Шедьоври от свински уши, крака, опашки и джоланчета изваяха варненски художници и музиканти за Първия международен ден на пачата. Желираните изкушения бяха изложени за дегустация в арт школа “Дедал”, където се развихри кулинарна фиеста, подгрявана от домашна ракия “Фатмак”, жива музика и горещи дискусии за миниатюрата в пачалавърството и философията на чесъна. В късна доба организаторите трябваше да излъчат призьорите, за които бяха подготвени 4 статуетки “Свинкар”, изобразяващи стилизирани свински крачета. Наградите са за цялостно творчество, за монументална пача, за палавости и бели при прибиране от купона и за дебют, обясни шефът на “Дедал” Дарин Сотиров.

Всъщност Денят на пачата във Варна се чества за седми път през последните 11 години, но вече е международен, тъй като сред ценителите бе и американският майстор на цигулки Джефри. Началото е дадено през 2003 г., когато Сотиров и художниците Кирил Петров и Петьо Маринов решили да отбележат края на зимата с един нестандартен празник - антипод на лицемерието и кича в изкуството.

“За да стане пачата произведение на изкуството, трябва поне за ден да се ожениш за нея. Тя е най-здравословното ядене - няма сланина, а само съединителна тъкан. Имаш ли артрит или тромбофлебит, това е най-полезното природно лекарство”, разясни Кирил Петров. Заслужилият майстор пачалавър показа творението си “Големият взрив”, сготвено от 12 свински крачета, ушички и задни джоланчета. “Материалът за пачата трябва да се мие дълго, да се вари в голяма бака, като се припенва поне 1 час. Малко целина, 2 глави чесън, оцет и лют пипер - и съвършенството е готово, стига да имаш търпението да отделиш ден-два за целия процес”, нахвърли рецептата Кирил Петров. Желирания му шедьовър, украсен с моркови, краставички и шунка, конкурираха две творби на Петьо Маринов - пача от телешки език и свинска, аранжирана с октопод и манго, както и кулинарната фантазия на младия музикант Жани Алатов. А възхищението на поетичната публика бързо роди и възхвала на вкуснотиите в рима:

Пача гореща

стопля ми кръвта.

Комшийката отсреща

нежно, някак поетично

вдига си крака...