Върховният касационен съд ще разгледа утре жалбата на бившия шеф на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) Филип Златанов срещу решението на апелативните съдии да го пратят в затвора за три години и половина. Очаква се да каже нещо ново в своя защита преди да чуе окончателното – виновен или невинен. Редовни наблюдатели на процеса смятат обаче, че той много трудно ще си отвори устата. В хода на наказателното преследване досега Златанов показа, че знае и помни завета на Бойко Борисов: „По-добре в затвора, обаче жив“. Запитан от „Труд“ неотдавна как така изчезнаха тефтерите му със записките „Да се оправи“ и „Да се удари“, Златанов почти проплака: „Не се учудвайте, ако изчезна и аз“.

Къде са впрочем прословутите тефтери - черен и бордо, от изкуствена кожа, с лого „2012", изписани собственоръчно с политически поръчки от бившия ръководител на КПУКИ? Следите им се губят от деня, в който един експерт ги понесе към следствието, остави ги за минутка в колата си, за да притича по малка нужда в храстите, върна се и установи, че ги няма.

Ето интересна новина : отделни листове от тефтерите се появяват тия дни на черния пазар. Един адвокат ги предлага на свои колеги и журналисти. Офертата гласи: „ За 20 000 лв. ще разполагате с бележките на Златанов, в които се споменават двама главни прокурори и един съдия"

Не е възможно да се установи с експертиза дали предлаганите листчета са фалшиви, тъй като по делото „Златанов“ са приложени само копия от тефтерите му, коментираха магистрати. Следователно е възможно да видят бял свят позорящи записки, които опозорените няма как да опровергаят.

Мистерия!

Мистериите в правораздаването у нас са ритуали за посветени, но ние все пак питаме: къде са днес скандалните тефтери? Къде са тия тефтери, ако ги няма в папките на образувания заради тях знаков процес?

Да си припомним фактите.

Един анонимен сигнал от 4-5 реда дава старт на най-скандалното антикорупционно разследване в държавата: „Г-н Главен прокурор, една моя позната, която работи в КПУКИ, ме информира, че там стават нередни неща.“

Само пет-шест дни след получаването на анонимката в офисите на комисията на бул. „Витоша“ влизат демонстративно 15-20 разследващи начело с Петьо Петров, тогава шеф на столичното следствие. Прибират всички преписки, тефтери и бележки от бюрото на Златанов. С пълна газ отиват до Перник, обискират къщата на родителите му и квартирата му в Студентски град, откъдето изземат 60 лева само. Но находката е налице – инициалите в тефтерите! Още три дни и следва безпрецедентна видеопресконференция на прокуратурата и обвинение – как не! – уж антикорупционната комисия е била маша за политически репресии и саморазправа с конкуренти! Заслужава си високата скорост на наказателното преследване. Без значение, че то е шокиращо за хилядите потърпевши от престъпления, които пращат до компетентните органи не анонимни сигнали – не!, а цели кашони с доказателствени документи, обаче чакат реакцията им с месеци.

Не са обаче без значение последвалите превъплъщения на обвинението . Отначало то е за търговия с влияние, но докато влезе делото в съда, е повдигнато за друго – престъпление по служба. Съдържателно то се оказва далеч от онова, което си помислиха обикновените граждани, когато прокурори им показаха бележниците на екран: „Да има конфликт; Да няма; Да се удари; Да се оправи; Да питам ИФ; ИФ-ЦЦ-ББ" и т.н.

Първоинстанционният Софийски градски съд (СГС) не прояви никакъв интерес по въпроса дали комисията е била бухалка срещу партийни врагове и опоненти. За търговия с влияние и дума не стана, тъй като „търговците“ би следвало да бъдат освен Златанов, също и Искра Фидосова, Ирина Флорин, Бойко Борисов, Цветан Цветанов или някой друг с име, отговарящо на инициалите. СГС осъди на затвор бившия шеф на КПУКИ фактически по обвинение за административни нарушения - че не качил на сайта решение на комисията по сигнал за президента Плевнелиев ( че "няма конфликт“), и че качил решение за съветничката му Димана Ранкова ( че „има“ ). За такива неща половината чиновници в България би следвало да са в зандана.

А пък хората си мислеха, че гледат дело за скандалните тефтери на Златанов!

Изглежда и апелативните съдии така смятаха, тъй като решиха съгласно житейската логика и правото, че тефтерите са основно веществено доказателство. Те обаче не се появиха в СГС - не били "налични", понеже били дадени по друго дело на друг експерт. Съдът попита: Кой е експертът? Прокурорът вдигна рамене. А кое е другото дело? Прокурорът пак не знаеше. Ако беше жива Темида, щеше да потъне от срам.

Обяснимо Софийският апелативен съд ( САС) определи на 20 септември м.г.: Софийска градска прокуратура (СГП) да даде тефтерите за графологична експертиза, за да се види „дали ръкописът е на едно и също лице и дали това лице е подсъдимият“. Съдът назначи и експерт: Валери Костадинов. Обаче СГП не му даде нищо. Защо? Ами така – най-случайно на 30 септември наблюдаващите прокурори дали тефтерите „за експертиза по другото дело“ . А експертът Стефан Бенчев бил назначен пак случайно на 25 септември. На 5 ноември неизвестен крадец задигна от колата му чанта със забележителните писания на Златанов. Обяснението му, че спрял колата, защото спукал гума, а след туй отишъл по малка нужда щеше да е комично, ако не беше цинично. Малоумен ли е този човек, та не си дава сметка какво има у него! Ако изобщо е имало нещо...

Не случайно, когато в края на м.г. Апелативният съд съща като градския прати в затвора Златанов, докладчикът по делото съдия Иван Стойчев остана на особено мнение – според него при наличните доказателства подсъдимият следва да бъде оправдан.
Междувременно проверката за изпарилите се тефтери, разпоредена от софийския градски прокурор Христо Динев, завърши със заключение, че няма нарушения и отговорни длъжностни лица от столичното следствие. И друго: че въпросните тефтери никога и от никого не са били изследвани. Не и в оригинал. Един експерт – Валери Костадинов се подписал под протокол, че в досъдебното производство работил по "ксерокопие от ксерокопието". На самия Златанов му дали да подпише копия, направени в негово отсъствие и без адвокат.

Правилно разбрахте. В папките на делото, наблюдавано от ЕС, има само загадъчни копия на тефтери, заварени при грубо опорочаване на процедурата по Наказателно-процесуалния кодекс. А какво има на черния пазар – бъдещето ще покаже.