Путин и Макрон обсъдиха излезането на САЩ от ядреното споразумение с Иран

Представителите на ЕС отхвърлиха основни британски искания за Брекзита

САЩ ще наложат нови санкции срещу Северна Корея

На 25 май 2018 да почерпят

Раздадоха наградите “Аскеер 2018” За цялостен принос в развитието на театралното изкуство отличиха Васил Михайлов

Хазал от “Черната перла” не крие новата си любов Актрисата Ханде Ерчел твърди, че славата не я е променила

100-годишна сграда се срути в Аржентина и уби трима

Николас Мадуро се закле за втория си мандат като президент на Венецуела

Макрон и Путин се срещнаха в Константиновския дворец край Санкт Петербург

Връчват наградите “Аскеер” за постижения в театралното изкуство

Григор Димитров започва с мач срещу Виктор Троицки на “Ролан Гарос” Рафаел Надал среща Александър Долгополов на старта на турнира в Париж

Борисов на приема в Рим: Народите на България и Република Македония са още по-близки

Абитуриентите от училището на Теодосий Спасов се сбогуваха с концерт

Започнаха абитуриентските балове в Благоевград

“Свободна книжарница” на празника в Сливен

Празнословието на едно президентско обръщение

Не стана много ясно защо президентът Плевнелиев направи в четвъртък обръщение към Народното събрание, освен че по конституция има право на това. Неубедителен бе и поводът – приключилият месец на политическите консултации при държавния глава. Защото тази му инициатива е лишена от особен смисъл в “мирно време”, т.е. когато няма политическа криза и не идва ред на поредното служебно правителство.

Още по-неубедително обаче бе самото “изпълнение” – над 20-минутна реч, обходила всевъзможни теми и проблеми на управлението и политическия живот, заложила на инженерния подход – дори при измененията в конституцията, които трябва да стъпят “на оценка за устойчивост на промените и оценка на въздействието”, и прочетена с интонацията на копнеещ за консенсусна терапия разказвач на приказки.

Разбира се, призванието на държавния глава е на върховен обединител, който да примирява политическите различия в името на националния интерес. Но то не се постига с формулираните от г-н Плевнелиев четири цели до българското председателство на ЕС през 2018 г., по които така или иначе има консенсус. Никоя от основните политически сили не е против влизането ни в Шенген, в предверието на еврозоната ERM II, в Единния надзорен механизъм на Европейския банков съюз и срещу изграждането на газови връзки със съседите.

Патосът в речта на президента бе реформата – оная дума заклинание, която публичното говорене възвиси до самоочевидно благо и изпразни от всякакво съдържание. Обръщението на г-н Плевнелиев към депутатите само подсили усещането за все така празна и вече досадно дрънчаща на кухо картонена кутия за реформи. Защото ако той иска сам да е реформаторски фактор, следва да адресира идеи, побутвания, натиск и дори остри критики към онези, от които реформите най-много зависят – партиите от управляващото мнозинство. Нищо такова нямаше в речта на президента – посланието му бе насочено сякаш към космоса, подобно на “Излел е Дельо хайдутин” от борда на “Вояджър”.

В една парламентарна република, непреживяваща политическа криза, ролята на президента като реформатор е особено трудна. Почти пълната липса на правомощия държавният глава може да компенсира със силен морално-политически авторитет и от камбанарията на първи, макар и само по ранг, не и по власт, в държавата, да задава посока и темпо на политическия процес. Уви, Росен Плевнелиев не разполага с такъв авторитет – недоверието към него е чувствително по-високо от доверието, като обратът дойде след протестите през 2013 г. (За да сме справедливи, негативен бе рейтингът и на президента Първанов след втората половина от втория му мандат.) Дали обаче ако президентът Плевнелиев не стане по-критичен към “своите”, няма да спечели повече признание като обединител и сред “чуждите”? А и не е ли това единственият му шанс да е форматор извън картонената кутия на декламациите?

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.