Доколко формата и цветът на храната влияят на желанието ни да я опитаме, е тема, която занимава не само психолозите и майсторите готвачи, но и дизайнерите, особено минималистите, чиято специалност не е кулинарията. Те смело експериментират, предизвиквайки и себе си, карайки ни да се замислим върху най-видимото, на което понякога не обръщаме внимание.

Да си оближеш пръстите е едно от клишетата за одобрение към храна, с което толкова сме свикнали, че едва ли го приемаме буквално. Една американска дизайнерка от китайски произход се зае да тества възприятията в реална обстановка и да провокира размисли върху състояния и отношения.

Вей Ли, която живее в Сан Франциско, е сред младите смели експериментатори, които обичат да придават необичайни форми на предмети от ежедневието ни с цел социален експеримент. И явно й се получава.

Никой не се учудва, ако бебе засмуче пръстче, макар да знаем, че това всъщност е проблем. Психолозите пък определят дори като сексуален фетиш жест, при който красиво момиче прави същото в компанията на млад хубавец. Какво обаче става, ако видим на улицата човек с по-дълги пръсти от нормалните, който освен това си ги смуче?!

Това решава да провери Вей. Тя изработва с помощта на калъпи бонбони с формата на пръсти и предлага на свои приятели да ги тестват, залепвайки ги върху ръцете си. Реакциите били нееднозначни. Някои се погнусили, защото имали усещането, че ще трябва да лапнат нечии мръсни ръце. Други се чувствали зле от факта, че изглеждат просто ненормално. На открито съгласилите се да си посмучат бонбонените пръсти предизвиквали различни реакции у непознатите. Някои извръщали глави и заобикаляли, други с любопитство отивали да разгледат отблизо, но малцина били тези, които поискали сами да опитат.

Експерименталната фантазия на Вей се разпростира още по-далеч. Тя създава близалки във формата на вируси с идеята да тества познанията и отношението на хората към различните вируси. Появяват се ледени уголемени варианти на стафилококи, грип, варицела, е-коли и ХИВ вируса. Дизайнерката е категорична, че съдържанието на близалките е напълно безвредно - те са изработени само от подсладена и оцветена вода, която се излива в калъпи, създадени чрез 3D принтер. После се оставя да замръзне във фризер. Само че мнозина от поканените да опитат близалките с форми на вируси, били убедени, че в тях наистина има зараза. Други пък се замисляли за секунди преди да консумират, а най-смелите просто се забавлявали. Същата била ситуацията и с кактусните близалки, но резервираността към тях била далеч по-малка.

Говорейки за минимализъм, не можем да пренебрегнем японското студио Nendo, чиито дизайнер Оки Сато бе обявен за № 1 през януари на изложението Maison & Objet в Париж. Той впечатли с изкусителния сет от 9 шоколадови бонбона с изумително чисти форми, закодирали теми от живота, вкл. фрагмент от конструкторите ”Лего”, но също и от кулата на готически замък. Сетовете бяха само 400 и бяха продадени за нула време на изложението. Само в един екземпляр обаче бяха шоколадовите мебели на Nendo, които посрещаха клиентите на събитието. Изчистеният дизайн предизвика огромно любопитство, а според Сато определено формата влияе на желанието за ядене, но също и променя вкуса.

Наричат британския уличен художник Банкси хулиган и какво ли още не, но истината е, че неговите творения изумяват с чистота и реалистичност. Затова и има немалко последователи, а един от тях - американецът Харлей Лангберг реши да прехвърли графитите на Банкси в чинии, като използва различни продукти, вкл. сини домати, кори от ябълки, люти чушки и др.

Ако пък не ви се ядат пръсти, вируси, кактуси или рисунки, в чиния можете да консумирате и градове. Разбира се, ако има кой да ги създаде. Сред най-популярните майстори е Анна Кевил Джойс, американка, живееща в Буенос Айрес. И тя като Лангберг използва най-различни продукти, но доста по-изобилно, а идеята за картини в чинии идва след смъртта на любим папагал, койго изобразява от подръчни продукти. И така, няма да е новина, ако кажем, че формата и цветът на храната влияят на желанието ни да я изядем или обратното. Затова може да се надяваме, че бурно развиващата се ниша на хранителния дизайн ще ни поднесе нови неочаквани предизвикателства.