Ван се вряза в минувачи в Торонто, деветима са загинали (ВИДЕО)

На 24 април 2018 да почерпят

Изложба на Гергана Минкова

Гениалните доктори „клъцни-срежи” Холивудските знаменитости дължат „естествения” си вид на виртуозни пластични хирурзи

Роналдо срещу германци – 22 мача, 26 гола (ИНФОГРАФИКА)

Върхът на Джеймс Бонд Интерактивни изживявания с автомобилите на Агент 007

Вижте как Кейт и Уилиам излизат от болницата с новородения принц

Александра Богданска-Петканова на почивка без мъжа си

Шофьор на претъпкан бус “вежливо” подхвърлил 30 лева подкуп на пътни полицаи

Спираме да ядем боклуците на Европа В София бе обсъдено бъдещето на здравните системи

Бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич настоя за отмяна на присъдата му за геноцид

Трябва ли да ми изплащат „клас“ със задна дата, ако е дължим

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 24 април 2018

Д-р Мирослав Ненков: Таксата при общопрактикуващите лекари трябва да се увеличи

МО купува леки коли за един милион

Диригентът Йордан Камджалов: Когато кръстиха планета на мен, се радвах като дете!

СОНЯ АЛЕКСАНДРОВА, специално за ”Труд”

Диригентът Йордан Камджалов е само на 34 г., но името му е известно от Лондон, през Берлин до Токио. Той е първият чужденец, който през 2011-а печели конкурса за генерален музикален директор и главен диригент на Оперния театър, Филхармоничния оркестър и фестивала Heidelberg Schloss Festival в Хайделберг, Германия, като за него гласуват единодушно специалното жури, цялата филхармония, целият състав на операта и 41 видни представители на хайделбергската общественост. Талантът му е толкова завладяващ, че през 2014 г. НАСА кръсти малка планета на неговото име.

Камджалов често се връща в България, където създаде и своя фондация за млади музиканти. През февруари дирижира концерт с участието на пиано дуото Аглика Генова и Любен Димитров и Симфоничния оркестър на БНР, а след това – и записите за нов диск. През март дирижира в Хайделберг, предстоят му нови изяви в Германия, Австрия, Словакия и, разбира се, у нас. Въпреки натоварения график маестрото не отказа да отговори на въпросите на „Труд”:

– Г-н Камджалов, „полетяхте” и в Космоса. NASA преименува малката планета ”52292” на „52292 Камджалов”. Как приехте новината?

– Интересувам се от астрономия още от училище. Темата за Космоса ме занимава всеки ден. Тя е част от работата ми като музикант и диригент. Но като разбрах за астероида, или планетата, „Камджалов”, се радвах като малко дете. Чувал съм, че има и други такива обекти, кръстени и на българи – Хилендарски, Ботев, Левски…

– А после на кои сцени ”кацнахте” като диригент?

– Продължават анажиментите ми в Германия, Япония, Австрия, Швейцария. Разбира се, излизането на българска сцена си остава нещо важно и съкровено. Прибиранията ми в България са мотивирани от преклонение пред красотата на българската душа и силата на българския дух.

– В статия за сп. The Bruckner Journal (Лондон) един от най-авторитетните експерти по интерпретирането на Брукнер определя изпълнението ви на неговата Девета симфония като нечувано досега и надминаващо Берлинската филхармония и нейния диригент сър Саймън Ратъл. С какво ви привлича Брукнер и с кой оркестър заслужихте сензационната рецензия?

– Още след първото ми докосване до Брукнер, свързах музиката му с Космоса. Виждах го като архитект, изграждащ колосални звукови катедрали, изпълващи цялото вътрешно и външно акустическо пространство. А тази рецензия действително е сензационна и говори недвусмислено за изключителното артистично ниво, което постигнахме с филхармонията на Хайделберг, докато бях генерален музикален директор там.

– А дирижирали ли сте български музиканти и певци по света?

