Корабите по река Дунав вече задължително трябва да са с автоматична индикация

Еврокомисар Пиер Московиси: България е следващият член на еврозоната, но първо трябва силна икономика

883 цивилни са убити при въздушните удари на водената от САЩ коалиция в Сирия и Ирак

Пребита и ограбена 75-годишна жена вдигна на бунт жителите на Златарица

Спортният министър: Трябва да се търси лична отговорност при хулиганството

Сестрата на Ким Чен-ун предложи да се ускори обединението на двете Кореи

Какво е “секс бомба”? Отговорът на радио Ереван

“Българска гордост” е понятие още от Средновековието Моята ограда в Созопол е четири пъти по-стара от Америка

САЩ се надяват, че ще бъде постигнат напредък към мир на Корейския полуостров

Вътрешният министър Валентин Радев: Кражбите на коли са намалели с около 29%

Регистрирани са над 40 турски нарушения над въздушното пространство на Гърция в района на Егейско море

Вижте документалния филм “Ние обичаме мира”, който пусна пропагандата на КНДР след срещата с Южна Корея

Бабата на Байрям, която стана донор, за да му спаси живота, няма право на инвалидна пенсия

Теменужка Петкова ще отговаря на депутатски въпроси за газовата връзка Гърция-България и сигурността на електроенергийната ни система

Експлозии в петролна рафинерия в Уисконсин, ранени са няколко души

Модерно лечение дава здрава кожа на болните с псориазис

Факсимиле: БТВ

– Проф. Цанков, повечето българи свързват дерматологията с леки кожни проблеми. Но вие, клиничните специалисти, се сблъсквате с тежки дерматологични заболявания. Кои от тях се срещат все по-често?

– В дерматологията има много животозастрашаващи заболявания, като на първо място бих поставил групата на булозните дерматози. Сред тях особено се откроява болестта пемфигус. Допреди кортикостероидната „ера“ тези заболявания са били тежколечими, често с летален изход. Но днес благодарение на кортикостероидните препарати и на новите биологични средства прогнозата за изход от лечението е значително по-добра. Искам да отбележа и лекарствените дерматози, предизвикани от приложението на медикаменти, при които се стига не само до изменения на кожата, но и в целия организъм. Този вид заболявания причиняват множо тежки увреждания, като най-сериозното е т.нар. синдром на Лайел. Във всекидневието си се срещаме също с алергични шокове и тежки алергични реакции, които също могат да доведат до фатален край. Вижте, схващането, че кожните заболявания са само на повърхността на тялото ни, са дълбоко погрешни. Аз съм много щастлив, че заедно с моите сътрудници – доц. Жана Казанджиева и д-р Развигор Дърленски, през юни миналата година в САЩ издадохме като гост издатели списание, озаглавено – „Системни ли са кожните заболявания“ (а след 2 месеца предстои ново издание по същата тема). Ние не сме първите в света, които са изказали това мнение по проблема, но сме първите, дръзнали да го публикуват. За написването на труда привлякохме световноизвестни учени, дадохме възможност и на водещи български дерматолози да дадат своето становище.

– Какъв беше отзвукът след издаването на толкова важна разработка?

– Само в последните 9 месеца бях поканен за лектор на пет международни конгреса, за да посоча аргументите си защо са системни кожните болести.

– Точно такова заболяване е псориазисът. Какво знаем малко за него, проф. Цанков?

– Той е познат от дълбока древност и е „връстник“ на човечеството. Оттогава до днес боледуват хора от цял свят, без значение какво е социалното им положение, жизненият стандарт и професията. Засяга обикновени хора, известни политици, членове на царски и кралски фамилии, бележити интелектуалци. Псориазисът е описан още в Библията, само че в древността той и проказата са наричани с едно име – „лепра“.

– Каква е заболеваемостта по света и у нас?

– Счита се, че между 1,5 и 3% от населението на Земята е засегнато, а само в Европа застигнатите от него са 14 милиона души. Ако се екстраполират световните данни, в България пациентите са около 105 000 до 120 000 души. Псориазисът е хронично рецидивно заболяване, за което днес все още няма окончателно лечение. Целта на дерматолозите от цял свят е да помогнат на болния да постигне ремисия (овладяване на заболяването, при което пациентът е клинично здрав и няма прояви на болестта по кожата – б.р.). Понякога тя продължава няколко месеца, понякога – и по-дълго. Псоризисът днес, както казахме, се разглежда като системна болест – т.е. не само на кожата. Нека започнем с псориатичния артрит.

