Благоевград е домакин на първи „Занаят фест“

Адвокат Димитър Марковски: Уточнени са три дати, на които Десислава Иванчева се е срещала с Петко Дюлгеров

Откриха национален семинар за интелектуалната собственост

Президентът Радев: Има политици, които водят война с българската държавност

Осъдиха Петер Мадсен на доживотен затвор за убийството на шведската журналистка Ким Вал

Арест за италианци, опитали да убият фен на “Ливърпул”

Пленер събира фотографи в Шумен

Външният министър на Кипър ще посети Москва на 27 април

Данъчен № 1 на Търново гостува в “Истории от моя живот” Ивайло Здравков разговаря с ученици от СУ "Вела Благоева"

Александър Сиди: В Розино трябва да има полицейски участък, за да спрат циганските безчинства

Каранга загуби майка си

Обвиниха 31-годишен мъж за документна измама и държане на наркотици

Министър Петкова разговаря с протестиращи срещу „Топлофикация“ граждани

Признаването на Косово от страна на Русия е в интерес на Сърбия, заяви Хашим Тачи

Глад за имоти и скок на цените в Шумен Липсват парцели за строеж

Сърбин създаде приказните декори на "Тристан и Изолда"

67-годишният художник Миодраг Табачки за пръв път работи по Вагнерова опера 

Ако проследим близките десетина години от историята на Софийската опера, ще открием трайна тенденция – все по-често творческите екипи на новите постановки са многонационални. Редом с българите по тях работят не само певци от други държави, а и диригенти, хореографи, режисьори, художници. И да чуваш поне три-четири езика по време на подготвителния процес вече не е нещо необичайно в националната ни трупа – факт, на който директорът акад. Пламен Карталов очевидно държи.

Така е и с най-новия премиерен спектакъл “Тристан и Изолда” от Вагнер. Затова в афиша освен изестните имена от Софийската опера ще прочетете още Константин Тринкс (диригент), Петер Свенсон (тенор), Лео Кулаш (костюми), Миодраг Табачки (сценаграфия)… Всеки от тях има своя впечатляващ принос за успеха на спектакъла, но за приказната среда, в която се разгръща любовната драма на Тристан и Изолда, заслугата е именно на Табачки. Негов е проектът за декорите, които постановчикът Карталов и солистите (Радостина Николаева, Мариана Цветкова, Цветана Бандаловска, Мартин Илиев, Петер Свенсон и др.) “съживяват” с музика, текст, емоции и вушения.

Поканата към Табачки не е случайна, а си има предистория. С маестро Карталов се познават още от 2005 г., когато за пръв път работят в съвместен проект в Белград – „Прилепът” от Щраус. “Получи се много успешен спектакъл, затова продължихме да работим заедно и в „Лакме” от Делиб в Марибор, Словения, а после в „Турандот” и „Тоска” от Пучини в Софийската опера”, разказа пред “Труд” сръбският сценограф.

Той е на 67 г., роден е на 1 май 1947 г. в Кикинда, Югославия, и днес е сред най-известните създатели на декори и костюми за театрални и оперни представления в родина си. Освен това преподава във Факултета за драматични изкуства в Белград и чете лекции в университети по целия свят. За пръв път обаче му се налага да прави декори за Вагнерова опера. А задачата е повече от предизвикателна – режисьорът държи декорите да се движат, да са внушителни, нестандартни и в същото време изчистени, да внушават идеята за поле на бушуващите страсти на героите.

“Тристан и Изолда” е много по-различна задача от всичко, което съм правил досега – призна Миодраг Табачки. – Предизвикателството беше голямо, но за мен беше и огромна привилегия да работя по тази опера на Вагнер. Изключително удоволствие беше да открия „Тристан и Изолда”. Защото едно е да гледаш представления на Вагнерови творби като зрител, а съвсем друго е да прекараш цяла година, потопен в негова музика и опитвайки се да създадеш най-добрите декори за драмата, която преживяват неговите герои. Започнахме точно преди година, четях много, разговаряхме с режисьора, исках да разбера дори най-малките нюанси от неговата идея за постановката.”

Най-важното за сръбския художник било да направи декорите максимално близки до посланията на либретото. “Не можехме да си позволим разностилие – продължава той. – Визуално декорът трябваше да обедини в едно цяло всичко: музика, текст, чувства, работата на певци, музиканти и диригент. Освен това ние живеем в ХХІ век и имаме различни представи от тези в либретото на Вагнер. Предизвикателството беше декорите да изглеждат модерни, но и да не се отдалечават от легендата за Тристан и Изолда.”

