Напускалият свободно Варненския затвор – бивш рали състезател и лидер на престъпна група

Румяна Арнаудова за арестите в КАТ-Габрово: Касае се за длъжностни и документни престъпления

Атаката срещу дизела е истерия и балон Обсъждат по-високи данъци и такси

Нов тест по български език и литература за седмокласниците от догодина

Труд Уикенд – един вестник за два дни Безгрижна неделя с чаровния 80-страничен брой на вестник "Труд"

Кражба на кабели остави без ток 1200 домакинства в Монтана

Нигяр Джафер: Назначаването на д-р Дечо Дечев за управител на НЗОК е приятна изненада

Системата спъва лечението на психично болните 70% от легловата база трябва да се преструктурира

Трима задържани при полицейска операция в КАТ-Габрово

Хърватската икономика отбелязала 10% ръст заради футбола

Сменяме касовите апарати до март 2019 г. Около 200 хил. търговци ще трябва да купят нови устройства

Излъчен е победител в конкурса за тикет система на София

САЩ евакуират стотици „бели каски“ от югозападна Сирия

Главният архитект на София Здравко Здравков: Никой няма резервирано паркомясто в центъра Предстои преобразяване около храма „Св. Александър Невски“, при Центална гара и в бункера на мавзолея

Лютеницата в детските градини по стандарт

Стоян Мавродиев: КФН стриктно спазва националното и европейско законодателство

Интервю на ДЕСИСЛАВА СТЕФАНОВА

с председателя на Комисията за финансов надзор за дейността на регулаторния орган, пенсионните фондове и кризата с КТБ

– Г-н Мавродиев, пенсионноосигурителните дружества оспорват методологията, по която се изчислява доходността на пенсионните фондове, дори беше поискана оставката на зам. -председателя на КФН Ангел Джалъзов. На какво се дължи това?

– Съществуват множество международно признати методи за измерване на доходността по съответните показатели. Методът за изчисляване на доходността, който използва КФН, е един от международно признатите и приложими. Действащата методология е приета още от 2004 г. от тогавашния зам. -председател на КФН, ръководещ управление “Осигурителен надзор”.

До момента пенсионните фондове по никакъв начин не са заявявали претенции по отношение коректността на тази методология.
Очевидно, това, че трябва да се обяви доходността към 31. 03. 2015 г., а резултатите по настоящата методология не удовлетворяват напълно част от пенсионните дружества, поражда претенции за промяна на методологията. След последните промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) те следва да се конкурират с НОИ за партидите на осигурените лица, поради което е разбираемо, че за тях е важна доходността, понеже ще са вече в реална конкуренция.

В тази връзка по моя инициатива преди две седмици беше създадена работна група, съвместно с представители на дружествата, на която да се обсъдят претенциите на пенсионните фондове по действащата методология, която да установи дали те се базират на сериозни аргументи и основания, и ако е необходимо, да се въведе още по-прецизна методология.

По отношение на исканата от фондовете с аргумент “сгрешена” методология оставка на г-н Джалъзов, както и призивите за номинация на нов зам. -председател, следва да се знае, че по закон това е мое законово правомощие, което ще бъде упражнено в съответния момент. Коректният подход е това да се направи, след като приключи работата на тази комисия, която ще даде и ясна оценка за функционирането на сектора, за прилагането на регулаторната рамка от КФН и за работата на настоящия зам. -председател.

Не е приемливо обаче поднадзорни лица да искат оставки на държавния регулатор, който ги регулира и надзирава. Такова нещо не се допуска в нито една модерна демократична държава по света, която уважава работата и защитава стабилността на институциите си.

– Докладът на Европейската комисия за България за 2015 г. установи, че КФН няма вина за кризата с КТБ, дори беше посочено, че упражнявате строг надзор над небанковия сектор. Това становище беше категорично потвърдено и в доклада на Комисията по бюджет и финанси (КБФ). Критики към КФН липсваха и в заключението на мисията на МВФ, която приключи наскоро. Защо според вас продължават атаките срещу вас и КФН? Кой има интерес от тях?

– Атаките срещу КФН са опит за овладяване на регулатора, като целта е той да бъде удобен за олигархията. В момента регулаторът не е удобен за техните интереси.
В доклада на ЕК не само че няма никакви критики относно надзора върху небанковия сектор, а тъкмо обратното – той е много положителен, със сериозна подкрепа за упражнявания от КФН надзор. В него изрично се посочва, че упражняваният от КФН надзор върху застрахователния пазар, пенсионните фондове и капиталовия пазар е изключително строг, което недвусмислено обяснява, че КФН стриктно прилага действащото национално и европейско законодателство и всички тези на нашите критици са несъстоятелни. В доклада на ЕК изрично е констатирано, че КФН упражнява строг надзор върху застрахователния пазар, пенсионните фондове и капиталовият пазар е изключително строг, което, казано по този начин от ЕК, недвусмислено обяснява, че КФН стриктно прилага действащото национално и европейско законодателство и всички тези на нашите критици са несъстоятелни.

