Концесионерът “Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“: Очакват се над 5 млн. пътници на морските летища за 2018

“Левски” осъди остро инцидента с полицайката

Министър Петкова: Централите, които работят на въглища, ще трябва да кандидатстват за дерогация

МВР и ММС обсъдиха предприемането на общи мерки срещу вандализма по време на футболни мачове

Германия е готова да приеме още 10 хил. бежанци от Северна Африка и Близкия Изток

Отмениха 13-годишна присъда за мъж, нарязал жена с резачка

Нов магазин на NET1 отвoри врати в Младост 3 Петър Ризов-управител на NET1: „Искаме да сме приятели и партньори – задълго!“

Училища, детски градини и граждани в надпревара за най-красиво дворно пространство

Повторен оглед в общината в „Младост“, кабинетът на Иванчева не е запечатан (СНИМКИ)

Цар Симеон II посети профилирана гимназия “Иван Сергеевич Аксаков” в Пазарджик

Деси Радева: Дай да палим гумите и към Хавай

Започна заседанието на КСНС при президента Радев

Дарове на Тодор Живков показват във Велико Търново Демонстрират старинни занаяти и соколарство на туристическата борса

Кметът на Варна посрещна Силви Вартан на летището

Арестуваха 40-годишен за хулигански действия и агресия срещу полицаи

Няма законови гаранции против следенето по интернет

Всеки един от нас, който ползва съвременните телекомуникации може да бъде следен, дори да не е част от престъпна група или извършител на тежко престъпление. Това заяви депутатът от БСП Филип Попов по повод измененията в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Според него тези изменения не дават гаранции за правата на човека.

Депутати от всички парламентарни групи подкрепиха на първо четене новите текстове на заседание на Комисията за контрол над службите за сигурност, но само от БСП се въздържаха.

Промените в ЗЕС бяха изготвени седмица след като Конституционният съд (КС) отмени текстовете в закона, които регламентират достъпа на службите до трафика в интернет и телефона. Решението на КС дойде, след като омбудсманът Константин Пенчев атакува текстовете с мотива, че Съдът на ЕС е отменил директивата за цяла година съхранение на трафични данни, за да могат властите да разкриват престъпления. Досега разследващите полицаи търсеха информация за заподозрени например за открадната кола по клетките на мобилните оператори. От новия текст в закона обаче трафичните данни ще им се предоставят само за разкриване на тежки престъпления.

Попов заяви, че е необходимо внимателно да се прочете конституционното решение. “Изискването службите и прокуратурата да се мотивират пълно и изчерпателно, когато искат разрешение за достъп до трафични данни и задължението то да се дава от съд, са само формални”, допълни червеният депутат. Такива са правилата и за прилагане на СРС, но те непрекъснато се нарушават. Новите изисквания внасят формализъм в разследването на престъпленията, заради тях криминалистите изпускат горещи следи, а възможностите за злоупотреби остават, смята опозицията.

Зам.-вътрешният министър Красимир Ципов опонира, че законопроектът отговаря на решението на КС.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.