- Филипе, Ненчо, как се запознахте?

Филип: Опознахме се повече в „Като 2 капки вода“. Иначе аз го познавах и от преди това, но не сме имали допирни точки, защото не сме работили заедно.
Ненчо: Да, наистина до началото на шоуто се бяхме виждали само на „здравей-здрасти“. От екипа на „Капките“ пазеха до последно кой ще участва, за да ни бъде интересно. Когато разбрах, че и той ще е там, много се зарадвах, защото е много готин актьор. А край формата станахме и приятели.

- Установихте ли вече кой пее по-добре?
Филип: И двамата!
Ненчо: Като по-млад, юноша бледен, смятах, че гласът на всеки певец трябва да звучи като на компактдиск, за да може да направи кариера в музиката. Когато обаче се запознах с творчеството на Боно от U2, Стинг и други велики изпълнители, които пеят със сърце, даже и да са фалшиви на моменти, установих, че ми е много приятно да ги слушам, защото те изразяват душата и сърцето си.

- А кой от вас е по-добър на тенис?
Филип: Аз. Но тенис на маса. Тенис на корт съм играл само на стена, не срещу реален противник.
Ненчо: Признавам, че на тенис на маса не съм чак толкова добър - трябва ми сериозно опресняване на техниката, защото за последно съм хващал хилката като ученик. Но пък може да си направим турнир двамата.

- Филипе, знам, че свириш добре на китара. Може да си направите и дует?
Филип: Да. Освен на китара свиря и на блус хармоника. Това е чудесно средство, за да си изкараш приятно. Винаги можеш да избачкаш някой блус, който да ти влезе под кожата.
Ненчо: Аз пък свиря на ударни инструменти - имам си тарамбука. Преди 10-ина години гледах спектакъл на американската група „Стомп“ - те използват всякакви неща, които са около тях, за да възпроизвеждат ритъм, и останах много впечатлен. Аз също имам много ритъм в главата си. Интересно ми е да извличам звук от предметите около от мен - столове, маси. Преди дни бях на гости на Мага и в хола му си говорехме за наше парче, което правим заедно. И изведнъж установих, че диванът му издава много интересен звук като от каса на барабан. Той каза, че само аз от всичките му приятели, които са му идвали на гости, съм установил това. Само той и аз можем да свирим на диван (Смее се).

- В „Като 2 капки вода“ Филип вече беше южнокорееца Сай, Ненчо - беше Прея и трябваше да смени кожата с черна, а в театъра сте играли какво ли не. Какво ви плаши на сцената - да не гръмне пищова или да си забравите репликите?
Ненчо: Забравянето на реплики не е голям проблем, освен ако не се появи т.нар. бяло петно - не да забравиш една реплика, а целия спектакъл. Иначе по-скоро техническите гафове са по-страшни, особено ако се случи нещо с декора или някой забрави да го изнесе на сцената. В мюзикъла „Аладин“ веднъж моята колежка Сандра Петрова падна от кокилите, на които се беше качила. Видях я долу, под сцената, но беше усмихната. Аз легнах до нея на пода и заедно си изпяхме арията, вместо да пуснем завесата и да прекъснем представлението.
Филип: Конкретно в „Капките“ на първо място гледам да съм в крак с балета и да „вляза“ навреме в песента. Гледам и да не преекспонирам образа. А когато съм на сцена в театъра, нищо не ме притеснява. Важното е публиката в залата да иска да се забавлява заедно с нас. При 30 представления месечно, ако тръгна да се притеснявам, това значи да си докарам някоя болест.

- И двамата си изкарвате хляба с говорене. Колко време на ден може да мълчите?
Филип: Може би един ден, не повече.
Ненчо: Аз много рядко мълча - това ми е ужасно трудно. Случвало ми се е за 1 час, например по време на масаж. Преди доста години пътувах във влак с непознати хора в купето. Трябваше да мълча 4 часа, което за мен е рекорд. И накрая, когато казах „лека вечер“, когато слизах от влака, не можах да позная собствения си глас.

- А кога актьорите плачат?
Филип: Когато им е тъжно.
На вас често ли ви е тъжно?
Филип: Особено когато ми се налага да махам грим, често ми се плаче. Влизам в банята и всичко става кафяво. Хората гледат само шоуто, а не знаят, че след това трябва да си свалим боята от кожата. Търкаш я с нокти, а кожата остава по ръцете... Но нали всичко е заради шоуто.
Ненчо: Аз мисля, че актьорите плачат, когато влезе много сериозна в някоя драматична сцена. В „Аладин“, когато аз трябва да разкажа на майка си (Деница Шопова), че съм намерил вълшебната лампа, при първите 4-5 спектакъла беше много разчувстващо и двамата си плачехме сериозно.

- Преди време Филип подстрига дългата си коса. На каква цена може да се обръснете нула номер?
Филип: Причината е много прозаична - подстригах се, за да ми слагат по-лесно перуките в „Капките“ и да не се потя толкова. А за бръсненето нула номер - готов съм винаги.
Ненчо: Гримьорите в шоуто са истински магьосници и затова не ми се налага да се притеснявам, че трябва да се бръсна до голо. Участвам в други спектакли, където трябва да имам определен външен вид. Но пък ми се наложи да се разделя с брадата си, а не бях го правил 12 години.

