Интервю на Петя Александрова

Валентина Радинска: В политиката ни пребивават твърде много случайни хора

* Трябва да минат две поколения, живели в свобода, за да се смени мисленето. Нашите две поколения още не са минали, казва поетесата

Валентина Радинска е родена в Сливен. Завършва Литературния институт "Максим Горки" в Москва. Работи като журналист във в. "Народна младеж", сп. "Континент", сп. "Европа 2001", като редактор в Студия за игрални филми "Бояна". От 1996 до 2008 г. заедно с проф. Симеон Янев води спецкурс по творческо писане в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на 9 книги със стихове, на литературно-критическото изследване "Димчо Дебелянов и Повелителят на вълците", на "Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо" (2011) - документален роман, посветен на големия български режисьор, чиято съпруга бе поетесата. Носителка на наградите "Мара Белчева", "Златен ланец" на в. "Труд", "Теодор Траянов (поделена с Андрей Андреев), на сливенската награда "Добри Чинтулов", на годишната награда на Съюза на преводачите и др.

- Поради обективни причини - болестта и смъртта на единственият ти син Степан, а после болестта и смъртта на съпруга ти Крикор Азарян, ти дълги години беше встрани от светския шум и суета, от светлината на прожекторите. Какво ти дадоха и какво ти отнеха тези години?

- Колкото повече се отдалечавам от тях, толкова повече разбирам, че главно са ми давали, макар тогава, докато ги живеех, да имах чувството, че ми вземат. Да, те ми вземаха от свободното време, нямах лично пространство, задъхвах се от задължения, главно битови, не спях, нямах време да пиша, да чета, да се срещам с хора, да пътувам... Всъщност съм трупала вътрешни залежи, тези години не са ми позволили да затъна в суета, в самолюбуване, в егоцентризма, от който толкова боледуват доста хора на изкуството.

- Ти си човек с остро социално чувство на справедливост, кое е това, което най-много те стъписва, дразни и ядосва напоследък в общественото пространство?

- Човешкото безумие. Човечеството с твърда крачка се е запътило към пропастта. Помниш ли Шекспир - "Луди водят слепи..." В това състояние се намираме. България ще стане натовска база, от която ще се насочат оръжия към Русия! Нима това е нормално? Два славянски, православни народа, с много обща история - и по команда на хора, които са на другия край на света, не знаят нищо за нас, за нашия живот, за нашата история и култура - сме изправени един срещу друг. Политиците ни нямат капка достойнство, като послушни палета се отъркват о крачолите на новия господар, който и да е той. По-рано беше СССР, сега е САЩ. Няма разлика. За всичко ни трябва разрешение!

- Какво според теб не проумяват политиците?

- България е най-бедната страна в ЕС, но това никого не впечатлява. Гръцкото достойнство, опълчването на заповедите отвън, веднага беше обявено за "популизъм". Нашите политици се надпреварват да ни вкарат в еврозоната, но забравят да кажат на хората какво ги очаква, като влезем там - драстично поскъпване и обедняване! Защото е ясно, че всичко, което сега струва 1 лев, ще струва 1 евро. Бих искала някой да даде пример на страна, която е процъфтяла, след като е влязла в еврозоната.

- Защо според теб в парламента не можаха да изтраят задълго писатели, а и сега ги няма там?

- Пак по същата причина - писателите са бели врани, силно се отличават от другите. И те самите се чувстват некомфортно в несвойствена среда, и средата ги гледа накриво, защото са различни. Помня колко не на мястото си се чувстваше Йордан Радичков, например.

- Имаш ли отговор защо политиците така лошо говорят? Защо нямат чувство за хумор и литературна култура? Защо не умеят да сътворят в публичните си речи дори и простички сравнения, да не говорим за метафори, за културни и литературни препратки?

- Във времето е имало политици с чувство за хумор и с видима литературна култура, но те са били много малко - Петър Стоянов, да речем, или Даниел Вълчев, или Ивайло Калфин, Меглена Кунева... Четящите хора веднага си личат. Но се броят на пръсти. Губят се в мнозинството от необразовани, случайно озовали се на постовете си хора. Това с особена сила се отнася до парламента, понякога се чудя как е възможно даден човек да е народен представител, когато от пръв поглед се вижда, че мястото му не е там. В парламента не би трябвало да се влиза без ценз, аз така мисля.

Красимир АВРАМОВ: КОЛЕГИ МИ ПОДЛЯХА ВОДА

* Сега се отърсвам от помията, споделя Човека Глас, който е убеден, че винаги, когато е падал ниско, после се е изкачвал много високо

Певецът Красимир Аврамов, ползващ се и с прозвището Човека Глас, се сдоби със скандална слава след участието си в "Евровизия", което типично по български разми триумфалното му шествие из българската сцена в края на 90-те години, когато той неведнъж препълваше зала 1 на НДК с впечатляващи концерти-спектакли.

