Двете Кореи приключиха президентската среща на свещен връх

САЩ въведоха санкции срещу 33 длъжностни лица, свързани в ВПК на Русия

Бум в производството на кока в Колумбия Около 1400 т са произведени през 2017 г.

София с план за чист въздух Обмислят подмяна на отоплителните инсталации с печки на пелети, разширяване на газопреносната мрежа и филтри на комините

Роналдо сред грубияните във футбола

ООН: Половината от бедните хора по света са деца

Рокадите в кабинета сблъскаха отново президент и премиер (обзор) България загуби една седмица заради войната между институциите

Родител нападнал учителка в Старозагорско Двете страни са с напълно различни версии за случилото се

Инцидент с отравяне в Солсбъри се оказа измама Пострадалата Анна Шапиро се представяла за агентка на Мосад

500 млн. лв. е загубата от нелегални цигари Дупка в закона - няма наказание за производството на тютюневи изделия без бандерол

Венеция с нови глоби за туристи До 500 евро за седене и лежане на земята

Николина Ангелкова се срещна с посланика на Турция в България

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 21 септември 2018

По повод публикацията за Яков Джераси, Виктор Меламед твърди: Не е избран нов шеф на Световната ционистка организация в България

Доналд Туск: Някои части от британското предложение за Брекзит няма да проработят

КолеЖКА или колеГА е журналистКАТА?

Напоследък спорът дали трябва да се ползва женски род, когато се указват професиите на дамите, отново се възроди. Още повече, че наскоро се появи и инициатива за реабилитацията на ползването на женския род в речта ни. Акцията бе подета от водещата на “За думите” Венета Гаврилова по програма “Христо Ботев” на БНР, а после беше подкрепена и от други медии.

“Идеята е да привлечем вниманието на хората, включително и на колегите от медиите, върху едно увлечение в речта ни, което се проявява напоследък тъкмо в публичната реч – назоваването на жени с думи в мъжки род – тя е репортер, гражданин, участник, председател или колега”, обясни Гаврилова пред “Труд”. Тя дава и още по-любопитен пример: “Да не говорим за колежките. Как ли преглъщат това например: “Колегата роди близнаци!”

Анкета

На сайта на БНР може да се гласува “за” или “против” омъжкаряването на жените, като резултатите показват четирикратен превес на поддръжниците на женския род, при това еднакво сред слушателите и от силния, и от слабия пол. “Едва около 14% от гласувалите на сайта или тези, които са ни се обадили по телефона или са писали на мейла, смятат, че мъжкият род подхожда еднакво и на двата пола”, уточни Гаврилова. Според нея “омъжествяването” на речта дразни не само езиковия усет на хората, но и показва социално-психологически проблем с по-дълбоки корени – възприемането на мъжкото и мъжкия род като престижно, а женското и женския род като нещо принизяващо, осмиващо и непрестижно.

Бърза проверка на “Труд” показа, че в тв ефира дамите от правителството на Бойко Борисов масово се титулуват като “министър” вместо министърка. Йорданка Фандъкова също е “кмет”, а не кметица на София. Това се случва и в големите, и в малките медии. (Кметица не е жената на кмета, тя е кметша – б.р.)

“Винаги съм твърдял, че в българския език е дадена възможност от всяко съществително от мъжки род може да се образува и женски род, като се добави наставката “ка”. Затова е нормално да се говори за професорКА, журналистКА, артистКА и т.н.”, коментира пред “Труд” проф. Владко Мурдаров, който има и рубрика “Език мой” в “Денят започва с култура” по БНТ1.

“В СУ “Св. Кл. Охридски”, по-специално във философския факултет, някои колеги твърдят, че трябва да се употребява думата “колега” и за жени, и за мъже. Но аз съм категоричен, че спокойно може да се използва колежКА”, добави известният езиковед. Някои твърдят, че тази дума е компрометирана и в нея има нещо иронично, но тази оценка е пресилена, смята проф. Мурдаров.

И за това има обяснение. Съществителните, когато назовават професия, обикновено са в изречение и в този случай трябва да се съгласуват или с глагола, или с прилагателното. И тогава може да се получи нещо странно – например, че министърът е пристигнала на мястото на инцидента, казва проф. Мурдаров. В този случай се прави разграничение, че дадена дама е министър на регионалното развитие, а след това когато Лиляна Павлова тръгне на проверки из страната, спокойно може да се каже, че министърката се е срещнала с хората там.

В Германия също наричат Меркел не канцлер, а канцлерка, а жените министри – министърки.

И други

На малко по-различно място е Весела Михайлова, редакторка по български език в издателство “Просвета”. Според нея, когато се пише или говори в по-официален контекст, както и в академичните среди, се предпочита формата колеГА, а когато става дума за неофициално общуване – се използва колеЖКА. И заради това – ако Ани Цолова от Нова тв или Виктория Петрова от Би Ти Ви обявят, че “колежката е на пряката ни телефонна линия”, би звучало съвсем нормално, вместо префърцуненото “колегата”.

Подобна е ситуацията и с женския род на поста президент. В речника съществува президентка, но все пак в официален текст никога не би се използвала думата президентката на Бразилия Дилма Русеф, смята Михайлова.

В правописния речник може да се намери още и думата премиерка. Там обаче не е обяснено дали не става дума за умалително от думата премиера (първо представление – б.р.).

Твърде любопитно е и как журналистите биха обяснявали ситуацията около падналия германски самолет в Алпите, ако в пилотската кабина имаше и жени. Според правописния речник има дума “пилотка”. Тя е дадена с двете си значения – като жена летец и като вид шапка. Женски род на професията летец обаче няма, освен ако не приемем тезата на някои българисти, че съществува и леткиня.

По подобен начин няма и женски род във военните професии. Така ако в армията ни се издигне дама до чин генерал, обръщението към нея би трябвало да е “госпожо генерал”. Няма да има и как журналистите да я титулуват като генералка, защото (засега) такава дума в речника липсва. Може да бъде уточнено “жена генерал” или “жена полковник”, смята Весела Михайлова. В армията длъжностите са описани в специален документ и според него дори и да има жена на позицията картечар, тя не може да бъде наричана картечарка. Жалко за Анка картечарката!

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Сетих се за хубавата дума „магарица“.
    Вместо да казваме, че в Парламента има само „магарета“ -можем да кажем , че има „магарета“ и „магарици“ 🙂

  2. Някой може ли да каже кой е правилния израз и да се аргументира?
    Спах с един колега. Спах с една колега. Спах с една колежка.

  3. Спах с една колеЖКА, защото от няколко години думата колежка официално е приета в българския език. Тя реално никога не е била забранявана, просто както ще прочетете в една статия там специално е написано, че думата „колега“ за жена е „ИЗГЪЗИЦА.“ Така, че съвсем спокойно си използвайте „колежка“ за жена. Много жени се обиждат ако ги наречете Колега и се чувстват като някакви (както от известно време навлезе тази дума в българския език) Джендъри. Защото хем казваш Колегата, хем фамилията завършва на ОВА или ЕВА. Петрова, Енчева. И много жени се чувстват наполовина мъж, наполовина жена. Тоест се чувстват джендъри.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.