Така постепенно се ражда сценичната магия, оцветена предимно в синьо, черно и сиво. Сцената умишлено е под наклон, сменят се нива, отварят се допълнителни пространства, за секунди се превръща ту в кораб, ту в палат, ту в интимно ложе, ту в пътека към друго измерение. И допълнени от мултимедийни ефекти, декорите наистина създават усещане за приказна реалност.

“Единствено в театъра е позволено да се лъже – коментира Миодраг Табачки. – Заради това обаче човек може лесно да залитне към евтиното. Доста често се случва публиката да бъде лъгана по много елементарен и евтин начин. Когато започнахме “Тристан и Изолда” обаче, ние си казахме: „Стоп! Това, на което ще повярват хората, трябва наистина да изглежда достоверно.” Тоест за нас беше важен начинът, по който ще направим не само декорите, а и цялата постановка на операта. Стремежът беше всичко, което се случва на сцената, да изглежда правдиво.”

Питам художника дали е гледал други постановки на “Тристан и Изолда” по света, а той е убеден, че направеното в Софийската опера е най-доброто: “Да, гледал съм различни постановки на тази опера. Можете да се гордеете, че имате абсолютно завършен музикален продукт. Освен това певците ви са перфектни. Ще ви кажа и нещо като човек, който се интересува много от визията – българските певци изглеждат прекрасно. Нека не прозвучи лошо, но съм работил в постановки с Монсерат Кабайе – това е страшно, все едно някакъв танк да излезе на сцената или огромен кораб… Представете си каква Изолда може да е това! Не знам, може би не важи за другите, които гледат, може би аз съм професионално увреден, но държа визуално всичко да е максимално изпипано и да изглежда красиво… Има и още нещо – тази брилянтна музика и този авторитет, който Софийската опера има в музикалния свят въобще, са нещо като гаранция, че и най-дребният детайл в постановката ще бъде съвършено изпипан. И ако визуалното и функционално, тоест моята работа, е на нивото на артистите, ще съм изключително горд. Ето към това се стремях през цялата тази година на създаване на “Тристан и Изолда”. И ако съм успял, това не е само моя заслуга, а е постижение на целия екип.”

Табачки твърди, че гледа положително на стремежите на днешните оперни режисьори да осъвременяват класическите творби, стига те да водят до добър резултат. А после се пошегува: “Ще цитирам известения вече покоен драматург Борислав Михиз, който казваше следното: “Доброто представление може да има хиляди кусури, а лошото представление – само един: не става.” Всичко зависи от получения резултат; от заложената идея и от начина, по който тя се доказва в постановката.” Затова Табачки води специализирани курсове в различни университети по света не за бъдещи сценографи, а за режисьори. Според него те трябва да се научат да усещат силата на декора и костюма, да напипват начина, по който могат да ги превръщат във визуален компонент от цялостната постановка.

Питам го дали е плакал на своя премиера, а художникът прихва: “Не, защото не гледам моите премиери! Така е от 1974 г. Тогава работих по „Човекът е човек” от Брехт в Осиек, Хърватия. В спектакъла има сцена, в която войници пробиват врата на църква и започват да плячкосват – ако не се отвори, няма представление. Бях направил огромна врата на цялата сцена. Пред нея се играеше първата сцена от спектакъла, а долу в центъра на залата седяхме аз, момичето, което после ми стана съпруга, и близките ми вляво, а вдясно бяха режисьорът, съпругата му, синът му, роднините му. Завърши първата сцена, започва втората, вратата трябва да се отвори, ала декорите не помръдват. Няма представление! И тогава аз хукнах от лявата страна на сцената, режисьорът – от дясната, и лека-полека започнахме да дърпаме, за да се отвори вратата… Ето затова не ходя на премиери. Личен проблем, но това е положението!”

“Личният проблем” явно е преодолян. Табачки влезе в залата и изгледа премиерата на “Тристан и Изолда” в Софийската опера. А след това си призна пред маестро Карталов: “За пръв път декорът ми се сглобява пред погледите на зрителите по време на увертюрата – нещо, което не съм виждал никъде по света.” Въпрос на режисьорско виждане – докато звучи 10-минутна музикална картина, в притъмнената сцена мъже, облечени в черно, подреждат декорите за предстоящата любовна драма…

Ако още не сте станали свидетели на всичко това, следващото представление е на 11 март от 18 часа с Мариана Цветкова и Петер Свенсон в главните роли. 

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.