- На 20 март имаше слънчево затъмнение. Как ви влияят звездите и планетите?
Филип: Преди години, когато имаше пълно слънчево затъмнение, бях в Силистра. Тогава разбрах, че дори дървото има свой собствен живот. Наблюдавах го и то изтръпна, когато слънцето се скри. Даже и кокошките, почнаха да кудкудякат. А когато разбраха, че слънцето го няма, настана зверска тишина. Явно тези процеси влияят на всички, няма как да не ми влияят и на мен.
Ненчо: Странно се чувства човек при подобни събития. Слънчевото затъмнение е любопитен феномен. Аз лично съм усещал предварителен трус при земетресение и ми става лошо на стомаха.

- Спазвате ли диета при пълнолуние?
Филип: Не. Никакви диети и не само при пълнолуние.
Ненчо: Не. Ям всичко, но гледам да е в умерени количества и да избягвам хляба.
Коя е най-лесната причина, която си измисляте, за да празнувате?
Филип: Няма нужда от повод за това. Важното е да сме живи и здрави. Обхваща ме неизмерима радост и мога да празнувам всеки Божи ден.
Ненчо: И за мен всеки нов ден е повод за празник.

- Хубаво е, че усещате радост от живота.
Филип: Това е задължително, защото иначе хората се скапват много лесно. Те трябва да могат да се смеят.

- През годините успяхте ли да разберете какво искат жените?
Филип: Не, но смятам, че и те никога няма да успеят да го разберат през живота си.
Ненчо: Непостижима мисия, особено в днешно време, когато жените са така еманципирани и се борят за челни позиции, за лидерство, и така станаха още по-сложни. Но пък са интересни.

- А знаете ли какво искат мъжете?
Филип: Мъжете сме по-целенасочени. Искаме да ловуваме.
Ненчо: Бих могъл да кажа само за себе си - всеки ден си поставям нови цели и се опитвам да ги реализирам стъпка по стъпка, не ги гоня на всяка цена.

- В един виц в европейския ад - германците са полицаи, англичаните - готвачи, а италианците - банкери. Какви ли сме ние, българите, тогава?
Филип: Напоследък са роби.
Ненчо: Може би много работливи, като джуджетата на Дядо Коледа.

- Кой е най-големият ви страх?
Филип: Излекувах фобията си от летене със скок от Витиня с бънджи.
Ненчо: Моята фобия са големите вълни. Случвало ми се е да сънувам как от Витоша се спуска огромна вълна, която се извисява 2 пъти над планината и залива София.

- А Филипе, ти сънуваш ли кошмари? Или само розови сънища?
Филип: О, да, всичко сънувам. Розови сънища напоследък не съм сънувал обаче, което ме прави малко нещастен, защото на сън е малко по-различно (Смее се).

- Ако имахте машина на времето, в коя епоха бихте живели?
Филип: През 60-те години на миналия век. Рокендрол. Make love, not war!
Ненчо: Аз пък искам да видя какво е бъдещето. Искам да видя дали фантастичните филми, които гледаме сега, ще се сбъднат.

- За какво обичате да си губите времето?

Филип: За риба. Най-богатият ми улов беше на яз. Доспат, в деня, след като се роди моята племенница. Буквално хвърлях въдицата и вадех веднага нещо. И да знаете - никак не е скучно да мълчиш, докато чакаш нещо да се закачи. Наскоро един мой колега ми каза нещо, което Невена Коканова е казала - „ние използваме едни и същи думи, но мълчим по различен начин“. Мълчанието наистина ни прави по-други.

Ненчо: Рядко си губя времето. Един приятел обаче ми сподели много интересна идея, която смятам да пробвам, за да събирам енергия за себе си. Той си е купил сгъваеми столове и си ги е сложил в багажника на колата. Когато пътува някъде и види нещо хубаво по пътя - поляна, езеро, спира колата, вади режисьорските столове от там и сяда, за да се наслади на природата. И ето ти 20 минути, посветени на хубави мисли.

За Ненчо:
С гласа на Ненчо Балабанов звучат десетки герои от детски филми. Хлапетата могат да го гледат и в съботно-неделното предаване на БНТ1 “Милион и 2 усмивки” заедно със Сандра Петрова. Двамата си партнират и в мюзикъла “Аладин” на Музикалния театър. Освен това Ненчо работи и върху нов спектакъл - “Рибарят и неговата душа”. Напоследък Ненчо набра още популярност заради клиповете, в които имитира премиера Бойко Борисов.

За Филип:
Филип Аврамов участва в постановките на Малък градски театър “Зад канала” “Охранители”, “Канкун”, “Ритъм енд блус” и “Човекоядката”. В “Сълза и смях” играе във “Всичко, от което имаш нужда” и “Глупаци”, а в Народния театър - във “Веселите уиндзорки” и “Дон Жуан”. Тв зрителите го познават и от сериала на Би Ти Ви „Домашен арест“, играл е и в няколко филма.