До изборите реформаторите ще преяждат, после са на фитнес

Офертите за местните избори вече започнаха да се подават. И както винаги в такива случаи желанията далече надхвърлят възможностите, а намеренията са като паунова опашка в рекламно студио.

Обективно погледнато - най-умерени са ГЕРБ, които със заявената цел от 100 общински кметове и 1600 съветници с малко „надграждат” сегашните си позиции. БСП предупреждават за изненади, а близкият до очакванията им социолог Кольо Колев вижда почти паритет с управляващите. ДПС както винаги ще се борят за разширяване на базата си, а формации като РБ, ПФ, новото БДЦ и АБВ са се спрели на щадящата сърцето цифра 40.

За „Атака” нищо не се знае - зависи колко ще гласуват за тях в Крим.

За съжаление общините у нас се увеличиха само с една - Сърница. Така че пасиансът може да излезе верен само ако променят изборното законодателство, въвеждайки позицията на съкмет.

И докато при всички останали изборите са „всяка коза за свой крак”, най-интересни и от обществено значение са процесите сред реалните коалиционни партньори - ГЕРБ и РБ. Не само защото се очаква да спечелят най-много кметски места, но и заради особеностите на вътрешнокоалиционните процеси в средите на управляващите.

В момента от Реформаторския блок може да преяждат на воля. Било с власт, било с отговорности. А ГЕРБ, поне до изборите, трябва да ги гледат като рохко яйце, да им сервират, да ги санират и да ги мотивират. Изобщо - да се отнасят с тях с грижата на добър стопанин. Това е необходимо, след като ги наеха за доброволен сътрудник на изборите с тяхно съгласие.

Звучи малко спекулативно, но фактически положението е следното. Ако договорката за взаимна подкрепа е твърда и джентълменска, ако формулата е „там, където ГЕРБ са трети, на балотажа ще подкрепят РБ и обратното”, това е справедливо и за двамата партньори, но превръща реформаторите в почти задължителен асистент на големия брат в цялата страна. Просто защото единици ще бъдат случаите, в които реформаторите ще ползват подкрепата на ГЕРБ и няколко десетки, в които ще стане обратното.

Но колкото и логично и естествено да звучи подобна схема, тя далече не е проста за изпълнение. Въпросът за взаимодействието между ГЕРБ и РБ звучеше логично и преди евоизборите и особено преди извънредния парламентарен вот, когато всички изследвания сочеха дясна коалиция между двете формации, но не се стигна дори до подписване на джентълменско споразумение по причини от трикаджийски характер.

Освен това прилагането на схемата важи за втори тур. На първи ГЕРБ вече заявиха, че се явяват самостоятелно, както и Реформаторите. Опитайте се да си представите как до 19 ч на изборите сте били безкомпромисни опоненти и от следващия ден трябва да агитирате за противника и дори да му спечелите победата.

Звучи ви субективно и опростенчески? Спомнете си колко пъти декларативното говорене от центъра се е проваляло по места и колко пъти формално верните теоретични постановки са били опровергавани в практиката.

Затова трябва много мъдрост, политическа зрялост и усещане за осъзнат компромис. Страхувам се, че тези качества съвсем не са култивирани в нашите политици по места.

Историята „до вчера” между ДСБ и СДС е пълна с подобни примери и дори „гласувам с отвращение” невинаги сработва. Сега и на централно, и на местно ниво особени промени няма. От номера, който скроиха на Кунева на евроизборите през тайнствената номинация на Лукарски за министър, до последните несъгласувани назначения, сигналите за сепаратизъм вътре в РБ са също толкова силни, колкото и общите им и сплотени действия в парламента. А скандалът, който избухна във Варна и предизвика полемиката между Радан Кънев и Лукарски, съвсем не вещае реформаторска мобилизация в града. Той продължи на централно ниво с партийните назначения и съмнения за „експертизата”. Що се отнася до Сърница - бъдете сигурни, че ако Меглена Кунева не беше вицепремиер, именно тя щеше да седи до Цветанов на срещата с избирателите, защото от първата минута си „припозна” общинските съветници и партийния принос на ДБГ.

Едно противоречие, дори парадокс около демографския профил на избирателя на РБ е на път да се прояви на местните избори. Всички изследвания показват, че реформаторите (разбирай ДСБ и ДБГ) са силни в големия град, най-вече столицата, че са дясна градска партия и т.н. В същото време анализаторите са единодушни, че ако някъде РБ имат шанс за кметско място, това ще бъдат по-малките общини и градове. На практика почти няма областен център, в който реформаторите да имат шанс. Затова реформаторите ще търсят компенсация при избора на общински съветници - другия източник на власт и позиции, което също ще изостри борбата между тях и ГЕРБ в големите градове. А те са и по-точният измерител за състоянието на една партия или коалиция на местни избори.

Но взаимодействието с ГЕРБ е едната деликатна задача пред Реформаторския блок. В организационен план пред формацията стои изключително важният въпрос за превръщането им в „единен политически субект”, както сами се изразяват, защото нито смеят да го нарекат „партия”, нито са наясно в какво ще се превърнат.

Това, както напомнят анализаторите, е основна цел на обединението между петте партии, основен ангажимент пред избирателите и основно средство за постигане на политическите цели. Поводите за отлагане досега с мотива „не му е времето” едва ли ще бъдат търпени дълго от симпатизантите, които могат да отговорят с „мина му времето”. И да превърнат блока в обичайната политическа панелка, която по нищо не се различава от останалия сив квартален пейзаж.

Това ще бъде краят. Когато близо 2 години не можеш да резервираш подходяща зала в политическия мол, не можеш да искаш да пазаруваш в него.

Ето затова ГЕРБ ще се грижи до изборите за мира и съгласието между партньорите и стабилността на конструкцията „Реформаторски блок”. Всяко изостряне на отношенията между тях, както и вътре в блока на централно ниво се усилва на местно, а за ГЕРБ на балотажите всеки глас ще бъде важен. Затова и ще преглъщат партийни назначения, ще хвалят коалиционното им поведение и ще ходят заедно по предизборни срещи. И най-важното - ще ги оставят да преяждат. Дали с власт, дали с отговорност - въпрос на формулировка и гледна точка. Обаче, който преяжда, после трябва да мине през фитнеса. А фитнесът, както уточнихме, се нарича местни избори, където на реформаторите ще се наложи да се поизпотят в подкрепа на старшия коалиционен партньор.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи