Обемът на отпуснатите бизнес кредити е спаднал до нивото им от края на 2010 г., става ясно от данните на БНБ. Към декември миналата година те възлизат на 31,1 млрд. лв. при 35,14 млрд. лв. през 2013 г. Това е спад от 11,5% на годишна база.
Огромното намаление се дължи на изключването на данните за Корпоративна търговска банка (КТБ) от статистиката на централната банка, коментираха банкери пред „Труд“. Това прави съпоставянето на данните доста трудно. Дори и без да се взема предвид ефектът от затворената банка обаче, ситуацията не е оптимистична. Ако при сравнението се изключат данните за КТБ за декември 2013 г., ръстът на заемите в неправителствения сектор е едва 0,3% на годишна база.
Спад има в обемите на отпуснатите кредити в почти всички икономически сектори. Изключение правят само 5 бранша - селското стопанство, добивната промишленост, енергетиката, административните дейности и културата и спорта.
Заемите за земеделие достигат 1,55 млрд. лв. в края на 2014 г., което е с 85 млн. лв. повече спрямо декември предходната година. В сферата на културата, спорта и развлеченията ръстът е с 53,89 млн. лв. до 268,6 млн. лв. С малко над 6 млн. лв. се увеличават заемите в браншовете на добивната промишленост и на административните дейности до съответно 287,6 млн. лв. и 470,7 млн. лв. В сектора на енергетиката годишното увеличение е 8,98 млн. лв. до 1,28 млрд. лв.
Финансирането от страна на банките не зависи от секторите, а от това дали има добре структурирани компании с нужда от кредитиране, коментира пред „Труд“ главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян в отговор на въпрос с какво тези браншове от икономиката са по-привлекателни. Той припомни, че според предварителните данни на НСИ икономиката ни е нараснала с 1,7% през 2014 г., което също ще има благоприятен ефект върху кредитирането.
В същото време данните за кредитирането показват ясно в кои сектори нещата не вървят. Най-голям спад в обема на фирмените заеми има в секторите на търговията, строителството, недвижимите имоти и в областта на научните изследвания. Най-изненадващо е драстичното свиване в сферата на търговията, като в тази графа БНБ включва и бизнеси, свързани с ремонта на коли. За една година намалението е 1,87 млрд. лв. и в края на 2014 г. тези заеми възлизат на 9,29 млрд. лв. В строителството кредитирането се е свило с над 538 млн. лв. за година, а в сектора на недвижимите имоти - с над 449 млн. лв. Спад има и на кредитите в сферата на професионалните дейности и научни изследвания с над 591 млн. лв. за година.
Лихвите по кредитите за фирмите продължават да падат, сочат данните на БНБ за януари. Условията са по-изгодни за малките бизнес заеми до 1 млн. евро, като в момента оскъпяването при тях е 6,20%, а ако заемът е в левове - 6,31 на сто. В сравнение с януари 2014 г. лихвите по тези кредити са се понижили с 0,64 - 0,97 пр. п. (процентни пункта).
По-скъпи са големите кредити за суми над 1 млн. евро. Средното оскъпяване при тях е 8,02%, а ако са теглени в левове - 7,08 на сто. И в този сегмент обаче условията се подобряват, като средната лихва се е понижила с между 1,62 и 1,71 пр. п. на годишна база.
19,21% са лошите и преструктурирани фирмени кредити към края на 2014 г. В абсолютна стойност те възлизат на 5,96 млрд. лв. Това е с 384 млн. лв. по-малко спрямо края на предходната година. Тогава проблемните заеми са възлизали на над 6,34 млрд. лв., а делът им е бил 18,07%. В края на миналата година делът като процент се увеличава леко заради общото намаление в обема на отпуснатите бизнес кредити.
Общо за банковата система лошите и преструктурирани кредити възлизат на 9,21 млрд. лв. или 24% от всички. След приключването на редовната мисия на Международния валутен фонд (МВФ) от институцията предупредиха, че високите нива на необслужвани заеми заедно с междуфирмената задлъжнялост ще бъдат сред факторите, които ще потискат растежа у нас през тази година. Затова от МВФ препоръчват банките да започнат постепенно отписване на лошите кредити.
Увеличението на обема на кредитите в отделни сектори е свързано с усвояването на еврофондовете, коментира изпълнителният директор на финансовия портал „Моите пари“ Деян Василев. Той припомни, че общини, ведомства и фирми, които изпълняват проекти по европейските програми, обикновено търсят банкови заеми, за да се финансират авансово до получаването на средствата от ЕС.
Според него тръгването на проектите от новия програмен период ще се отрази благоприятно на бизнес кредитирането през 2015 г. Раздвижването обаче ще се усети с известно закъснение от 3 до 6 месеца след започването на проектите. Василев обясни още, че банките остават предпазливи при отпускането на фирмени заеми. Въпреки това шанс за финансиране ще имат експортноориентираните компании и тези, които имат добри проекти по европрограмите.
Раздвижване в кредитирането на строителството на жилищни имоти през 2015 г., прогнозира изпълнителният директор на „Кредит Център“ Тихомир Тошев. Според него добри проекти са получили заеми и през миналата година, но погашенията са били значително повече и затова обемите в този сектор се свиват.
Тошев обясни още, че секторите, в които размерът на отпуснатите кредити се е увеличил, вероятно са били най-активни в търсенето на финансиране. Според неговите наблюдения банките са склонни да дават заеми във всички браншове, стига компаниите да са стабилни. Той припомни, че въпреки предпазливостта на кредитните институции условията по бизнес заемите значително са се подобрили. Така в момента има проекти, които са финансирани при лихва от 4,5%.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш