Не бива да се говори за напрежение между българи и роми в бъдеще време. Ние вече живеем в такива условия. Около това мнение се обединиха социологът Андрей Райчев и социалният антрополог Харалан Александров по Нова телевизия.
„Няма голям град в Европа, който да няма такава болест, така че и ние ще я имаме. Нашите, обаче, не са от Нигерия, а с от майка Индия. Така ще живеем”, заяви Райчев.

„Мисълта за извънредност поражда тази за възможно решение на въпроса, но такова няма. Това е нашият живот, такъв ще бъде и трябва да се приспособяваме. Няма чудодеец, но най-лошата последица е, че такъв ще се появи, за да ни го обещае”, добави той. Според него, обаче, няма мерки, които да решат въпроса.

Райчев смята, че първият удар е нанесен през 1997 година, когато правителството на ОДС е закрило „Строителни войски”. Така се е загубила една институция, която учила ромите не само как да работят, но дори и как да си мият зъбите. Резултатът е, че са се появили поколения цигани, които не са виждали не само бащите си, но и дядовците си да работят.

„Това, че двете страни все още не са обявили война, не означава, че сблъсъкът го няма. Както обикновено сме изпуснали момента да свършим работа и да се противопоставим на тези тенденции”, коментира Александров.

„Съществува очевидна институционална безпомощност на всички нива. Можем да се молим да нямаме досег с проблема. Малцина са кметовете, които вярват, че може да се направи нещо за превъзпитанието на ромите. Трябва да се направи инвестиция в ранното им обучение”, на мнение е социалният антрополог.

По отношение на традиционното твърдение, че ранните бракове при ромите са традиция, Александров коментира: „Ще се наложи да се пооткажат от някои традиции ромите, както и ние се отказахме от някои традиции. Ако обичат, да направят това усилие”. Той изтъкна, че 5-10% от ромите са интегрирани много добре – учат в университети, и в тези случаи хората не ги възприемат като цигани, защото те живеят по нормите на българското общество.

Райчев и Александров се съгласиха, че единствените ефективни „мерки” за потушаване на напрежението са увеличаване на средствата, които държавата ще разпределя от богатите към бедните и връщане на реда от тоталитарния режим. Това, обаче, са неща, които българите категорично няма да приемат.