– Колко души страдат от него?

– 0,28% от населението на света е с това страдание. А сред пациентите с псориазис то се среща в между 5 и 48% от случаите. Тъй като патогенетичните механизми са подобни, много често пациентите с по-тежките форми на псориазис развиват и атеросклероза (патологично натрупване на плаки по вътрешната стена на съдовете – б.р.). Псориазисът има връзка и с т.нар. метаболен синдром. Той представлява група от патологични отклонения, при които пациентите са изложени на по-голям риск от развитие на сърдечносъдови заболявания и диабет от втори тип. Не на последно място пациентите с тежкото кожно заболяване могат да отключат и психични отклонения – депресии, тъй като псориазисът е за цял живот.

– Вероятно младите хора с тази диагноза са изключително потиснати и се чувстват непълноценни?

– Да, заради това, че кожата, с която се демонстрират като индивиди пред обществото и в сексуалните си отношения, им дава повод да се чувстват малоценни. Знаете ли, че качеството на живот на пациентите с псориазис се смята за по-лошо дори от това на болните с ракови заболявания. Причината е, че когато видиш хора с рак, не можеш да разбереш, че в организма им се е развила толкова тежка болест. Докато пациентът с псориазис „носи“ своята фасада, движи се в обществото със засегнатата си кожа.

– Но всеки ден медицината бележи постижения. Какви са новостите в лечението на псориазиса и до какви по-добри резултати води то?

– Медицината направи гигантска крачка напред със създаването на т.нар. биологични препарати, които се прилагат и в България. Това са средства, които просто казано съдържат белтъци. Най-често те са миши или от човешки произход, като са разработени въз основа на имунопатогенезата на псориазиса. У нас са регистрирани четири биологични препарата – адалимумаб, етанерцепт, инфликсимаб и устекинумаб като с тях се извърши истинска революция в лечението на болните с псориазис.

– Обяснете за читателите ни защо?

– С досегашните терапии пациентите трябва непрекъснато да се къпят и по два пъти на ден да се намазват с медикаменти, които оставят следи върху дрехите и спалното бельо. А новите препарати, които обикновено са под формата на инжекционни разтвори, с две апликации месечно (а по-нататък и един път месечно) осигуряват качествено нов начин на живот. Независимо от факта, че не водят до окончателно излекуване, болните придобиват здрава кожа и не са поставени на описания тежък режим – да се мажат всеки ден, да се чистят и да се чудят как ще гледат околните на тях. Много важно е, че здравната каса покрива модерното лечение при пациенти, които отговарят на медицинските критерии. А какво значи овладяване на заболяването за тях? За да си представите всекидневието им без терапия, ще цитирам писателя Джон Ъпдайк – самият той псориатик, който пише следното в „Дневникът на един прокажен“: „Целият съм покрит със сребърни люспи. Навсякъде, където съм лежал, оставям пласт мъртва кожа. Всяка сутрин почиствам леглото си. Не страдам физически. Няма болка, нито дори сърбеж. Ние живеем дълго и по ирония на съдбата сме съвсем здрави във всяко друго отношение. Сексуалното ни желание е непокътнато, макар околните да избягват любовта ни. Погледът ни е орлов, макар да ненавиждаме да се взираме в себе си“… Ето, толкова тежък е псориазисът. Без лечение.

Нашият гост

Чл. кор. Николай Цанков завършва Медицинския университет през 1969 г. Специализира в Клиниката по дерматология и венерология на Медицинския факултет Lariboisiere – Saint Louis в Париж. От 1991 г. е председател на Българското дерматологично дружество. Декан на Медицинския факултет (1999-2008). От 1992 г. е член на Европейската академия по дерматология , член на Европейската комисия за изготвяне на Guidelines (водещи насоки) в областта на дерматологията и венерологията. Почетен член е на 17 научни дерматологични дружества в Европа, САЩ и света. Национален консултант по дерматология и венерология (1999-2008). Изнасял е лекции в Париж, Филаделфия, Вашингтон, Атина, Белград, Цюрих, Малта, Женева. Има 139 публикации в България и 167 извън страната в специализирани издания. Носител на международна награда по дерматология за 2013 год. В момента чл.-кор. Николай Цанков работи в столичната болница „Токуда“.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.