Преди точно 30 години, на 11 март 1985 година , когато на пленума на ЦК бе обявено, че за нов генерален секретар на КПСС е избран другарят Михаил Сергеевич Горбачов, се раздадоха традиционните бурни аплодисменти. В техния звук никой не чу звъна на погребалните камбани на Съветския съюз, пише „Взгляд“, цитиран от "Фокус".

Около фигурата на Горбачов, естествено се създаде сложна митология. По-точни три митологии: две руски и постсъветски и една западна.
Западният мит е най-прост. Горбачов- това е човекът разрушил „Желязната завеса“ и сложил край на Студената война. За това той заслужава почит и уважение, Нобелова награда и голяма благодарност. Какво се е случило със СССР и неговите граждани американците и европейците не се интересуват- в края на краищата това не е техен проблем.

Руският „бял“ мит е близък до западния, но акцентът пада върху вътрешните работи. Горбачов е архитектът на „перестройката“, дал е свобода. Благодарение на него се появяват свободните избори, свободата на словото и свободата на предприемачеството. Той е разрушил комунистическата система и това оправдава всичко. Привържениците на този мит не са много , но съществува и неговите носители са много активни.

Привържениците на руския „черен мит“ са много повече. Той доминира в масовото съзнание. Според тази версия Горбачов е предател и разрушител. Той съзнателно е погребал КПСС и СССР, изпълнявайки волята на Запада. Цялата му дейност е престъпление срещу собствения народ. Той трябва да бъде осъден преживе, а след смъртта си да гори в Ада.

Всичките митове имат отношение към реалността, но само косвено. Всичко, което приписват като заслуга на Горбачов не е влизало в неговите намерения. Бившият генерален секретар не е ангел, нито демон.