- Колко е тежко положението в Сирия и Ирак на фона на експанзията на “Ислямска държава” в региона, д-р Арабо?

- “Ислямска държава” представлява опасност не само за нас, но и за цял свят. ИДИЛ е чудовище, изправило се против света, заплаха за всички цивилизации. За съжаление обаче главните врагове на ИДИЛ и в Сирия, и в Ирак са кюрдите.

- Защо точно кюрдите?
- “Ислямска държава” носи идеологията на БААС, която сама по себе си е панарабска идеология, която е пряко насочена срещу другите етноси и най-вече срещу кюрдите.

БААС е арабска социалистическа партия, създадена първоначално като “Партия за арабско възраждане”, а учредителният конгрес е през 1947 г. в Дамаск, припомня д-р Арабо. През 1963 г. БААС идва на власт в Сирия чрез военен преврат. Генералът, който поема държавата след последвалите безредици, е бащата на днешния президент на Сирия Башар Асад - Хафез. БААС е създадена и в Ирак, а нейният най-виден лидер е Садам Хюсейн. Структурата на БААС наподобява структурата на “Ал Каида” и “Ислямска държава” - вертикална йерархия отгоре надолу, а най-малката единица е клетката.
Според д-р Арабо панперсизмът на Иран и пантюркизмът на Анкара са също насочени към кюрдския етнос.

- Защо срещу ИДИЛ войват кюрдите, а другите заплашени народи не воюват?
- Знаете какви са противоречията между сунити и шиити. Правителството в Сирия е шиитско. От Иран до Дамаск сунитите са обградени от шиитския полумесец. Шиитите си затварят очите, защото всичко лошо, което се случва днес, се случва на териториите на сунитите. ИДИЛ не настъпват към шиитските територии, а се насочват към Кюрдистан. И единствените, които се бият с тях, са кюрдите и само кюрдите могат да ги победят.

- Защо?
- Пешмергите воюват, защото за тях това е национална кауза. Те защитават своята територия от варварството на ИДИЛ. Армията е съставена от доброволци, които са готови да дадат живота си за родината си. Това е отечествена война.

Пешмергите са териториалните сили на Иракски Кюрдистан, обяснява Махмуд Арабо. След края на режима на Саддам Хюсеин по закон иракнската армия няма право да влиза на територията, контролирана от кюрдите. Цялата защита и отбрана е възложена на пешмергите. “Пешмерга” буквално означава “някой, който се изправя срещу смъртта”.
Д-р Арабо отчита, че въздушните удари на съюзническите сили помагат на сухопътните операции на пешмергите. Според него кюрдите щяха да бъдат в изключително тежко положение, защото срещу тях се е изправил неочакван враг, без да получат каквато и да е помощ нито от централната власт, нито от съседите, които също са заплашени от ИДИЛ. Той припомня, че след като ИДИЛ започна настъплението срещу шиитското правителство на Ирак на премиера Нури ал-Малики, ислямистите за 72 часа са завзели територия колкото две Българии. Иракската армия, която наброява в този момент близо 50 000 души, дезертира, изоставяйки цялото си въоръжене, техника, провизии, запаси на стойност над $30 млрд. ИДИЛ буквално получава подарък.
Според него успехът на ИДИЛ се дължи и на това, че командният му състав е изцяло от офицери от БААС и те по традиция тръгнали към Кюрдистан. “За мен това е планирано, за да може да се удари Кюрдистан”, добавя той.

- На чия страна застанаха арабите, които живееха в смесените с кюрди райони?
- Една от причините за тежките боеве край Кобане е, че много от нашите приятели араби, които смятахме за съюзници срещу ИДИЛ, преминаха на тяхна страна. Те дори започнаха да стават и по-лоши от тези от “Ислямска държава”.

- Башар Асад, срещу когото беше “Сирийската пролет”, изглежда днес като един от възможните спасители на района от терора на ИДИЛ. Как така се обърнаха нещата?
- В началото всички бяхме срещу режима на Башар Асад. Мислехме, че “Сирийската пролет” ще доведе до края на това управление, а краят на Асад ще бъде като този на Мубарак в Египет, на Кадафи в Либия, но сгрешихме. За съжаление с подкрепата на Иран, на Нури ал-Малики в Багдад, на шиитските доброволци от Ирак, Иран и Хизбула в Ливан Асад успя да смаже въстанието и се оказахме в гражданска война, която постепенно се превърна в религиозна и етническа. Революцията беше открадната, а след като тя беше открадната, успяха да се създадат такива организации като ИДИЛ.

