Нов трус от 3,9 по Рихтер в Румъния

Катастрофа затвори пътя София – Варна край Ловеч

Желяз Андреев: Настроени сме позитивно, но се готвим и за най-лошите варианти

Какво говорят по секс телефона за алкохолици

Лидерите на Северна и Южна Корея ще се срещнат на военната линия между страните

Вижте къде в София шумът е над допустимите норми

Менда Стоянова: Ще продължим да намаляваме външния дълг спрямо БВП

Властите на САЩ влезли с взлом в дипломатически имот на Русия, Москва ще ги съди

Румен Гечев: Външният дълг не се управлява достатъчно добре

Делян Добрев: Вероятно ще подкрепим Закона за енергетиката, за да няма спекулации в обществото

ДНК експертиза разкри чии са костите на намерения скелет в хотел „Смолян”

Корнелия Нинова: Управляващите обявиха война на всички, а днес ни трябва съзидание

Закриха сайт, използван за милиони кибератаки по света

Служители на НАП отново излизат на протест

Поредно поражение на правителството на Тереза Мей в Камарата на лордовете

Проф. Михаил Боянов: Хипогликемията е една от бариерите за постигане на добър контрол на диабета

Проф. Михаил Боянов е водещ специалист в областта на ендокринологията в България. Завършва Медицинския университет – София, през 1993 г. През 1998 г. придобива специалност по вътрешни болести, а през 2000 г. – специалност по ендокринология и болести на обмяната. От 2008 г. е доктор на медицинските науки, а от 2010 е и магистър по обществено здравеопазване. Работи в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на УМБАЛ „Александровска” от 20 години; професор е към Катедра по вътрешни болести на Медицинския университет – София; член е на Българското и Европейското дружество по ендокринология, Европейската тиреоидна асоциация, Американската и Европейската диабетна асоциация. Специализирал е в Австрия, Германия и Франция.

– Проф. Боянов, какво представлява хипогликемията и какви са рисковите фактори за появата й?
– Под хипогликемия се разбират „всички епизоди на абнормно ниска кръвна захар, излагаща индивида на потенциални опасности (вреди)” – това е определението на Американската диабетна асоциация. При хората със захарен диабет прагът на кръвната захар, под който се приема хипогликемия, е ? 3,9 mmol/l, докато при здравите лица (недиабетици) – под 3,0 – 3,1 mmol/l.
Хипогликемия се получава, когато има несъответствие между нивата на инсулина и наличната глюкоза (приета от храната, произведена в черния дроб или съхранявана в мускулите и другите депа). Най-честите причини за несъответстващо високите нива на инсулина могат да бъдат твърде високи дози на инсулина (при лечение с инсулин) или на пероралните медикаменти, които стимулират секрецията му; пропускане на хранения (в организма не постъпват нови въглехидрати); интензивна физическа активност (повишено използване на глюкоза); прием на алкохол (понижено образуване на глюкоза в черния дроб) или нощен сън (намален усет). Гладуването, бъбречната недостатъчност и чернодробната цироза благоприятстват появата на хипогликемии.

– Може ли хипогликемията да бъде предотвратена?
– Сред диабетиците у нас и по света битуват и редица неверни представи – например, че диабет се лекува с билки; че с прием на определени витамини кръвната захар спада без риск от хипогликемия, че алкохолът действа като антидиабетeн медикамент и други подобни. Друг разпространен мит е, че като се поддържа непрекъснато неприемливо висока кръвна захар, се избягват хипогликемиите. За съжаление, не е важна средната кръвна захар, а нейните вариации; тоест и при лош гликемичен контрол е възможно да настъпват хипогликемии. Появата на хипогликемии може да бъде избегната само чрез контрол на изброените по-горе рискови фактори. В него участват наравно пациентът и медицинските специалисти. Лекарят подбира лечението с най-добро съотношение ефективност (безопасност, коригира прилаганите дози, провежда обучение на диабетика за стил на живот и управление на болестта „диабет“). Пациентът спазва определени правила и стил на живот. Това включва и да не се променят самоволно дозите на предписаните лекарства, да не се пропускат хранения, да не се злоупотребява с алкохол. Изключително полезен е самоконтролът на кръвната захар от страна на пациента с глюкомер, задължителен при лекуваните с инсулин и сулфонилурейни препарати.

– Какви са последствията от хипогликемията и какъв е ефектът им върху лечението?
– Всяка хипогликемия, дори и леката, крие риск от усложнения. Още преди десетилетия са натрупани данни, че до 3-4 години след преживяна тежка хипогликемия е повишен рискът от сърдечно- и мозъчно-съдови инциденти. Скорошно проучване показа, че нощната хипогликемия повишава в пъти риска за надкамерни и камерни аритмии (ритъмна патология), синусова брадикардия (забавен пулс) и други. Съвременни проучвания показват и зачестяване на деменцията сред пациентите с хипогликемии. Хипогликемията води и до понижаване на познавателните способности (когницията). От друга страна половината от пациентите, преживели хипогликемия, силно се страхуват от настъпване на нова такава и така около половината от тях самоволно намаляват назначените от специалист инсулинови дози или приема на пероралните медикаменти. Разстройва се целият план на лечението и резултатът е повече усложнения в резултат на хипергликемията (високата кръвна захар).

– Какво да правим при хипогликемия?
– Възможни са 2 различни варианта – лека и тежка хипогликемия. При леката форма диабетикът е в състояние сам да вземе необходимите мерки. Това означава да се приемат около 15-20g рафинирана захар или друг бързоразграждащ се въглехидрат, например мед – 1-2 заравнени супени лъжици, или 200-300 ml (1 водна чаша) съдържащи захарни напитки като кола или фанта, сок от компот и други. Шоколадът и бонбоните не са подходящи за тази цел. При тежка хипогликемия диабетикът е неадекватен и се налага намеса на друго лице. Ако диабетикът е в съзнание, му се помага да приеме през устата посочените по-горе въглехидрати, ако не – е необходима спешна медицинска помощ.

– Какви са наблюденията ви – кои са пациентите с диабет, които имат хипогликемия?
Най-рисковите за хипогликемия пациенти са тези с тип 1 захарен диабет и тип 2 на инсулинолечение с давност над 5 години. Общата честота на хипогликемиите при тип 2 е ? от тази при тип 1, но диабетиците тип 2 са многократно (10 х !!!) повече и, следователно, големият проблем са хипогликемиите при тип 2 диабет. Това обикновено са по-възрастни пациенти, с по-голяма продължителност на диабета, които редовно пропускат отделно хранене или вземат по-голяма от предписаната им доза медикамент.

– Разполагаме ли с данни от България, каква е честотата на хипогликемиите при пациенти със ЗД?
– През 2013 и 2014 година у нас се проведе насочено проучване на честотата и разпознаваемостта на хипогликемиите, което беше фрагмент от по-голям международен проект – така наречената програма HAT. Крайните резултати от него все още не са публикувани, но в него са участвали над 200 български диабетици тип 1 и над 300 – тип 2. Над 90% от двата типа съобщават за преживяна хипогликемия, около 1/10 от тях се падат на тежките хипогликемии. Резултатите показват, че с напредване на времето диабетикът забравя за преживените епизоди, затова е особено важно воденето на дневник на самоконтрола. Нашите пациенти не се отличават от средностатистическия европейски диабетик, но за диабетните екипи у нас предстои целенасочена работа за превенция, разпознаване и контрол на хипогликемиите.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.