Докладът на ЕК дава само препоръки за законодателни промени по отношение на небанковия сектор. С други думи, има критики само за действащата законодателна рамка, а не за качеството на надзорната дейност на КФН, което очевидно е оценено високо. Там се изброяват проблемите в законодателството, които изцяло отразяват предложенията на КФН за промени, направени още през 2012 година.

ЕК дори отправя препоръки към България, като изрично посочва, че укрепването на капацитета за надзор на КФН е от ключово значение, тоест създаването на допълнителни правомощия, респективно осигуряването на подходящо бюджетно финансиране.
Докладът на ЕК потвърждава, че КФН няма никакви отговорности по КТБ, като това се подкрепи и от доклада на Комисията по бюджет и финанси (КБФ) в Народното събрание след няколкото проведени изслушвания.

Освен това в доклада на Комисията по бюджет и финанси се констатира, че КФН като член на Европейски орган за ценните книжа и пазари (ESMA) и Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) е обект на постоянни и задълбочени проверки от страна на тези европейски специализирани и неполитически органи. През последните четири година КФН е била обект на 13 такива проверки, извършени от страна на ESMA и EIOPA, всички от тях преминати успешно от КФН.
По отношение на заключението от мисията на МВФ, която приключи миналата седмица, бих искал да подчертая, че там също не се съдържат критики към надзорната и регулаторната дейност на КФН. Дадена е единствено и само препоръка за извършване на независим преглед на надзорната рамка – тоест на действащото законодателство.

Всичко изброено – положителният доклад на Европейската комисия за работата на КФН по надзора на небанковия финансов сектор, докладът на Комисията по бюджет и финанси, заключението от мисията на МВФ, както и постоянните проверки от страна на ESMA и EIOPA показват по недвусмислен начин, че КФН стриктно спазва националното и европейско законодателство. Надали има друга държавна институция в България, която да е била проверявана и оценявана от толкова различни местни и чужди професионални и политически органи.

– Вие многократно сте предлагали промени в КСО, но досега нито едно правителство не ги е приемало. Имате ли обяснение защо?

– Очевидно не е имало политическа воля към съответния момент. Още през 2011-2012 г. КФН предприе действия за решаване на констатираните в практиката проблеми в регламентацията на допълнителното пенсионно осигуряване. Реално още през 2012 г. КФН предложи конкретни законодателни текстове относно: 40% редукция на таксите, събирани от дружествата, въвеждането на фонд за гарантиране на номиналния размер на вноските към момента на изплащане на пенсията, разширяването на дефиницията за свързани лица, възможност за избор на инвестиционен продукт с по-ниско ниво на риск посредством системата на мултифондовете. Предвиждаме и въвеждането на приложимите изисквания на директивата Solvency II, както и риск базирания надзор. Според нас всяка от тези промени е наложителна и необходима за усъвършенстването и развитието на нормативната уредба. Окончателното решение какви промени да се осъществят в законодателството не е от наша компетентност, а е решение на правителството и парламента.

– Какви реформи според вас са наложителни за съживяването на икономиката? Как ще постигнем икономически растеж в България?

– Икономическото развитие зависи до голяма степен от доверието, което инвеститорите имат в системата – стабилни и действащи институции, прилагане на закона точно и еднакво спрямо всички, политическа подкрепа за институциите и воля за законодателни промени, реализиране на важните за страната ни структурни реформи, следване на стратегическите приоритети. Нужни са и смели реформи в ключови сектори като образование, подобряване на бизнес средата, здравеопазване, администрация. Вярвам, че премиерът Борисов и настоящото правителство имат ясна визия за реформите, които трябва да се проведат, и се надявам да получат нужната обществена подкрепа, за да ги осъществят. Това, в комбинация с ежедневни усилия и упорит труд, е шансът на България да се промени, да стане място с високо качество на живот за собствените си граждани и привлекателно място за чуждестранните инвеститори.

Нашият гост:

Стоян Мавродиев е роден на 21 октомври 1969 г. Mагистър по право от СУ “Св. Кл. Охридски” и магистър по финанси от УНСС. Има многобройни международни специализации по данъчни консултации и данъчно планиране. Бил е депутат в 41-вото Народно събрание.

На 16 юни 2010 година е избран за председател на Комисията за финансов надзор (КФН) с 6-годишен мандат.

В досегашната си професионална кариера е натрупал богат опит в сферата на търговското, данъчното и корпоративното право, международното данъчно планиране и консултиране, придобивания, вливания и сливания на компании, дериватни финансови инструменти, финансови пазари, частно инвестиционно банкиране, корпоративни финанси, приватизационни проекти и чуждестранни инвестиции.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.