак от ситни гонещи се рибки. Дали някоя няма да влезе в косите ни, толкова са малки? Но не се случи.

След кратка почивка на брега с фреш и дребни сладки поехме към голямото приключение - на кораб с прозрачно дъно навътре към истинската коралова бариера. Подредихме се около дългите перила в средата на палубата и когато под нас се отвори преградата и светна стъкленото дъно, с уплах отскочихме назад. Намирахме се над истинското чудо: бездна с издигащи се огромни планински масиви от разноцветни корали, неподвижни и плаващи свободно, махащи с пипалцата си, сякаш ни поздравяваха, а сред тях ричи с най-неописуеми декорации. Гледката изведнъж се закри от сивобелезникава завеса. Беше огромна манта, която минаваше под нас. Тези морски гиганти достигат ширина до 6-8 м, на тежина до 2 тона и могат да бъдат много агресивни, неслучайно се наричат дяволски риби. Скатът не може да живее в изкуствена среда, защото отказва да се храни и умира, затова дори не е изучен добре. Храни с планктон и е роднина на акулите, но ги отбягва при среща.

Корабът се движеше много бавно, за да видим повече от подводното царство. Картината се мени непрекъснато, както и релефът. По някои коралови разклонения се вият огромни водни змии и други странни морски влечуги. Навсякъде прелива от цветове, които бързо се променят - някои са за примамка, други окраски са за предупреждение, заблуда, камуфлаж. Животът на тези красиви риби, земноводни и цветя-корали е само битка за оцеляване. Пипалата на уж безобидните актинии пускат отрова, за да зашеметят жертвите си, но и край тях спокойно живеят някои малки рибки, защото са неуязвими. Други малки, но много красиво оцветени рибки, наречени ангелски, изстрелват цветни струи, за да отблъснат нападателя; червената огнена риба предупреждава за отровните си игли чрез разветите си нежни воали. Дребни хищници се прилепват невидими по скалите, но изстрелват смъртоносни игли, ако жертвата само се докосне до тях. Пасажи от херинги и барбуни улавят по-дребните рибки, а те самите стават жертва на акули, делфини и баракуди. В безкрайния списък на ярки същества сред огромното разнообразие от морски свят, приспособили се да живеят сред коралите, са и гигантски миди, огромни октоподи, медузи и мощните акули, китове, скатове, делфини, баракуди, крабове, морски костенурки.

Коралите имат родство с медузите и като тях извличат от морето калцивия карбонат, за да го превърнат във варовик. Така се изгражда и рифът - от натрупания в огромни количества варовик от кораловите скелети.

Слънцето отиваше към залез, когато се върнахме на острова. Единият му край вече беше затворен заради огромните морски костенурки, които се очакваше да излязат по тъмно на брега и да снесат яйцата си на същия бряг, където и те самите са били родени преди години.

Всички бяхме зашеметени, потресени от видяното през този ден, от недостижимото творчество на великата природа, създала най-прекрасните орнаменти на планетата. В този миг се чу силен плясък: огромен кит скочи и се гмурна сред своя свят като последен поздрав от Големия бариерен риф.