Варицела е разболяла 812 българчета само за седмица, или средно по 5 деца на всеки час. Това показват последните данни на Министерството на здравеопазването към 15 март т.г. Седмица по-рано броят на инфектираните, сред които и възрастни, е много по-малък - 544. Близо двойно повече са и регистрираните пациенти със скарлатина - от 89 на 147 души, пак само за седмица. А тъй като сме в сезона на шарките, очаква се заболелите да стават още повече.

Варицелата е въздушно-капкова инфекция затова лесно се предава в затворените помещения като стаите в яслите и детските градини, където са събрани много дуца. „Тъй като навън вече е по-топло, съветвам родителите да извеждат малчуганите да играят на въздух, за да намалят риска от заразяване“, заяви пред „Труд“ проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести. А стаите у дома често да се проветряват. „Нека майките и бащите всеки ден да преглеждат коремчетата на децата си дали по тях има дребни пъпчици, както се е правело едно време“, допълни професорът.

В някои държави по света се поставя имунизация срещу варицелата, но у нас тя не е част от задължителния календар. Който обаче е преболедувал шарката, получава имунитет завинаги. По-добре е това да стане в детството, тъй като при възрастните протича по-тежко. Специфично лечение не се извършва. Има антивирусен препарат, който е ефективен и се прилага при възрастни и при хора с риск от усложнения или с понижен имунитет. Използват се симптоматични средства - срещу високата температура и обрива.

Скарлатината се причинява от стрептококи и се лекува с антибиотици от групата на пеницилините. „Проблемът е, че този вид медикаменти се вземат 2 до 3 пъти дневно, което не е достатъчно и има период от деня, в който организмът не е под въздействието на антибиотика. Освен това не се приема достатъчно дълго“, добави проф. Кантарджиев. Всичко това води до откриване на стрептококи в гърлата на децата, въздушно-капковата инфекция ги владее по-дълго, стига се и до ангина.

Акцент

Обривите на варицелата са много типични. Появяват се малки мехурчета по цялото тяло (пълни с течност), които по-късно засъхват и образуват корички. Големината им е колкото зърна леща, затова и старото име на шарката е лещенка.