11 българи са спечелили над 1 млн. долара на покер Фахредин Мустафов получи половин милион на турнир в Барселона

Слизат от педалите на пешеходна пътека Велосипедистите масово вършат нарушения, някои не са и чували, че има правила

Вижте акцентите от броя на “Труд” в неделя, 22 април 2018

10 000 унгарци протестираха за свобода на медиите

Мегз показа зърна на светско парти

Заев: Никога не сме били толкова близо до решение за името

Печено морско свинче? Не, мерси Най-странните ястия по целия свят

Иконите на Дончо Дончев Картините могат да бъдат разгледани в галерия “Валер” до 11 май

Индия ще конфускува имоти на избягали от страната престъпници

„Лъвове” печелят конкурс за красота Награди за Peugeot 308 и Peugeot 3008

Меркел призова момичетата да учат инженерни науки

Марта Вачкова опипа Наум Шопов Между снимките на „Откраднат живот”

748 кандидати се явиха на изпит за 31 прокурорски места

Държавният департамент за България: Корупцията във всички клонове на властта остава проблем

Турски съд прати в затвора учителка с 6-месено бебе

Франко Неро: Големият актьор е загадъчен. Да се снима в реклама – абсурд!

“50-те, 60-те и 70-те години на ХХ век бяха златните години на киното, което вече го няма. Днес в Италия кино се прави според изискванията на телевизиите. Те казват “тази сцена не може да се излъчи в 20 часа” и я изрязват. Навремето имаше истински продуценти, сега тази роля играят разни чиновници в тв каналите или в министерството. Те решават какво да се снима”, заяви вчера пред журналисти известният италиански актьор Франко Неро. Той е гост на 19-ия международен “София филм фест” и снощи бе удостоен с Голямата награда на София.

В програмата на фестивала е включен както уестърнът “Джанго” (1964), превърнал Неро в световна звезда, така и премиерният “Децата на Маам” (2014), в който той изпълнява съвсем малка роля (на цар Ирод), за да подкрепи младия режисьор Паоло Консорти. Костюмите са дело на българския дизайнер Иван Донев.

“Навремето режисьорите бяха най-добрите актьори в Италия. Те отиваха при продуцента, разказваха му своята идея за нов филм, опитваха се да го убедят да го финансира, като го изиграваха пред него. А продуцентът трябваше да осигури разпространението на филма в поне четири държави и евентуално да намери някой копродуцент. Филмите се снимаха по 10-12 седмици и имаха ясен път. Появи се обаче телевизията и това нанесе удар по киното в Италия”, допълни Франко Неро. Актьорът твърди, че първият важен съвет е получил от режисьора Ермано Олми. Той забелязва таланта му и му казва: “Бягай в Рим.”

Другият голям кинаджия, който съдбата праща в живота му, е режисьорът Джон Хюстън. Тогава Франко е асистент във фотостудио. Влиза непознат фотограф по своя работа, моли младежа да му позира. Оказва се, че работи за продуцента Дино де Лаурентис, който показва снимките на Хюстън, а той го харесва за ролята на Авел в “Битие”. “Той беше моят Пигмалион в живота и киното”, спомня си Неро.

Актьорът харесва и Тарантино, който засне римейка “Джанго без окови”. Когато се срещнали, италианецът бил изумен, че Куентин не само познавал филмите му, а цитирал негови реплики. “Оригиналът и римейкът са много различни, но гениалността на Тарантино е, че успя да ги направи много близки”, допълни Неро. А по-късно отдели 10 минути за въпросите на “Труд”:

