Мутри отиват на балет – ето какво става

Путин разказвал вицове и се шегувал на срещата с чуждите медии

Колумбия ще стане първият „глобален партньор“ на НАТО от Латинска Америка

Шест души са ранени при сблъсъци в мигрантски лагер на остров Лесбос

Мария Захарова: Следствието по полет МН17 игнорира данните на Русия

Путин: Великобритания обвинява Русия „във всички смъртни грехове“

Тръмп смята, че срещата със Северна Корея все пак може да се състои

Днес е Черешова задушница, почитаме паметта на починалите

Ученик откри стрелба по време на изпит в Индиана, обезвреди го учител

“Левски” през 2017/18: Седем стъпки към Десетата

На 26 май 2018 да почерпят

Плътско познание с Джилиън Андерсън

НАСА ще строи завод за ракети на Луната

Макрон пред Путин: Дълбоко вярвам, че историята и съдбата на Русия са в Европа

Матю Нимиц: Няма окончателно решение по спора за името на Македония

2:2 като дежа вю или надежда?

И отново 2:2. Както преди 30 месеца на същия стадион срещу този съперник. България не загуби от Италия, с което пазим горд рекорд. Никога не са ни побеждавали на наша земя – 4 ремита и 2 български успеха.

Но равенството оставя повече въпроси, отколкото отговори. Лицето на България от първите 30 минути ли е показателно за новия вид на тима, или това от последните 30? Надъхан, пресиращ и атакуващ смело отбор или уморени и едва удържащи резултата играчи?

Това 2:2 може да е на надеждата, каквато (по стара традиция) лъхаше от изказванията след мача.

Но може да е и дежа вю. Любослав Пенев поведе националния в първия си официален мач със същия резултат на 6 септември 2012-а. 2:2 срещу Италия в София тогава бе видяно като знак за ново, позитивно начало. Но квалификациите не ни заведоха на мондиал.

Официалният дебют на Петев повтори този на Пенев.
Ако е дежа вю, знаем как ще завършат нещата. За да е резултат на надеждата, трябва здрав труд. Не много неща в групата се променят след ремито.

Вече не изоставаме на 5, а само на 4 точки зад третия Норвегия. Програмата обаче не навява много оптимизъм – задават се гостувания на Хърватия и Италия. Норвежците приемат тима на Ковач и гостуват на този на Конте. В тези мачове – срещу двата най-добри отбора в групата, ни трябват поне 2 точки в повече от тези, които откраднат скандинавците. И да ги бием в София, разбира се.

Въпросът с лентата намери отговор. Капитан е Светослав Дяков, избран от отбора вечерта преди мача. Което оказа благотворен ефект най-вече върху… Ивелин Попов, който направи страхотен мач. Друг отговор – Георги Миланов е универсален играч, защото представянето му в дефанзивен план бе отлично, а традиционно участваше и в двете голови атаки. Ако Мицански намери клуб, в който да играе редовно, може да е решение за № 9. Нападателят е започнал четири мача като титуляр за България, има 4 гола.

Италия реагира със смесени чувства. „Един ориунди ни спаси“, констатира „Република“. Така наричат на Апенините родените извън Италия, но представляващи страната. Голямата дискусия преди мача за тях бе да играят ли чужденци за „скуадра адзура“. Щом са класа, защо не? Едер е бразилец, което се видя и при отиграването му за гола в 84-ата минута.

„Дали можем да натурализираме този Попов“, пита още изданието, пак в духа на горещата за италианците тема. И обяснява как нападателят на „Кубан“ донесъл „пеперудки в стомаха“ за „най-опитната защита в Европа“ – Киелини, Бардзали и Бонучи. От пет години триото е заедно в „Ювентус“.

Пропуснахме да запишем горда статистика – да победим Италия в квалификационен мач след 44 мача за „адзурите“ без поражение. Но и удължихме серия, в която вече 2 години нямаме победа на стадион „Васил Левски“ в официален мач. Трябва да е спрем през септември, когато идва Норвегия.

Иначе това 2:2 остава само гледан вече филм. Не ново начало.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.