Не трябва да се отказваме от този бизнес, но трябва да му сложим юздите

За случая в Иганово традиционното „всяко чудо за три дни“ не бива да важи

Думата произшествие се тълкува като случка, която нарушава нормалния ход на нещата. Например ако всеки ден се разхождаш в парка и в един тъжен ден на главата ти падне клон - това е произшествие. Когато се взриви склад с боеприпаси - това е сериозно произшествие. Ако има и жертви - се добавя определението “тежко” или просто казваме “трагичен инцидент”.

Когато инцидентите станат хронични, както е в България, това вече е симптом за нещо друго. Признаци на много по-тежко заболяване на системата. В поредицата от експлозии във военни заводи, складове и предприятия за утилизация на боеприпаси се забелязват няколко повтарящи се елементи.

Последният инцидент, който стана този уикенд край село Иганово, слава богу не беше доукрасен с драматичното “кървав” или “трагичен”. Данните, които получаваме за случая, са много оскъдни. Информирани сме със задължителните “работи се по няколко версии” и “по случая е образувано предварително производство”. В крайна сметка каквото ни се каже - на това трябва да вярваме, защото когато нещо е гръмнало, иди търси доказателства.

Дори обаче и в малките детайли прозират рогата на дявола. Едно от съобщенията, които чух, ми припомни за Петолъчката - там през 2012 г. експлодираха всички сгладове. Същата година в същия склад край Иганово също имаше произшествие, макар и значително по-леко.

При последната експлозия ни беше обяснено, че другите складове не са били застрашени, защото те са вкопани в земята и обградени от брутвери. При инцидент ударната вълна тръгва нагоре, а не встрани, и по този начин съседните помещения са защитени от евентуална верижна реакция. Точно по същия начин бяха организирани складовете край Петолъчката. Там обаче буквално бяха пометени всички помещения, а инцидентът беше и трагичен - трима работници загинаха. Първоначалните обяснения за причините, довели до експлозията, бяха, че първо е гръмнал един склад, а след това ударната вълна е подпалила и всички останали. Ако складът е обграден от бруствери и е вкопан както е по правилата, ударната вълна наистина ще тръгне нагоре. И дори да се случи така, че да гръмне още един склад, все един ще остане незасегнат.

Теорията от Иганово трябва да е валидна и за Петолъчката. И на двете места са спазени конструктивните мерки за безопасност, и на двете места складовете са били пълни с боеприпаси. Къде е истината? Не знаем, защото симптомите безотговорност и безнаказаност ни подсказват, че всичко се замита. Няма присъди, няма публични доклади за резултатите от следствието. Ние не знаем какво точно се е случило нито на Петолъчката, нито в Горни Лом, нито в Иганово. Вече вървят всякакви теории - от инцидент през саботаж до извънземни, както си говорят хората. Метеорит поразил склада, моля ви се.

Оръжейният бизнес е политика. Тук няма случайни хора и случайни сделки. Военнопромишленият комплекс на България, колкото и да се е свил, е сериозно предприятие, което изхранва стотици семейства. Но тъй като всичко в тези заводи, складове, фабрики е секретно, то всичко, което става вътре, си остава вътре и секретно.

От това, което обаче изтича, виждаме едни и същи повтарящи се елементи.

Елемент първи - експлоатация на евтина работна ръка. Както в Горни Лом, така и на Петолъчката (чуваха се и подобни тези и за Иганово) директорите използват високата безработица в района, за да наемат недобре образовани или напълно неграмотни хора срещу мизерно заплащане. Удълженият работен ден е нещо нормално. Част от парите се плащат официално, друга част - под масата. Излиза евтино. Работниците си мълчат и са доволни, защото има с какво да живеят. Това е недопустимо за 21-ви век, при това в бранш, който е силно печеливш.

Елемент втори - мерките за безопасност и дисциплината. Не може да се очаква от хора, които не са добре обучени и нямат съзнанието, че работата, която вършат, е опасна, да внимават. За Горни Лом чухме какви ли не неща - утилизиране на снаряди с чук, пушене, употреба на мобилни телефони.

Елемент трети - контролът. Както казах, оръжейният бизнес е политика. Собствениците на подобни предприятия са във вечен танц с управляващите - които и да са те. Правят си взаимни услуги - сделки, избори, работни места за електората. Танц, в който е зачената и голяма част от проблемите в сектора. Когато се дойде на проверка, тя завършва обикновено по “правилния начин”. Потресаващи бяха данни за Горни Лом, където боеприпаси са се търкаляли буквално навсякъде, противно на всякакви мерки за безопасност, противно на производствената логика, ако щете. Имаше данни и за неописана продукция, която не е ясно как е влязла. Това в супермаркет няма как да стане, но виж, на места, където може да загинат хора, е допустимо. Защо? Ами защото проверките и наказанията са просто пушилка. Връщане на услуга.

Елемент четвърти - безнаказаност. Случиха се толкова много тежки инциденти, но в крайна сметка все още не сме свидетели на възмездие. Възмездие за хората, които са експлоатирани, за хората, които загубиха живота си.

Това, което най-много ме притеснява в тази поватаряемост, е, че нямаме никаква увереност, че инцидентът в Иганово е краят. Притеснява ме, че ако има дори и малка вероятност това да е саботаж, умишлен акт, то ние сме в огромна опасност. На фона на екстремистите, които пресичат постоянно България от ЕС към “Ислямска държава” и обратно, на фона на лекотата, с която някой може да се сдобие на наша територия с взривни вещества, изобщо не можем да сме спокойни. В случая традиционното “всяко чудо за три дни” не бива да важи.

България обаче не бива да се отказва от тази индустрия, просто трябва да й сложи юздите. А това започва с търсенето на отговорност за всички инциденти, със строг контрол и прозрачност на всички места за утилизация.