Финансирането на частните училища и детски градини с публични средства е темата, която предизвиква най-сериозна политическа и обществена дискусия при дебатите около приетия на първо четене закон за училищата. Парламентарната опозиция е категорично против идеята да се дават субсидия на частни структури. Голяма част от обществото - също. Аргументът, че децата трябва да имат равен достъп и че ще се финансира с публични средства само конкретен образователен процес, не се приема с всеобщо разбиране. Депутатите тепърва ще решават дали този текст да остане по време на второ четене.

Как е по света?

През 2009 г. Световната банка публикува доклад, в който са представени резултатите от проучване на ролята на публично-частното партньорство (ПЧП) в сферата на началното и средното образование. Анализът показва, че има широк диапазон на практики, а резултатите са различни - от изключително положителни до такива, които предизвикват сериозни дебати дали това е удачна форма. В страните с най-силно развита или т.нар. „интегрална" среда за ПЧП публичният сектор финансира частните училища, като осигурява на учениците ваучери за тяхното обучение. Семействата решават къде да ги „похарчат“. Самите ваучери също са различни по вид и начин на употреба.

Всички частни училища пък всяка секунда могат да бъдат закрити, защото имат недостиг на деца. Ето защо те се надпреварват да осигуряват иновативни образователни подходи (на разходки и спорт). Частните училища във Франция, които в миналото са били изключително католически, получават държавни субсидии още от началото на 50-те години на миналия век. Тези, които искат, сключват договори с правителството. Тогава държавата поема разходите по назначаването на учителите и техните заплати. В Германия частните училища са основно гимназиите (40,4%) и с всяка година броят на учениците в тях расте. Те получават почти пълно финансиране от държавата. В Дания, Испания, Австрия, Португалия, Великобритания и Лихтенщайн се финансират с публични средства частните учебни заведения. В Холандия например частните и публичните училища са равнопоставени, включително и религиозните.

Има различни модели на частни училища - такива, които се откриват по искане на родителската общност в места, където държавата не осигурява учебно заведение, което ги удовлетворява. Тогава те могат да се финансират или от общността или от местната власт, но държавата дава определен процент субсидия. Има други, които извършват само допълващо обучение, но нямат право да дават диплома (изпитите се полагат пред държавна комисия). Навсякъде държавата контролира образователния процес, има пряко отношение към образователните програми и изисквания към учителите, на повечето места дори ги назначава.

Но изборът къде да учи детето е оставен на семействата.