Какво е да си професионален слуга на народа?

Откриха 30-годишен мъж с огнестрелна рана в главата в Бургас Пострадалият е настанен в болница с опасност за живота

ИДИЛ заплаши, че ще напада изборни секции на парламентарния вот в Ирак

Ангел Кунчев: Около 15-25% от децата у нас са с наднормено тегло

Ремонт на пътния възел при Околовръстното и бул. „България“

С опасност за живота е блъснатата от автобус възрастна жена в Пазарджик

Здравните министри от ЕС се събират на неформално заседание в НДК

Затвярят 15 км от магистрала “Струма” край Дупница Определен е обходен маршрут

Обявяват присъдата на парижкия атентатор Салах Абдеслам

Генералният секретар на ООН: Съветът за сигурност не може да реши международните проблеми в сегашния си вид

Южна Корея спира да облъчва Севера с пропаганда

Вечеря изненада за Макрон в САЩ Френският президент пристига във Вашингтон днес

МВФ прие нови правила за оценяване на корупцията

Франция засилва граничния контрол в южните Алпи

И днес ще е топло и слънчево

Време е да избегнем „енерго-КТБ”

Българската енергетика е в най-тежката си криза от 1986 г., тогава обаче нямаше ток, а сега има прекалено много мощности

ИВАН ХИНОВСКИ*

Периодичните кризи в енергетиката са нормално явление дори в условията на централно планирана икономика, каквато беше бьлгарската преди 1989 г. Но за разлика от 1986 г., когато в страната имаше тежьк дефицит на производствени мощност преди пускането в експлоатация на 5-и блок на АЕЦ “Козлодуй” и режим на тока по схемата „3 часа има – 3 часа няма”, то днешната криза в отрасьла е диаметрално противоположна – налице е сврьх резерв на производствени мощности, но ниско потребление и цени на дребно, които са поддьржани тенденциозно и несьответстват на разходите за производство. За всеки разсъждаващ логично човек е ясно, че при такава непазарна политика рано или кьсно някой трябва да плати сметката. И това време дойде.

Днес за всички политици и енергийни експерти е повече от ясно, че бьлгарската енергетика потьва бавно и безконтролно, въпреки приложените досега мерки. Затова, ако днес спешно не се предприемат други радикални действия, отрасьлът ще навлезе вьв фазата на пьлна загуба на ликвидност, т.е. в клинична смьрт, ако може да илюстрираме ситуацията с този медицински термин. Причините за тази криза са много и различни по своето естество и тежест на вьздействие, но всички те имат един общ корен: дьлго трупаните от различни правителства грешки, нерешителност и популизьм.

Не е известно дали правителството има дългосрочна стратегия за излизане от кризата и каква е тя. По принцип това е много сложна задача и в нейното разработване и обсъждане трябва да вземат участие широк кръг специалисти с дългогодишен опит – енергетици, финансисти, юристи. Оставам с впечатлението, че по-скоро няма визия за такава стратегия. Съдя по това, че не се говори за нищо друго освен за одити на енергийните дружества, за някои констатирани „далавери” (за които отдавна се знае) и за поизтърканата медийна пушилка срещу крайните снабдители (системно бъркани с ЕРП-тата). А без важни и сериозни реформи натрупаните сложни проблеми не може да бъдат решени.

Все повече се налага изводът, че спасителните мерки в отрасъл електроенергетика критично закъсняват.

Трупащите се всеки ден милиони загуби на НЕК могат да бъдат компенсирани само частично с предоговаряне на нови цени в договорите със “зелените” производители и с американските централи. Ние отдавна защитаваме тезата, че най-изгодно за българския енергиен пазар би било част от тази енергия да се договори за износ. Това особено важи за бъдещите зелени сертификати, които могат да се търгуват в чужбина.

Необходимо е да се приложи комплекс от редица други дълбоки реформи, които ще оздравят сектора и ще го превърнат в печеливш. Експерти на Българския енергиен и минен форум още през 2013 г. след задълбочен анализ разработиха програма от 17 взаимосвързани мерки, които сме предлагали няколкократно на всички правителства до момента още от времето на Пламен Орешарски, но за съжаление никой не направи усилие да ги разгледа и оцени. Някои от по-важните направления в тази програма са:

Разделяне на НЕК на 4-те отделни лицензии за дейността му и приватизация на част от дейностите.

Това ще изсветли дейностите в дружеството, ще идентифицира напречните субсидирания и ще създаде възможност за оздравяването му и за продажба на губещите дейности. Проблемът е, че ще бъдат нарушени много корпоративни интереси, а затова се изисква решителност и политическа смелост.

Структуриране на нов фонд „Реформи и развитие на българската енергетика”,

който първоначално да буферира дефицитите в един преходен период, да осигури достъпен и евтин кредитен ресурс за рефинансиране на сериозно декапитализираните енергийни дружества. Убедени сме, че без структурирането на такъв фонд натрупаният дефицит от около 4 млрд. лева рано или късно ще мине към бюджета и така ще повторим сценария КТБ, но този път в „енергиен вариант на КТБ”.

Не ми е ясно защо тази опасност се подценява, а тя е реална. Учудващо е, че аналогични „спасителни” фондове се предлагат и обсъждат в други области, но не и в енергетиката. Такива са например предлаганият фонд за финансиране на медии, при това с достъп и на частни медии, фондът за финансиране на възстановителни дейности, породени от природни бедствия и катастрофи, т.нар. катастрофичен пул, и други.

Подготовка за въвеждане на механизма на зелените сертификати

за производителите на зелена енергия, който трябва да бъде приложен едновременно с ефективното стартиране на енергийната борса.Тази мярка трябва да бъде подкрепена от една по-сложна схема с участието на фонда.

Въвеждане на тестов период от минимум 1 година за либерализация на енергийния пазар и стартиране работата на борсата. Планираното освобождаване на пазара от началото на 2016 г. без тестов период крие сериозни опасности от неконтролируеми движения на цените на електроенергията за бита и малките индустриални потребители.

Постепенно интегриране на българската енергетика с обособения пазар на Чехия, Унгария, Полша и Словакия,

за което е необходимо също провеждане на тестов период, което може да се осъществи поетапно и паралелно с провеждане на тестовия период на нашата борса. Песимистично ми изглежда нашето общо бъдеще с гръцкия пазар и борса (което е все още в стратегията на България), особено след последните избори в Гърция и тенденциите там.

Разбира се, за да бъдат реализирани тези мерки, са необходими промени в законодателството, което изисква време. Затова ние настоявахме тяхната подготовка да започне още през 2013 г., за да се предотврати задълбочаването на кризата.

Твърде много политика и популизъм навлязоха в енергетиката напоследък, особено по отношение на цените на електроенергията за бита, които аз ще нарека социална епидемия!

Всеки политик „громи” „лошите ЕРП-та”, често без да знае, че става дума за отделни лицензии и отделни дейности, за това, че в България регулирането на цените отдавна е хармонизирано с европейските директиви и практики, отговарящи на принципите на пазарната икономика. Появиха се и много знайни и незнайни НПО-та без елементарни познания по енергетика и европейски правила и директиви, които се допускат до заседанията на комисиите в парламента, където те свободно и безотговорно предлагат абсурдни решения!

И за всичко това всички ще плащаме скъпо в най-скоро време.

* Авторът е председател на Българския енергиен форум

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.