Певецът, изпитал и меда, и жилото на славата, признава, че приема всичко като житейски урок. През 90-те Краси става истинска звезда в България, но нелоялни продуценти, с които работи тогава, го ощетяват финансово и той прекратява работата си с тях. Разочарованията, както и авантюристичният му дух, го карат да прелети Океана в търсене на американската мечта. Нахъсан от вяра и мечти, Красимир Аврамов успява да намери признание и там става първият българин, направил концерт в престижния "Кодак тиътър", а през 2005 г. печели наградата "Суперзвезда на годината" на музикалните награди в Лос Анджелис.

През 2013 година Краси е удостоен и с приза на Международната асоциация "Феномени" - Златен феномен. Какво му коства да се установи в Америка, после да се върне в България и преживее кошмара на "Евровизия", а сега да се изправя отново на крака, певецът разкрива пред "Жълт Труд".

- Краси, можем ли да говорим, че по някакъв начин изчезна от публичното пространство, въпреки че такова е усещането и за други твои колеги, които почти не се появяват по радиа и телевизии?

- Може би. За да си във водовъртежа на публичното пространство, трябва да създаваш напрежение около себе си, да си измисляш и разпространяваш жълтини за личния си живот - с кой лягаш, с кой ставаш... Много от моите колеги знаят, че това е добра тактика и си я поддържат редовно. Лично аз се опитах да се дистанцирам от жълтините и загасям погрешната светлина, в която, в повечето случаи, ме описват. И бих казал, че не толкова съм се скрил от публичното пространство, колкото, че съм зает и вглъбен да си върша работата.

- Всъщност защо заряза Америка?

- Не съм я зарязал, от 8 години съм американски гражданин, връщам се в САЩ по два пъти в годината, там имам много приятели.

- А не си ли даваш сметка, че може би дългото ти отсъствие от България - близо 10 години живя в САЩ, те поотдалечи от българската публика. По-младите дори не знаят какви големи и суперуспешни концерти правеше в зала 1 на НДК и Античния театър в Пловдив?

- Значи, аз съм човек, който обича да експериментира, и за мен никога не е било от значение, че някъде съм постигнал успех, исках да пробвам и на други географски ширини. Отидох и постигнах доста неща в САЩ, но за съжаление кризата, която удари Америка през 2008-а, удари и шоубизнеса. А тъкмо в този момент готвех голямо шоу в Лас Вегас. В последния момент обаче продуцентите изтеглиха сумата, вложена за реализациата му, и то не можа да се осъществи. Междувременно в САЩ се разделих и с голямата си любов. Много тежко го изживях и затова през 2009-а се прибрах. Дойдох си уж за няколко седмици, но всичко се промени заради тази "Евровизия"... Върнах се в България, но тук колегите ме посрещнаха на нож, организираха нечовешки жестока кампания срещу мен по време на участието ми на "Евровизия", но всичко това съм го описал в книгата си "Между два свята". Успях да се съвзема обаче и продължавам напред. През по-голямата част от годината ще живея в България, наскоро си купих апартамент в софийския квартал Бояна. Ще пътувам обаче непрекъснато, светът вече стана много тесен - днес съм тук, утре в Америка или Азия. Сега в България чувствам възвръщане на публиката към мен, хората успяха да разделят черното от бялото и видяха, че не съм този, когото описваха и опитваха да съкрушат.

- Има ли конкретни хора, за които можеш да кажеш: "Ето тези ми подляха вода!"

- Да, те отдавна са ясни - това са Данчо Караджов, Йорданка Христова, Дани Милев... Това бе една група от хора, които сметнаха, че няма защо отново да съм на българската сцена. Все пак ме нямаше тук близо 10 години и от гилдията ме бяха отписали. Не можеха да приемат как аз се връщам и изведнъж печеля българската "Евровизия". В кампанията срещу мен шумно се включи и композиторът Иван Кутиков, който също от години живее в Лос Анджелис, а тогава беше написал за "Евровизия" песен на Поли Генова. В забъркването на тая помия, която се изля върху мен, се включи и Филип Киркоров. Тогава за първи път се сблъсках с негативността, мизерията, мръсотията, лъжата и злобата, с всичко, което никога не съм предполагал, че може да съществува у нас. Видях истинското лице на българите. Сблъсках се с огромната злоба тук, като говоря - не само спрямо мен, а като цяло.

И още в "Жълт Труд":

Българи облякоха Мадона в кристали и нефрит

Антония Петрова почивала с Немцов, Азис се поти в пернишки завод

Австралийски милиардер искал Ева Георгиева за жена

Директор на ФБР души у нас за кибер враг N1 на САЩ

Джихадът по български - война с цивилизацията

Георги Раковски зарязал три годеници

Нечисти сили отвличат хора

Топ 10 на летните дрехи и аксесоари