Всеки един от нас, който ползва съвременните телекомуникации може да бъде следен, дори да не е част от престъпна група или извършител на тежко престъпление. Това заяви депутатът от БСП Филип Попов по повод измененията в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Според него тези изменения не дават гаранции за правата на човека.

Депутати от всички парламентарни групи подкрепиха на първо четене новите текстове на заседание на Комисията за контрол над службите за сигурност, но само от БСП се въздържаха.

Промените в ЗЕС бяха изготвени седмица след като Конституционният съд (КС) отмени текстовете в закона, които регламентират достъпа на службите до трафика в интернет и телефона. Решението на КС дойде, след като омбудсманът Константин Пенчев атакува текстовете с мотива, че Съдът на ЕС е отменил директивата за цяла година съхранение на трафични данни, за да могат властите да разкриват престъпления. Досега разследващите полицаи търсеха информация за заподозрени например за открадната кола по клетките на мобилните оператори. От новия текст в закона обаче трафичните данни ще им се предоставят само за разкриване на тежки престъпления.

Попов заяви, че е необходимо внимателно да се прочете конституционното решение. “Изискването службите и прокуратурата да се мотивират пълно и изчерпателно, когато искат разрешение за достъп до трафични данни и задължението то да се дава от съд, са само формални”, допълни червеният депутат. Такива са правилата и за прилагане на СРС, но те непрекъснато се нарушават. Новите изисквания внасят формализъм в разследването на престъпленията, заради тях криминалистите изпускат горещи следи, а възможностите за злоупотреби остават, смята опозицията.

Зам.-вътрешният министър Красимир Ципов опонира, че законопроектът отговаря на решението на КС.