Гол мъж застреля трима в денонощен ресторант в Тенеси Нападателят се издирва

Каан Урганджъоулу ще се жени Коварният Емир от "Черна любов" е със солидно образование

От Шумен до сцената на X-Factor във Финландия Викторио Ангелов стига до първото си живо предаване

Сръбският министър на отбраната отмени посещението си в Хърватия

Урфа е първият християнски град Регионът в днешна Турция и днес пази православни манастири и църкви

Заловиха бракониери с 1000 метра мрежи

Рокер избяга от полицаи, захвърли мотора си край Монтана

Легион от свищовски студенти превзе Колизеума на античния фестивал Натале ди Рома

Джеймс Камерън смята да заснеме още четири филма “Аватар”

Уникати от гаража: Шуменски бизнесмен вае купи от авточасти Валери Балабанов-Барни майстори по 10 месеца наградите в памет на приятеля си

“Природозащитници” искат да живеят в частна собственост

Адвокат Емануил Йорданов пред „Труд” за арестувания за бомбата на мача: Извършителят е преценил, че най-благоприятно за него е да се предаде в полицията

С биберон и козе мляко хранят 3-те мечета в Парка над Белица, ще ги пращат в Гърция, за да оцелеят

Цвета Караянчева: Нека президентът да каже да спрем ли санирането и магистралите

Корнелия Нинова: Задържането, 5 часа на улицата с белезници, е повече показност, отколкото съдържание

Вижте фотоизложбата на парка за танцуващи мечки по повод 15-ия му рожден ден

60 снимки представят историята на един от най-успешните проекти на международната организация за защита на животните

Точно преди 15 години е сложено началото на един уникален за страната ни проект, обединил усилията на неправителствени организации, местна власт и правителство в името на добруването на животните. През 2000 г. над разположеното в полите на Рила градче Белица започва строежа на Парка за танцуващи мечки. По този повод от българския офис на международната организация за защита на животните „Четири лапи“ откриха изложба с 60 снимки, представяща историята на парка от първите спасени в него мечки през 2000 г. – Калина, Мариана и Стефан, до последните приютени през изминалата година – Габриела и Наско. Изложбата е разположена на Летище София, в площта между зоните за пристигащи и заминаващи и ще бъде там до средата на месец април.

Повечето българи, особено от по-старите поколения, имат ясен и пъстър спомен за танцуващите мечки. Те бяха често срещана гледка в столицата, по Черноморието и на големи събори. Приучаването на мечета да правят наподобяващи танц движения за забавление на публиката е познато още от Средновековието. За да бъдат опитомени и научени да „танцуват“, животните са подлагани на изключителни мъчения от най-ранна възраст – носовете им са пробивани, за да могат да бъдат сложени халки, чрез които животното да бъде контролирано, ноктите и кучешките зъби се отрязват, за да се намали рискът от нараняване на мечкадаря, а самите уж танцувални движения се заучават като мечката се принуждава да ходи по нагорещени плоскости. Макар до края на миналия век мечкадарството да е занаят, практикуван само от няколко ромски фамилии у нас, за съществуването му допринасят както практиката зоопарковете да развъждат мечки, които впоследствие да продават на мечкадарите, така и нежеланието на правителството да конфискува незаконно отглежданите и използвани за развлечение мечки.

Всичко се променя в края на ХХ в., когато голяма немска телевизия излъчва документален филм за българските мечкадари, в който показва начина на отглеждане на животните и мъченията, на които са подложени от собствениците си. Международният отзвук е невиждан – хиляди протестни писма и петиции са изпратени до българските власти с апел да сложат край на използването на мечки като атракция за туристите. На помощ идва една от най-големите европейски организации за защита на животните – „Четири лапи“, която предлага да построи убежище и да приюти всички 27 танцуващи мечки. Скоро е взето решение за целта да бъде предоставен терен в полите на Рила, където мечките ще могат да се радват на условия на живот, отговарящи в най-голяма степен на естествените им нужди. Към усилията на „Четири лапи“ се присъединява фондацията на световноизвестната френска актриса Бриджит Бардо, която поема ангажимент за съфинансиране на начинанието. Само за 7 години са приютени всички български танцуващи мечки, с което е сложен краят на тази атракция у нас, а през 2009 г. в парка са настанени и последните 3 танцуващи мечки от съседна Република Сърбия. Днес Паркът за танцуващи мечки е една от най-големите забележителности в Югозападна България и се посещава ежегодно от хиляди туристи от страната и чужбина.

От „Четири лапи” изказват специални благодарности към управата на „Летище София” ЕАД за предоставената възможност за популяризиране на Парка за танцуващи мечки и хуманното отношение към животните.

“Четири лапи” е международна организация за защита на животните с централа във Виена, Австрия. и представителства във Великобритания, Нидерландия, Германия, Швейцария, Унгария, Румъния, Южна Африка, САЩ, Украйна и България. В Брюксел функционира и офис по европейска политика.

Основана през 1988 г. от Хелмут Дунглер, организацията популяризира хуманното отношение към животните чрез последователни кампании и проекти. Дейностите на “Четири лапи” са резултат от проучвания и научна работа, както и от активно лобиране на национално и международно ниво. Усилията на “Четири лапи” са съсредоточени в помощ на животни, чието съществуване зависи изцяло от човека: бездомни кучета и котки, опитни животни, селскостопански животни, животни компаньони, както и отглеждани в неподходящи условия големи котки, мечки и орангутани.

Офисът на „Четири лапи” в България функционира от 2000 г. У нас организацията е позната най-вече с Парка за танцуващи мечки в гр. Белица, изграден съвместно с фондацията на Бриджит Бардо и с проектите си за кастриране на бездомни животни. Всички проекти и кампании на „Четири лапи” се финансират изцяло от дарения, идващи от над половин милион поддръжници на организацията от целия свят.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.