Евростат: Всеки трети българин живее в сериозен риск от бедност

Тръмп нарече Ким Чен-ун „много отворен“ и „много почтен“ човек

Най-малко 10 загинали при пожар в нелегален нефтен кладенец в Индонезия

Мач на кило кръв и метър кожа

“Левски” без загуба вече 21 години

Царица Елеонора се поболява на фронта Дължим спасяването на Боянската църква на втората съпруга на Фердинанд

На 25 април 2018 да почерпят

Д-р ист. Николай Панайотов: Притежаваме единствената в света колекция от ритуални ножове за обрязване Откритият във Варненския халколитен некропол „златен фалос“ всъщност е предпазител /превръзка/ след обрязването

Пускат ток на най-богатите Електрическото „сърце” на най-луксозния SUV издържа 50 километра

Германският министър на външните работи нарече Асад “безчовечен” в реч в ООН

Полицията спря шествията на феновете

Тома Биков: ГЕРБ не се страхува от президента

Ген. Румен Миланов: Колкото по-шумен е един арест, толкова повече грешки се допускат

Арестуваха босненски гражданин с автомобил, пълен с оръжия в Италия

Еманюел Макрон: Франция и САЩ ще работят за ново ядрено споразумение с Иран

„Дакси“ откри 44 грешки в Конституцията и 16 в Библията

Има ли по-достоверен източник за българските нормативни актове от „Държавен вестник“? Да, електронният „Държавен вестник“, поддържан от една от малкото изцяло български софтуерни фирми – „Дакси“.

От 1994 г. насам компанията получава на файлове съдържанието на всеки нов брой на „Държавен вестник“, за да го вкара в своята база данни. „Наредих да се сравняват текстовете с реалното хартиено издание, които са меродавни, защото откривахме разлики“, казва собственикът Георги Крушков. Така например по времето на Иван Костов те намират разминаване в електронния и хартиения вариант на една правителствена наредба, свързана с игралните автомати и продажбата на цигари. Крушков се срещнал с Костов, след което наново бил отпечатан и обнародван истинският вариант. Нерегламентираните промени стават в компютърния файл малко преди отпечатването и така може да излязат текстове, които никога не са гласувани от депутатите и министрите. Малко от тях обаче стават публично достояние като т.нар. наркопоправка.

„По „Държавен вестник“ съдя и как работи парламентът – когато в залата се карат и дебатират, изданието е тънко-тънко: от едва 16 странички. Има ли съгласие в парламента, „Държавен вестник“ набъбва до над 96 страници“, казва Крушков.

А грешки в нормативните актове има навсякъде. Неговите хора са открили през 2001 г. дори 44 грешки в текста на Конституцията, публикуван в сайта на Народното събрание. Повечето от тях били безобидни – „Отечество“ и „Народното събрание“ били с малка буква. Една от тях обаче е грешка убиец – вместо оригиналния текст “Ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се произвежда нов избор”, на сайта на парламента пишело: „Ако някой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се провежда нов избор.” Разликата е огромна, защото във всеки избор ще има някой, който не е избран. Значи на всеки 7 дни трябва да има нови избори до дупка, възмущава се Крушков.

Когато подготвяли първото електронно издание на Библията, като набирали ръчно синодалния текст, трима души изчели два пъти Светото писание и открили 16 правописни грешки.

Георги Крушков е един от първите софтуерни специалисти в България. Когато през 1977 г. го назначават с конкурс в българо-съветския научно-изследователски институт „Интерпрограма“, той и близо 300-ата му колеги разполагат с „от пиле мляко“ и пишат програмни продукти за целия соцлагер – продукти за анализ на технологични процедиси, графични системи, CAD/CAM продукти и адаптиране на програмни продукти от капиталистическия свят. За разлика от останалите държавни ведомства по онова време, списъкът при охраната на „Интерпрограма“ на идващите в събота и неделя на работа бил три листа дълъг. Сградата на института на бул. „Стамболийски“ в София, в който сега се помещава НОИ, бил с вътрешна компютърна мрежа и всички удобства за творчество. От 1977 г. до преди 5 години идвах на работа и в събота и в неделя и олицетворявах определението на Назъм Хикмет за щастие – с удоволствие да отиваш на работа и с радост да се връщаш вкъщи. После Крушков открил, че има и други начини за „зареждане на акумулаторите“ – фотографията и пътешествията.

След бавния залез на „Интерпрограма“, през 1991 г. Крушков основава своята фирма „Итерклип“. „Трябва да имаш предприемачески дух, за да скочиш отвисоко в студената вода. Ако знаех какво ме очаква, не знам как бих започнал“, казва той. Тогава му хрумва и идеята за електронен „Държавен вестник“. По това време развити държави като Франция не са и помисляли да дигитализират законодателството си и всички норми са били складирани на хартия в адвокатските кантори, учрежденията и съдилищата. Приносът на „Дакси“ е и в машината за търсене, която умее да намери информация дори в условията на нейната липса – например всички документи в публичното пространство с участието на Майкъл Чорни, в които фамилията му е изписана по десетки различни начини. Така открихме и че той под името Шерной е влязъл в съдружие с един известен банкер, казва Крушков.

Като всяка българска компания и „Дакси“ има своите провали. Един от тях е неуспешното внедряване на тяхната собствена разработка за софтуер, който моментално разпознава регистрационни номера на автомобили и лица на хора, докато те биват снимани от улични камери. Когато разбра какво съм направил, Бойко Борисов като кмет на София и заместникът му Велизар Стоилов ме хванаха под ръка и отидохме в МВР. Обадиха се на Емил Кюлев, който в оня момент бе на лов за мечки, и той обеща да даде половин милион евро за внедряването на системата експериментално по булевард „България“. На 26 октомври 2005 г. отидох в банката му, за да подпишем договор. Той обаче не пристигна, бяха го убили по ирония на съдбата точно на бул. „България“. И до днес страната ни не разполага с такава технология, която ползват държави като САЩ и Великобритания заради заплахата от тероризъм. „Човек обаче не трябва да се обръща към миналото с носталгия, а да си припомня какви препятствия е преодолял, за да знае как да продължи“, казва Георги Крушков.

По същия начин той си спомня и трудностите при внедряването на електронния „Държавен вестник“. Хартиеното издание има 90 000 тираж, мислех си, че ако 5% само четат електронната версия, ще е добре, но не се намериха и 4500 абонати. Имаше и такива, които съзнаваха колко ценна информация има – „Мултигруп“ бяха сред първите ни абонати, защото в неофициалния раздел на вестника е цялата ни икономическа история. В „Държавен вестник“ е пълно и с куриози – италианец беше регистрирал в Русе фирма „Технокурва“. Фирма „Страшен вълк“ се занимава с предпечат, „Аз черпя“ е хлебарница, „Патки“ ООД се занимава със счетоводство и туризъм, „Я, брато и аверите“ стопанисва ресторант, а „Пий, не бой се“ предлага таксиметрови услуги.
„Най-странният и мил случай е, когато в „Дакси“ дойде човек с пълна амнезия след инсулт. С помощта на името му открихме неговите приятели и роднини“, спомня си Крушков. Според него компаниите трябва да отглеждат млади специалисти, без да се страхуват, че ще им откраднат бизнеса. Иначе няма да има кой да оправи държавата.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.