Премиерът на Сингапур отменил среща с Путин, който закъснял с час за нея На следващия ден принудили руския президент да мине през металотърсач, за да се срещне с Ли Сян Лун

Ансамбъл “Шумен“ представи България в Шанхай

Министър Димов: България заема едно от челните места в ЕС по рециклиране на батерии

Откраднаха 100 грама злато от жилище

Шефът на ДАЗД Елеонора Лилова: Децата са подложени на нови форми на тормоз във виртуалния свят

Развръзката на тенис ATP Finals в Лондон е акцентът в уикенд програмата на спортните канали на A1

Хванаха в нарушения две автошколи в Пловдив и Пазарджик

Строители оставиха без ток 3100 домакинства в Софийско

Илияна Йотова предложи общи туристически маршрути с Иран На среща с иранския вицепрезидент

Рибарите започнаха Коледните пости

15 години затвор за шофьор, прострелял друг заради отнето предимство Жертвата оцеля след животоспасяваща операция

МРРБ: Няма да има нови такси за мостове, тунели или планински проходи

Община Благоевград обясни за бойствалото дете от център за настаняване

14-годишна почина след токов удар в банята в село Катуница

Преславското съкровище се завърна от Лувъра

Заедно за Шенген – защо?

Аз се подписах под обръщението „България в Шенген. Време е!“. Не съм привърженик на всякакви подписки по всевъзможни поводи. По-скоро се придържам към принципа, че плуралистичната демокрация залага на политическите алтернативи и затова не сме задължени във всичко да сме еднакви и единни. Но има каузи, които са надпартийни, национални и без общото ни участие трудно могат да бъдат постигнати.

Спомням си случая с поканата към папа Йоан-Павел Втори да посети България. Той имаше покана от българската държава, но нямаше такава от Българската православна църква и това бе непреодолима пречка като водач на Римо-католическата църква да ни посети и да оправдае България за атентата срещу него. Тогава с Мони Паси създадохме общонароден комитет, който аз оглавих. Написахме една покана към папата от името на българския народ и я публикувахме. Хората я изрязваха от вестника, попълваха името си и я изпращаха на посочения от нас адрес. Още не съм забравил на какви злостни коментари бяхме подложени. Една известна публицистка ни посвети две вестникарски страници в един партиен вестник, където предрече, че папата никога няма да дойде. Връчихме чувалите с писмата на посолството на Ватикана у нас. По-нататък знаете, папата прие поканата от българския народ, дойде, заяви, че никога не е вярвал в „българската следа“ в атентата срещу него, обяви Кирил и Методи за покровители на Европа, благослови ни и си замина. Публицистката ме срещна и ми се извини, но не го направи във вестника.

Вярвам, че след като в някои европейски държави все още не е преодоляно недоверието към България въпреки изпълнението на всички задължения, ние трябва да покажем на общественото мнение в тези държави, че не се считаме за европейци втора ръка. С активната си позиция ще оказваме натиск и върху нашите институции за по-активна роля.

Четох аргументи, че нямало смисъл да се агитираме тук, защото нямало как да повлияем във Франция например. Но как във Франция ще научат какво мислим ние, които се определяме като съвестта на България. А във Франция има много значими интелектуалци от български произход, те също могат да заемат позиция. Откъде щеше да научи тогавашната госпожа Саркози за нашите вълнения за българските медсестри в Либия и да се заеме лично с тяхното освобождаване, ако не бяхме се задвижили тук, у нас? Да не забравяме, че и там политиците се явяват на избори и далеч не са безразлични към обществените настроения.

Е, някои хора не обичат Станишев и не могат да преглътнат, че е негова инициативата за тази общонародна кампания. Никой не иска от тях да го заобичат, но нека не смесваме националния интерес с партийните пристрастия. Да не забравяме, че до него в Брюксел застанаха и премиерът Бойко Борисов в София, и вицепремиерът Меглена Кунева, която отговаря в правителството за приемането ни в Шенген, и министрите Христо Иванов и Вежди Рашидов. Станишев има висок европейски пост и това е само от полза за България, така че такъв партиен пуризъм ми изглежда предвзет.

Не можах да разбера защо се отдели толкова внимание на видеоклипа, който организаторите бяха дали за разпространение. И аз не го харесах, но едва ли той е оправдание за неглижирането на самата идея.

А каква е самата идея? Защо е толкова важно да сме в Шенген, след като така или иначе вече пътуваме насам-натам? Да, вече не сме така унижени, както преди. И ние минаваме за паспортни проверки на гишето, където пише „За граждани на ЕС“. Но е останала още една стъпка, за да бъдем равноправни европейци. А това дава отражение във всички области, не само в пътуванията. За съжаление това деление на две категории европейци все още съществува. Аз не съм съгласен.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.