– 53 от 73 – знаете ли какво означава това, г-н Неро?
– (Замисля се.) Може би… три четвърти.
– Ако смятам добре, толкова са годините, които сте отделили от живота си на киното…
– (Смее се.) Знаех този отговор, но не исках да го кажа.
– Е добре, поемам вината за издадената тайна. А вие казвали ли сте си някога: Ех, ако можех да не съм изгубил онези първи 20?
– Не можех да започна по-рано, защото учех, работех, постъпих и в университет. Много е важно, преди да избереш кариера в киното, да имаш добро образование. Но тези “изгубени” 20 години ми бяха изключително полезни за последвалите 53, защото постоянно гледах филми. След часовете в училище отивах в киното към 3 часа следобед и се прибирах вкъщи към 8 вечерта. Учех уроците си нощем, за да гледам абсолютно всички филми.
– Всъщност сте учили математика, икономика, дори сте работили като счетоводител – с какво ви помогна това в актьорската професия?
– Винаги съм бил много точен в работата си. Точността е нещо изключително важно! Може би затова съм добър с цифрите, но не и с имената. При жена ми (актрисата Ванеса Редгрейв, б.а.) е обратното, затова съм й казал: Ти отговоряш за имената, а аз – за цифрите (смее се).
– Точността е била изключително важна и за много от героите ви стрелци – при вас как е в живота?
– О, много съм добър! Зодия Стрелец (показва как се опъва тетивата на лък).
– Големите герои от уестърн филмите през 60-те и 70-те, с които станахте известен, вече ги няма. Каква е разликата между тях и днешните екшън герои?
– Разликата е, че през 60-те и 70-те героите – тоест актьорите, защото за публиката те бяха едно и също нещо – наистина бяха звезди. Нямаше телевизия и ходехме специално на кино, за да ги гледаме. Сънувахме тези хора. Мечтаехме си да ги видим на живо, но тогава не се правеха такива срещи с публиката, както е сега. Нямаше световни рекламни обиколки, кампании и т.н. Мисля, че колкото по-малко се знае за актьора и за неговия личен живот, толкова по-добре стои той на екрана. Защото за теб, зрителя, той е някаква мистерия.
Знаете ли, аз може би съм единственият актьор в Европа, който никога не се е снимал в реклама. Всички големи американски актьори са го правили с изключение на двама – Робърт Редфорд и Ал Пачино. Как мога да съм звезда в очите на публиката, ако след някоя интересна роля в киното се появя примерно като Антонио Бандерас в тв реклама и се опитвам да продам на зрителите кафе, вино, дъвки и т.н. Но за съжаление днешният свят е такъв. Актьорите вече са милиардери и колкото повече имат, толкова повече искат.
– Споменахте Ал Пачино. Един от неговите принципи, които преподава на младите актьори, е: “Не играй!” Това ли е според вас ключът към добрата актьорска игра?
– Зависи. От много неща. Не винаги е така, защото ние, актьорите, сме като хамелеони – сменяме различни роли. Но трябва да бъдем и себе си, да сме естествени.
– Упражнявайки професията си, актьорът израства и като човек. Какво научихте вие, пребивавайки в киното, за живота, за хората, за любовта…
– Превъплъщавайки се в много и различни образи, човек не само добива изключителен опит, а и става по-мъдър. Аз избрах да водя обикновен начин на живот. От 50 години се занимавам с едно селище с деца сирачета. Харесва ми да си играя с тях, да бъда сред тях. Обичам да ходя за риба. Наистина живея много, много просто – предимно на открито. Не съм от хората, които ходят по барове и нощни клубове.
Колкото до любовта… какво да ви кажа. Когато е млад, човек се кара, избухва много лесно и казва неща, без да мисли. По този повод съм си измислил една поговорка. Наричам я Десетте “П”, тъй като на италиански всички думи в нея започват с “п”: prima, pensa, poi, parla, perche, parola, poco, pensata, porta, pena (изброява ги една по една на десетте пръста на ръцете си). В тях е събран смисълът на принципа, който се опитвам да следвам: първо помисли, а после говори, защото слабо обмислените думи причиняват болка. От тях наистина може да боли. На това ме научиха тези дълги години в киното. С времето и с натрупания опит човек много се променя. Става родител, после има внуци, племенници и т.н. Научава се да приема много неща…
– Казахте, че си играете с децата от дома за сираци. Самият вие сте баща, а имате и петима внуци – какви са вашите игри? Пистолети, каубои има ли в тях?
– Пистолети – не. Имам къща на село, извън Рим. И когато синът ми дойде с внуците, играем футбол. Примерно дядо, син и трима внуци срещу който е на разположение в селото… Всеки от внуците ми е различен, затова имаме различен подход към тях. Според талантите им. Най-малката например я подготвяме за професионална тенисистка, тя е на 10 години и се занимава много сериозно…
– Щом сте толкова щастлив, защо чакахте около 40 години, за да се ожените за любимата си жена?
– О, аз изобщо не съм чакал (смее се). Истината е, че с Ванеса се оженихме още преди 40 години, но никой не разбра. Тя обаче си загуби халката и затова през 2006-а се наложи пред всичките ни деца и внуци да й дам нова (смее се).

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.