– Имал съм удоволствието да работя с много български музиканти, дори с изключителната Веселина Кацарова, която смятам за един от моите учители. В последно време се радвам на редица проекти както в България, така и в чужбина. През този сезон с изключителното дуо Аглика Генова&Любен Димитров записваме два компактдиска: концертите на Брух и Барток, както и световната премиера на концерта за две пиана на Бабин. Вторият диск ще бъде издаден от голямата немска звукозаписна компания CPO Classics, удостоена с „Грами”. Сърцето ми се стопля, когато в почти всеки оркестър или опера по света срещам наши музиканти.

– Коя от присъдените ви награди ви носи най-голямо удовлетворение?

– Всяка година се появяват нови отличия в биографията ми, но най-същественото, най-докосващото няма как да бъде отразено там. Дори последният ми концерт в София с оркестъра на БНР ми донесе нещо, което се измерва в съвсем друг порядък. Всички тези просълзени хора не само сред публиката, а и в оркестъра, остават в сърцето. Това е критерият, по който измервам успеха. Наградите отминават и се забравят.

– Опитът и славата ви растат – доказателство е ласкавото отношение на критиката. Престижното издателство “Kubon & Sagner”(Мюнхен – Берлин – Вашингтон) отпечата на немски с резюме на 7 езика книгата ”Звукови светове. Диригентът Йордан Камджалов”. Тя представя развитието ви като диригент като резултат от търсене на взаимовръзките между музика, философия и наука – вие участвахте ли в нейното написване?

– Авторите на книгата – проф. Румяна Златанова и доц. Спартак Паскалевски, ме виждат за пръв път на мой концерт в Хайделберг. Няколко минути след финала на Шестата симфония на Чайковски тези напълно непознати за мен хора, ценители интелектуалци, решават да издадат книга за „този млад човек”. В нея са засегнати основни положения на моята естетика и визия за музиката и света. Написването й за мен беше изненадващо и трогателно.

– А открихте ли в нея изненадващи аспекти от творчеството ви?

– Не, там са разкрити изключително много аспекти от моето творчество, но те не са повече от 15%. Открих обаче други неща – много по-важни. Видях любовта, себераздаването, жертвоготовността и изумителната чисто човешка сила на колеги от моя оркестър, от операта, журналисти, граждани от всички националности и възрасти, които подкрепиха един доскоро непознат за тях човек. Никога няма да забравя това.

– Известна е и загрижеността ви за българските музиканти, на които помага вашата фондация…

– Радвам се, че в България е концентриран толкова много талант и че имаме шанса и условията да проявяваме съпричастност според възможностите си. Голямо вдъхновение и утешение е да виждаш потенциала на тази страна. Каним за пета поредна година всички млади български инструменталисти, певци, диригенти и композитори, които вярват, че имат какво да споделят – могат да кандидатстват до 15 април.

– Положихте началото на нов концептуален проект – какво представлява „Музикалната лаборатория за Човека”?

– От години копнеех за музикална платформа, в която да могат да се търсят и правят неща, немислими и неприложими в съществуващия тип професионални музикални институции. Там искам да създадем условия на пълна свобода, доверие и креативност, тласкайки човека към неговите емоционални и интелектуални граници.

– Все по-често се ”приземявате” и в Страната на изгряващото слънце – с какво ви обогати срещата с Япония и с нейните музиканти?

– Първото ми впечатление, което отново и отново се потвърждава, е за изключително неадекватното (особено в днешно време) клише за чувствителността на народи от Азия, напр. японския и китайския. Наскоро за пореден път бях дълбоко разтърсен от изключителната дълбочина и интензивност на чувствата, които те имат. Срещите с тях оказват мощен възпитателен ефект върху мен и работата ми. Освен това съм категоричен, че немските оркестри, които се славят със своята дисциплина, имат да научат много от японските си колеги. Те са неоспорим лидер и в това отношение. Прекланям се пред тази нация и нямам търпение скоро пак да се кача в самолета на път към Страната на изгряващото слънце.

– Какво ви чака до края на 2015-а?

– Много работа, задълбочаване, разширяване и най-вече учене – както винаги. Предстоят участия в редица международни фестивали. Ще имам концерти в Германия, Австрия, Япония и др. Радвам се да открия на родна земя и международния фестивал „Варненско лято”.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.