Москва: Сирия е свалила 46 крилати ракети на САЩ и съюзниците им

Земетресение в района на Вранча

Зоран Заев: Признаваме българския дял от Македония

Рускиня стана хит в сайтовете за запознанства

Бургаските депутати се обединиха за запазване на Югоизточния регион

Рапърът Венци Венц отчаяно иска бебе Популярният изпълнител прави кастинг за ново гадже

Президентът Румен Радев: Политици воюват срещу държавата Ако трябва да контролира министрите, както им заръчал премиерът, Борисов трябвало да промени Конституцията

Български шофьор е задържан във Франция заради мигранти в камиона

Иван Нейков: В България има достатъчно работници, но не ги използваме

Премиерът Бойко Борисов: Намалихме външния дълг с 2,3 млрд. лв. Трети сме в Европа след Естония и Люксембург по нисък борч

Ново зрелищно 2:2 в голямото дерби, но “Левски” е на финал

Макрон в Конгреса на САЩ: Не споделям илюзията на национализма

Иновации в грабежа по гари, болници и телефони Искат от жертвите да звънят лично на “МВР-шеф”

Испания залови 9 тона кокаин

Вижте акцентите от броя на “Труд” в четвъртък, 26 април 2018

Should I stay or should I go?*

МАЯ ЦАНЕВА

Българите, сме европейски граждани във Великобритания, а не имигранти от трета държава

На предстоящите парламентарни избори във Великобритания един от основните въпроси е дали и защо страната да остане в Европейския съюз. Защо за България е важно Обединеното кралство да остане член на ЕС? Причините са толкова сериозни, колкото и устойчивата привлекателност на дестинацията за българските емигранти.

Великобритания никога не е била готова да се интегрира напълно в европейската общност. Пример е бюджетната отстъпка, която Маргарет Тачър договаря като форма на компенсация за това, че Великобритания няма голям селскостопански сектор и не се възползва достатъчно от фондовете на ЕС за земеделие. Лондон не смята да замени и паунда с еврото. Страната се възползва до последно и от възможността за ограничен достъп до трудовия си пазар.

През 2013 г. обещанието за референдум по европейското членство бе ключово за победата на консерваторите на Дейвид Камерън. Всенародното допитване бе планирано за края на 2017 г., но вече се заговори за неговото по-ранно провеждане. Обществените настроения обаче търпят промяна напоследък.

Според британската агенция за социологически проучвания YouGov през февруари подкрепата за европейското членство на страната е достигнала 45%, най-високото ниво от септември 2010 г. Антиевропейските настроения са спаднали до 35 на сто. Тази положителна градация съвпада с подобрените икономически показатели за страната и с повишаването на оптимизма на гражданите, пише „Индипендънт”. В блога си агенцията отбелязва:

„Гласоподавателите са станали все по-малко заинтересовани да нарушават статуквото, тъй като все повече усещат облагите му.” Като резултат анализаторите подчертават и спадащата популярност на партията на Найджъл Фараж и Партията за независимост на Великобритания (ЮКИП).

Ед Милибанд, лидер на лейбъристите, се противопоставя рязко на идеята за излизане от Европейския съюз. „Няма по-голяма заплаха за дългосрочната стабилност и просперитет на Великобритания и британския бизнес от напускането на ЕС”, заяви той през февруари.

Според данни от британския национален статистически институт през последното тримесечие на 2014 г. 172 000 българи и румънци са работили в страната. Увеличението от 15% на годишна база показва, че привлекателността на Острова като дестинация за емигрантите не намалява.

Откакто през 2014 г. българите и румънците получиха свободен достъп до трудовия пазар на Острова, британската политика по отношение на икономическата миграция се превърна в национален въпрос за страната ни. Причините са потокът от финансови средства, които подпомагат семействата на емигрантите, както и поддържането на здравословна икономическа миграция, която не води до траен отлив на кадри.

Ако Лондон излезе от общността на 28-те държави членки, икономическите и социални ползи ще се променят не само за българите.

Европейските граждани и бизнес вероятно ще преосмислят отношението си към Лондон, тоест инвестициите и миграцията ще поемат в отрицателна посока. Обемът на обмена на професионални умения, знания и експертиза за и от Лондон ще намалее. От това ще пострадат всички.

Месеци преди Великобритания да отвори трудовия си пазар за България и Румъния, тогавашният български посланик в Лондон подчерта в интервю за агенция „Фокус”: „Трябва да внесем още в първия момент следното уточнение: ако говорим за движението на българи и румънци, тук не може да става дума за имигранти.

Тук става дума за движението и пребиваването на граждани на Европейския съюз от тези две държави.” Уточнението, че страната ни не поощрява „социалния туризъм” и няма полза от „изтичане на мозъци” сред квалифицирани кадри като лекари, медицински сестри, финансисти, предприемачи, не успокои британците, но внесе здрав разум при интерпретацията на фактите след 1 януари 2014 г.

Какво се е променило оттогава? 85% от българските емигранти работят и живеят в рамките на ЕС. По данни на проучване на сдружение „Тук-Там” и социологическа агенция ТНС ББСС едва 15% от българите имат желание да напуснат за дълго страната. Марчела Абрашева от ТНС допълва: „Фактът, че има повече мобилност на българските граждани, е много показателен. Тук не можем да говорим за емиграция, а за отваряне на възможностите и за глобализиране на българската общност.”

Дали Лондон се е вслушал в експертните мнения и политически декларации на Брюксел, че ползите от европейската икономическа миграция са повече от вредите? През ноември 2013 г. доклад на Европейската комисия казва, че “като цяло мигриращите европейски граждани е по-вероятно да работят, отколкото да се възползват от социалната система. Те помагат на икономиката на страната домакин да функционира по-добре, защото запълват дефицити на умения и ниши в пазара на труда”.

Преди броени дни Франс Тимерманс, заместник-председател на Европейската комисия, заяви, че обществената подкрепа за свободата на движението в Евросъюза ще намалее, ако злоупотребите със социалните системи не бъдат пресечени. Той подчерта, че Великобритания може да е двигател на промени в тази посока, като си взаимодейства с другите държави членки.

Решението на британските гласоподаватели през май ще е показателно не само за тяхната воля, но и за тази на повечето разколебани еврооптимисти и, разбира се, евроскептици, да инвестират в Европейския съюз. Този проект с над 50-годишна история отдавна е реалност, затова как се възползваме от благата му, показва отговорността ни към него. И най-важното – нека не забравяме, че ние, българите, сме европейски граждани във Великобритания, а не имигранти от трета държава.

* „Дали да остана, дали да си тръгна”, по песента на Клаш

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.