"Търпим, търпим и вярваме, че ще оцелеем, че най-трудното мина", казва 55-годишната санитарка Стефка Петкова, докато отпива чаша горещ чай в обедната си почивка. Вече повече от месец закъснява и без това мизерната й заплата в Университетската болница "Проф. д-р Стоян Киркович" в Стара Загора.

"Разбирам, че парите не достигат, но банките и семейството не могат да чакат. Всеки си иска парите, а сега имам и внуче и синът не може да ми помага както преди", реди Стефка, а ръката й се разтреперва, като споменава дълговете си. На всичкото отгоре е от село Хрищени и едва намира средства да пътува до работа.

Лечебното заведение беше на ръба на фалита в края на миналата година, след като беше затрупано с плащания по стари дългове, наложи се спиране на парното в някои отделения, в един момент не стигаха и парите за храна. Запорите следваха един след друг.

"За щастие ситуацията започва да се нормализира", казва доц. Йовчо Йовчев. Той пое болницата в края на миналата година и по думите му вече втора седмица запори няма. "Нещата почти на 75% са нормализирани. Надявам се след няколко месеца лечебното заведение да придобие съвсем различен облик", казва новият изпълнителен директор и признава, че закъснява изплащането на заплатите.

В момента персоналът очаква парите си за февруари, но пък болницата чака пари от здравната каса за надлимитните дейности, доставчиците на лекарства и консумативи също си искат своето, както и дружествата по газоснабдяване, ЕВН и ВиК.

"Пести се от всичко, но поне има достатъчно", споделят лекари. Преди няколко месеца на пациентите им се налагаше сами да купуват медикаменти, защото в болницата нямаше дори аспирин, а когато беше спряно храненето, се наложи да се иска помощ и от БЧК за справяне с кризата.

Според обществената нагласа в Стара Загора държавата е длъжник на болницата. "За разлика от други градове, ние се съгласихме да направим тежка реформа и сляхме областната и университетската болница. Това ни коства много - загуба на специалисти и звена и вместо помощ получихме нови дългове", казват лекари.

След нова реформа през миналата година бяха съкратени близо 300 души и персоналът беше намален на около 1000 души. Много водещи специалисти обаче избягаха в новооткритите частни болници в Стара Загора.

Дългът на двете лечебни заведения беше слят автоматично и достигна 20 млн. лв., с които вече трето ръководство не може да се справи, а обещаните финансови инжекции в замяна на реформата така и не пристигнаха. Стигна се дотам миналата година да бъдат преведени по сметката на болница 1,5 млн. лв. от Министерството на здравеопазването и само дни по-късно бяха изискани обратно без мотиви.

"Тези средства към онзи момент е можело да осигурят глътка въздух на лечебното заведение", признава доц. Йовчев.

Казанлъчанката Радка Петкова е сред предпочелите да бъдат лекувани в Стара Загора въпреки всички проблеми. Жената вярва на специалистите и е избрала държавната болница. "На тая беднотия се стараят много, съгласна съм да си купувам каквото е нужно, за да ме лекуват тук и да помогна и аз. Харесах си доктора и персонала и казах, че съм в техни ръце", признава Радка.

В момента тя плаща единствено за консумативи като превързочни материали. Казва, че е топло, дори е отворила прозореца. "Носех си печка, но така и не съм я пускала. Вече 10 дни съм тук, дори в болницата навърших 70 години. Вместо торта ми сложиха системи", казва с усмивка жената. Въпреки че е с онкологично заболяване, не се предава и дава кураж на персонала.

"Тези хора са невероятни и много ми харесва как обучават студентите. Искам само да препоръчам на ръководителите на държавата да направят заплатите в парламента 600 лв., каквито пари вземат тези медици, и да видим колко души ще се натискат да работят там", казва баба Радка със смеещ се поглед изпод слънчевите си очила.

Храни се с каша, но пак е доволна, защото това е първата й закуска, откакто е преживяла тежка хирургическа интервенция. От сега крои планове за менюто, след като я изпишат.

"Проблемите по отношение на храната са преодолени още миналата година, същото е с газоподаването", категоричен е директорът на болницата. Има и хора, които смятат, че не е достатъчно топло, вероятно това се дължи и на наложителните икономии на гориво. "Има си график, по който паровата централа подава отопление към сградите, но е топло навсякъде. С преструктуриране на самата организация в болница е намалено потреблението на газ и така се икономисват месечно между 40-50 хил. лв.", казва доц. Йовчев.

Сега надеждата му е да получи достатъчно средства от здравната каса от надлимитните средства за месеците декември, януари и февруари, за да изплати и заплатите на персонала. Иначе поредните кризи в болницата са довели до напускането на 12 сестри и 4 лекари. Има и надежда обаче, след като преди дни заработи след близо година прекъсване отделението по инвазивна кардиология, което носи стабилни приходи.

"Ще бъдем търпеливи, имаме надежда, че ще се оправим", надява се и хирургът д-р Филип Хаджипетков, който работи тук от 1982 г. Не крие разочарованието си от здравната система у нас, но въпреки това не е заминал за чужбина, макар да е имал възможност. Казва, че тук са семейството и животът му, и си спомня, че преди време, преди обединението на двете лечебни заведения ситуацията е била отлична.