Димитър Гавраилов

Струва ми се, че в пламенната си позиция, проф. Овчаров малко преекспонира нещата. Безспорен положителен факт по това събитие е, че висшата инстанция в България – президентът се ангажира, и то активно със статута и положението на българите в РС Македония, в защита на техните граждански права. Недвусмислено се прави връзка между държава (България) и българи в РС Македония. (Да припомня, че в близкото минало това не беше точно така: Докато бившия министър Каракачанов защитаваше легитимността на българите в РСМ, и българската културна история на РСМ, а бившия министър Захариева защитаваше малко по-убрано българската позиция (без никакво споменаване на Сърбия като ментор на твърдата анти-българска позиция на РСМ), се чувстваше едно задържане (модератност) на една по-висша инстанция – тази на бившия премиер Борисов. Това се подсилваше и с външна показност на едва ли не на прегръдките, или приятелските потупвания между премиерите Борисов и Заев! Това, което виждам във вчерашния акт е подчертаване на липсата на граждански права на българите в РСМ, като европейски граждани. Има се предвид засиления натиск върху България на някои европейски страни и САЩ за „пропускане” на РСМ към ЕС, като президентът правилно акцентира, върху фундамента на ценностната система на ЕС. Не забелязах (в тази среща) да има някакво отстъпление по историята или културата на българите и България, от страна на президента Радев. Просто не беше коментирано от президента.