Осигуряването на адекватна наказателноправна защита срещу тероризма е основната задача на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК), публикуван днес на сайта на Министерството на правосъдието (МП).

От една страна, в НК има пропуски, които се налага да бъдат запълнени, особено в контекста на потенциалната заплаха от терористични действия, която е една от най-сериозните заплахи за международния мир и сигурност. От друга страна - държавата е длъжна да изпълни изискванията на Резолюция №2178 на Съвета за сигурност при ООН от 24.09.2014 г. за борба с тероризма.

Сред различните мерки за ограничаване на тази потенциална заплаха са: ограничаване на свободното движение на лица, пътуващи с цел подготовка, планиране или участие в терористични актове, за предоставянето или получаването на терористично обучение, създаване на възможност за подвеждане под наказателна отговорност на всяко лице, което участва във финансирането, планирането или подготовката на терористични актове или в подкрепа на терористични актове, ограничаване на възможността терористичните групи да създадат сигурно убежище.

МП изготви проектозакона в максимално кратък срок, като се има предвид, че задачата по създаване на работна група бе възложена с решение на Министерския съвет на заседанието на 27 февруари т.г. За по-малко от две седмици в МП бе сформирана работна група с участието и на прокурори от ВКП, съдии от ВКС и членове на ВСС и работата по проекта бе приключена. Мотивите към предложения законопроект съдържат експертен анализ на действащите разпоредби в НК, инкриминиращи тероризма, както и анализ на новите разпоредби.

Законопроектът основно допълва съставите на Глава първа „Престъпления против републиката“, раздел „Други престъпления“ от НК чрез изменение на действащите и създаване на нови текстове.

Предлага се допълването на чл. 108а, ал. 1 НК (тероризъм) с онези компютърни престъпления, които прерастват в кибер-тероризъм. Криминализират се и определени предварителни дейности, които целят извършване на терористични престъпления в чужбина, като преминаване на границата с такова намерение. Криминализирането на преминаването на границата с цел участие в или обучение за терористична дейност се налага от изискването на чл. 6, б. „а” от Резолюцията на Съвета за сигурност ООН от 24.09.2104 г. Пак във връзка с нея се инкриминира и съгласието на лице да бъде обучаем за терористична дейност. Обучаващият се не се наказва, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за това и разкрие всичко, което му е известно за осъществените престъпни дейности.

Криминализира се приготовлението и престъпното сдружение (организация или група с цел извършване на престъпления) от чужденец за престъпления извършени в чужбина, за които по общото правило не би се прилагал българския НК.

Проект на нов чл. 108в визира определени предварителни престъпни дейности за престъпления, които предстои да бъдат извършени в чужбина, поради което спрямо тях българският Наказателен кодекс не бил приложим.

Предлага се допълване съставите на престъпления, които откриват пътя към терористична дейност, като се обхванат случаите, в които се създават най-сериозни условия за извършване на терористични актове по чл. 108а, ал. 1. За тази цел в състава по чл. 162, ал. 1 се добавя, че криминализираното с нея посегателство (проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза) може да бъде извършено и на политическа основа, а в състава по чл. 164, ал. 1 от НК, редом с проповядването, като форма на изпълнително деяние се инкриминира и подбуждането, при това не само към омраза, но и към дискриминация или насилие.

С оглед предотвратяване на пропагандата към престъпни посегателства на религиозна или политическа основа, са предложени изменения в чл. 162 и чл. 164 от НК. За наличието на съставомерна дейност е необходимо извършителят на престъплението по чл. 162, ал. 1 от НК, да действа с религиозен мотив или по политически съображения.