СОНЯ АЛЕКСАНДРОВА, специално за ”Труд”

Диригентът Йордан Камджалов е само на 34 г., но името му е известно от Лондон, през Берлин до Токио. Той е първият чужденец, който през 2011-а печели конкурса за генерален музикален директор и главен диригент на Оперния театър, Филхармоничния оркестър и фестивала Heidelberg Schloss Festival в Хайделберг, Германия, като за него гласуват единодушно специалното жури, цялата филхармония, целият състав на операта и 41 видни представители на хайделбергската общественост. Талантът му е толкова завладяващ, че през 2014 г. НАСА кръсти малка планета на неговото име.

Камджалов често се връща в България, където създаде и своя фондация за млади музиканти. През февруари дирижира концерт с участието на пиано дуото Аглика Генова и Любен Димитров и Симфоничния оркестър на БНР, а след това - и записите за нов диск. През март дирижира в Хайделберг, предстоят му нови изяви в Германия, Австрия, Словакия и, разбира се, у нас. Въпреки натоварения график маестрото не отказа да отговори на въпросите на „Труд”:

- Г-н Камджалов, „полетяхте” и в Космоса. NASA преименува малката планета ”52292” на „52292 Камджалов”. Как приехте новината?

- Интересувам се от астрономия още от училище. Темата за Космоса ме занимава всеки ден. Тя е част от работата ми като музикант и диригент. Но като разбрах за астероида, или планетата, „Камджалов”, се радвах като малко дете. Чувал съм, че има и други такива обекти, кръстени и на българи - Хилендарски, Ботев, Левски...

- А после на кои сцени ”кацнахте” като диригент?

- Продължават анажиментите ми в Германия, Япония, Австрия, Швейцария. Разбира се, излизането на българска сцена си остава нещо важно и съкровено. Прибиранията ми в България са мотивирани от преклонение пред красотата на българската душа и силата на българския дух.

- В статия за сп. The Bruckner Journal (Лондон) един от най-авторитетните експерти по интерпретирането на Брукнер определя изпълнението ви на неговата Девета симфония като нечувано досега и надминаващо Берлинската филхармония и нейния диригент сър Саймън Ратъл. С какво ви привлича Брукнер и с кой оркестър заслужихте сензационната рецензия?

- Още след първото ми докосване до Брукнер, свързах музиката му с Космоса. Виждах го като архитект, изграждащ колосални звукови катедрали, изпълващи цялото вътрешно и външно акустическо пространство. А тази рецензия действително е сензационна и говори недвусмислено за изключителното артистично ниво, което постигнахме с филхармонията на Хайделберг, докато бях генерален музикален директор там.

- А дирижирали ли сте български музиканти и певци по света?

- Имал съм удоволствието да работя с много български музиканти, дори с изключителната Веселина Кацарова, която смятам за един от моите учители. В последно време се радвам на редица проекти както в България, така и в чужбина. През този сезон с изключителното дуо Аглика Генова&Любен Димитров записваме два компактдиска: концертите на Брух и Барток, както и световната премиера на концерта за две пиана на Бабин. Вторият диск ще бъде издаден от голямата немска звукозаписна компания CPO Classics, удостоена с „Грами”. Сърцето ми се стопля, когато в почти всеки оркестър или опера по света срещам наши музиканти.

- Коя от присъдените ви награди ви носи най-голямо удовлетворение?

- Всяка година се появяват нови отличия в биографията ми, но най-същественото, най-докосващото няма как да бъде отразено там. Дори последният ми концерт в София с оркестъра на БНР ми донесе нещо, което се измерва в съвсем друг порядък. Всички тези просълзени хора не само сред публиката, а и в оркестъра, остават в сърцето. Това е критерият, по който измервам успеха. Наградите отминават и се забравят.

- Опитът и славата ви растат - доказателство е ласкавото отношение на критиката. Престижното издателство "Kubon & Sagner"(Мюнхен – Берлин - Вашингтон) отпечата на немски с резюме на 7 езика книгата ”Звукови светове. Диригентът Йордан Камджалов”. Тя представя развитието ви като диригент като резултат от търсене на взаимовръзките между музика, философия и наука - вие участвахте ли в нейното написване?

- Авторите на книгата - проф. Румяна Златанова и доц. Спартак Паскалевски, ме виждат за пръв път на мой концерт в Хайделберг. Няколко минути след финала на Шестата симфония на Чайковски тези напълно непознати за мен хора, ценители интелектуалци, решават да издадат книга за „този млад човек”. В нея са засегнати основни положения на моята естетика и визия за музиката и света. Написването й за мен беше изненадващо и трогателно.

- А открихте ли в нея изненадващи аспекти от творчеството ви?

- Не, там са разкрити изключително много аспекти от моето творчество, но те не са повече от 15%. Открих обаче други неща - много по-важни. Видях любовта, себераздаването, жертвоготовността и изумителната чисто човешка сила на колеги от моя оркестър, от операта, журналисти, граждани от всички националности и възрасти, които подкрепиха един доскоро непознат за тях човек. Никога няма да забравя това.

- Известна е и загрижеността ви за българските музиканти, на които помага вашата фондация...

- Радвам се, че в България е концентриран толкова много талант и че имаме шанса и условията да проявяваме съпричастност според възможностите си. Голямо вдъхновение и утешение е да виждаш потенциала на тази страна. Каним за пета поредна година всички млади български инструменталисти, певци, диригенти и композитори, които вярват, че имат какво да споделят - могат да кандидатстват до 15 април.

- Положихте началото на нов концептуален проект - какво представлява „Музикалната лаборатория за Човека”?

- От години копнеех за музикална платформа, в която да могат да се търсят и правят неща, немислими и неприложими в съществуващия тип професионални музикални институции. Там искам да създадем условия на пълна свобода, доверие и креативност, тласкайки човека към неговите емоционални и интелектуални граници.

- Все по-често се ”приземявате” и в Страната на изгряващото слънце - с какво ви обогати срещата с Япония и с нейните музиканти?

- Първото ми впечатление, което отново и отново се потвърждава, е за изключително неадекватното (особено в днешно време) клише за чувствителността на народи от Азия, напр. японския и китайския. Наскоро за пореден път бях дълбоко разтърсен от изключителната дълбочина и интензивност на чувствата, които те имат. Срещите с тях оказват мощен възпитателен ефект върху мен и работата ми. Освен това съм категоричен, че немските оркестри, които се славят със своята дисциплина, имат да научат много от японските си колеги. Те са неоспорим лидер и в това отношение. Прекланям се пред тази нация и нямам търпение скоро пак да се кача в самолета на път към Страната на изгряващото слънце.

- Какво ви чака до края на 2015-а?

- Много работа, задълбочаване, разширяване и най-вече учене - както винаги. Предстоят участия в редица международни фестивали. Ще имам концерти в Германия, Австрия, Япония и др. Радвам се да открия на родна земя и международния фестивал „Варненско лято”.