Адвокат Димитър Марковски: Уточнени са три дати, на които Десислава Иванчева се е срещала с Петко Дюлгеров

Откриха национален семинар за интелектуалната собственост

Президентът Радев: Има политици, които водят война с българската държавност

Осъдиха Петер Мадсен на доживотен затвор за убийството на шведската журналистка Ким Вал

Арест за италианци, опитали да убият фен на “Ливърпул”

Пленер събира фотографи в Шумен

Външният министър на Кипър ще посети Москва на 27 април

Данъчен № 1 на Търново гостува в “Истории от моя живот” Ивайло Здравков разговаря с ученици от СУ "Вела Благоева"

Александър Сиди: В Розино трябва да има полицейски участък, за да спрат циганските безчинства

Каранга загуби майка си

Обвиниха 31-годишен мъж за документна измама и държане на наркотици

Министър Петкова разговаря с протестиращи срещу „Топлофикация“ граждани

Признаването на Косово от страна на Русия е в интерес на Сърбия, заяви Хашим Тачи

Глад за имоти и скок на цените в Шумен Липсват парцели за строеж

Цветан Цветанов: С президента имаме принципни политически различия

Жена от Донецк дошла по любов в Петрич, българинът я изхвърлил на улицата

Без любов и любим, без дом, без документи, без роднини и подкрепа, на улицата в студ и пек, с жалба по изгубената младост и спомените от жестоките удари на съдбата, така живее в Петрич 54-годишна украинка, пише struma.com.

Лилия Бургова те оставя безмълвен, слушайки историята й. Днес тя спи на пейка в градския парк, понякога на ж.п. гарата или в гараж, предоставен й от добри хора. Най-страшното е, че Лилия няма документи за самоличност, изчезнали, докато живеела с втория си съпруг в неговата къща. С тях изчезнало и името й, и произходът й. Сега безименната жена не може нито в дом за самотници да бъде настанена, нито да работи, нито помощи да получава, “едно дърво без корени”, донесено от Украйна и посадено в Петрич, това е Лилия. “Да умра спокойно не мога, защото без име и документи и в гроба няма да ме пуснат, така започва разказа си Лилия, която заради липсата на документи трябва да плати солидна глоба и да започне тежката процедура по изваждането им.

“Казвам се Лилия Ивановна Бургова и съм от гр. Донецк. На 54 години. През 1989 година дойдох в Петрич, за да живея с любимия си. Той обаче бързо ми се нарадва и ме заряза, далеч от моите роднини, далеч от родината. Животът ми премина като на филмова лента. Като на филмова лента от филм на ужасите, млада и красива бях, а сега вижте докъде стигнах, спя на пейки, в гаражи, нямам пари за хляб, нямам име и никакви документи. Безименна нещастница”, споделя през сълзи жената.

Единственото хубаво нещо, което ми се случи, е, че след като първият ми съпруг ме изостави, срещнах нова любов, Костадин. Оженихме се, живеехме добре. Той обаче се разболя и почина и тогава разбрах, че роднините му ще ме оставят без нищо и така стана. Месец след смъртта му наследниците на къщата ми показаха вратата с думите “Махай се, ти нямаш място тук! Вън!”

Сълзите на Лилия вече са безконтролни, тя плаче и нарежда:

Излязох на улицата, съвсем сама, гола и боса, не открих документите си, когато събирах багажа си, за да се изнеса. Дали някой ги открадна, не знам. Но в този ден аз станах скитница без име. Поболях се, признавам понякога от болка пиех, за да спре да ме боли.

”Сега съм без абсолютно никакви документи.”, кърши ръце в безизходицата си тя и казва, че, ако има поне лична карта, ще започне работа в сферата на обществената хигиена. ”Мога да го правя, ще мета улиците, но ще зная, че съм изкарала два лева, с които да се нахраня.”, Освен това без лична карта не мога да отида на ТЕЛК –комисия, за да получа степен на инвалидност заради заболяване на очите, от което вероятно ще ослепея. Отчаяна съм. Едва виждам. ”. С помощ от познати в Петрич правя опити да си извадя документи, но процедурата е страшна. Освен това нямам пари нито да платя глобата си от 1500 лева и таксите за нови документи, аз нямам стотинка в джоба си.

Лилия не спира да плаче. Срамувам се докъде стигнах. Може ли да благодаря на невролога д-р Лазарова, тя е много добра с мен, пуска ме у тях да се изкъпя. Много й благодаря, думата “Благодаря” е първата думичка на български, която научих, аз обичам България, нищо, че тя не е така добра с мен. Добри хора ме свързаха със служба Миграция, откъдето отговориха, че не платя ли глобата не могат нищо да направят, свързахме се с посолството на Украйна и оттам да помогнат. Аз съм кръгъл сирак. Баща ми беше военен, но почина докато бях малка, после почина и мама, нямам братя и сестри, но имам лели в Донецк и братовчеди роднини имам. В Петрич много ми хареса, когато дойдох, нали с любимия бях тук, но съдбата е жестока, вярвайте ми, човек никога не знае, докъде може да го доведе, плаче Лилия и бърше с ръкав сълзите си. Трогателна и жестока история за един човешки живот, оставен на произвола., която ни разтърси. До дъно! Все пак никой в този свят не заслужава подобна участ!

Лилия може да намери подслон в дом, но няма документи, няма и пари, за да си извади такива, нужни са 2500 лева, за да се справи с тежката житейска ситуация.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.