Германия: Никой не може да спре „Северен поток-2“

Принц Филип катастрофира

Алиша Кийс ще е водещ на музикалните награди „Грами“

Гори хранилище на химическия завод „Агрополихим“ в Девня

Депото за отпадъци в Кърджали от днес има компостираща инсталация

Петричкият Ескобар от 20 г. е недосегаем Село Тополница – Меката на дрогата в България

„Хийтроу“ е най-натовареното летище в света

Британското правителство: Втори референдум за Брекзит ще отнеме година

Осем души загинаха при взрив на кола-бомба в колумбийската столица Боготa

Гръцкото правителство прави копия на Договора от Преспа, ще информира гражданите

Силният вятър предизвика щети в Сливен

Банди разкостват къщи, села и заводи Свалят керемиди, греди и тухли, не оставят камък върху камък, оплакват се хората

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 18 януари 2019

Документите за F-16 при президента От „Локхийд Мартин” смятат, че сделка може да има до 9 месеца

Британският парламент гласува „План Б“ за Брекзит на 29 януари

Жена се спаси като по чудо, след като мъж се опита да я завлече в тъмна улица

Цвети Попова от Видин публикува в социалната мрежа фейсбук покъртителна случка от вчера. Тя била нападната от неизвестен мъж, за щастие не загубила присъствие на духа дала сериозен отпор на бандита, развикала се и случайни хора от съседния блок осветили тъмната улица, което я спасило, пише tribali.

Ето разказа на жертвата:

„Ще ви разкажа как един инцидент промени живота ми. На 16 март 2015 г., понеделник, тръгнах на работа. Бях първа смяна. Излязох от къщи в 5.40 часа. Тръгнах по улица „Владикина“, обичайния маршрут за работата ми. Пресякох булевард „Панония“ и чух стъпки зад мен. Обърнах се и видях мъж. Нормално, всички бързаме за работа. Тази улица има един неосветен участък до Седмо училище в квартал „Строител“. Стигайки до този участък, въпросният мъж ме бе настигнал, хвана ме за косата и наведе главата ми напред. Паднах… А той ме влачеше. Имаше много локви… Имаше много кал… Каза ми да стана, отговорих, че не мога. Казах му да вземе чантата ми, той отвърна, че не я иска. Каза, че има нож. През цялото време ме държеше за косата. Теглеше ме в посока към игрището зад стадиона. Станах и отново паднах. Казах си наум: от тук няма да мръдна. Започнах да го дера по краката, както си бях в калта. Започнах да крещя. Той ми запуши устата. Отблъснах ръката му и с всички сили крещях и виках за помощ. Удари ме с юмрук в главата. Аз не спирах да крещя. Не знаех какво ще ми се случи, ако спра да крещя. Изпуснах чантата си в калта и се уплаших повече, защото там беше телефонът ми. От блок 10 на квартал „Строител“ ни осветиха със силна светлина. Светлина, която го накара да ме пусне и да избяга. Светлината ме спаси. Не спирах да крещя. Добрах се до чантата си и звъннах на мъжа ми, а после и на телефон 112. Междувременно хората, които ни осветиха, бяха дошли при мен. Беше кошмар. Не вярвах какво ми се е случило. Дойде полиция, последва разпит, лекарски преглед и т.н. Радвам се, че съм жива и пак мога да прегърна синовете си. Благодаря на хората от блок 10 в „Строител“, благодарение на намесата им съм жива. Поисках от работодателя ми да мина редовна смяна – той отказа. Сега съм уплашена и безработна. А ти, нападателю мой, някой ден ще се разминем в малкия ни град… Знай, аз няма да казвам, че имам нож – ще го усетиш“, пише Попова.

В бюлетина на Областната дирекция на МВР от вчера, 16 март, и днес, 17 март, за инцидента не се споменава нито дума, пишат от сайта tribali.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.