- Казахте, че шиитите имат сметка от съществуването на ИДИЛ, защо?
- Защото те първо разрушават сунитските райони. ИДИЛ е като оръжие в ръцете на режима в Сирия, като оръдие в ръцете и Иран и на иракския режим. От една страна, режимът има нужда да каже на вътрешната опозиция “може да бъде по-лошо”. Шиитският полумесец има сметка ИДИЛ да бъде по-дълго време в сунитските райони, защото ги разрушава и насочват към кюрдите.

- Нека да обясним по-добре това. Как разрушават сунитските райони, нали са сунитски?
- Когато ИДИЛ влезе в тези райони, те използват много примитивни методи на управление. Разрушават обществото, разрушават културните ценности, създавани от векове - джамии, църкви, асирийски храмове, паметници. Освен това разбиват малцинствата - езиди, евреи, арменци, християни и кюрди. Фактически те унищожават цели райони. За да бъдат освободени тези места от ИДИЛ, върху тях се провеждат тежки военни операции. Така се унищожава човешки ресурс, инфраструктура, икономика.

Според д-р Махмуд Арабо войната в района ще продължи още поне четвърт век. Етническиите и религиозните противопоставяния ще тресат тази древна земя, докато не остане нищо от тези изкуствени държави, създадени след разпада на Османската империя. “Тези държави, които днес познаваме, няма да съществуват”, прогнозира той. Сирия ще се разпадне, Ирак ще се разпадне, Йемен, Саудитска Арабия, Египет, Либия и други държави - също. Разделението ще бъде на сектантска основа - религиозна или етническа. Това, което се случи на Балканите, се случва и в Близкия изток, е мнението на Арабо.

- Има ли бъдеще независима кюрдска държава?
- Процесите са необратими вече. Тези територии, които ИДИЛ превзеха с помощта на предателствата на нашите приятели араби, сега се освобождават от пешмергите. Там повече арабски крак няма да се върне. Там се рисува вече границата на кюрдската държава.

Д-р Арабо разказва, че хилядите християни, евреи и други малцинства, които са прокудени от ИДИЛ от родните им градове, където са живеели от столетия, сега намират убежище в Кюрдистан. Там те се чувстват добре и спокойни. Може би и те няма да се върнат обратно, но кюрдите им дават възможност да заживеят нормално в техните градове и земи.

- Как се развива столицата Ербил?
- През 2005 г., когато дойдох в Ербил, нямаше нищо - едно село. Беше тъмно, улиците бяха прашни, разбити. Дори когато трябваше да си заредя мобилния телефон, трябваше да ходя в сгради, където имаше електричество. Днес това е модерен град - широки булеварди, нови сгради, молове, спокойствие и сигурност има навсякъде, а инвеститорите идват все повече и повече. Това е един от най-древните градове в света - съществува повече от 45 века, но тук живеят хора много по-отдавна. Цитаделата е обявена за най-старото постоянно обитавано място на планетата.

Историята е болезнена за кюрдите. Университетът, в който преподава д-р Арабо, носи името на най-великия кюрдски предводител - Салах ад-Дин или Саладин - лидерът на мюсюлманите, който прокужда кръстоносците от Светите земи и Йерусалим. Д-р Арабо обаче смята, че кюрдите и до ден днешен плащат този данък. Когато Саладин обединява мюсюлманския свят, целият елит на кюрдите се премества в Дамаск, в Багдад, в другите големи градове на араби, асирийци и остават там. Те стават елитът на мюсюлманите, остават прокълнати за векове, живеещи под чуждо владичество. Затова днес кюрдите смятат, че не трябва да влизат в град, който не е техен.

Нашият гост:

Д-р Махмуд Арабо е роден на 15 ноември 1958 г. в Камишли, Сирия.
През 1986 г. завършва политическа икономия във ВИИ “Карл Маркс” (днeс УНСС) в София. През 1991 г. защитава докторска дисертация по политически науки в СУ “Св. Климент Охридски”.
През 1996 г. се връща в Сирия, а от 2006-а досега живее в столицата на Иракски Кюрдистан - гр. Ербил.
Преподавател е по политически науки в катедра “Политика и право” в държавния университет "Салах Ад-Дин".
Член е на Централния комитет на PDKS (Демократична партия на кюрдите в Сирия) и представител на партията в Кюрдския национален съвет в Иракски Кюрдистан.
Семеен, с четири деца.