Откриха 30-годишен мъж с огнестрелна рана в главата в Бургас Пострадалият е настанен в болница с опасност за живота

ИДИЛ заплаши, че ще напада изборни секции на парламентарния вот в Ирак

Ангел Кунчев: Около 15-25% от децата у нас са с наднормено тегло

Ремонт на пътния възел при Околовръстното и бул. „България“

С опасност за живота е блъснатата от автобус възрастна жена в Пазарджик

Здравните министри от ЕС се събират на неформално заседание в НДК

Затвярят 15 км от магистрала “Струма” край Дупница Определен е обходен маршрут

Обявяват присъдата на парижкия атентатор Салах Абдеслам

Генералният секретар на ООН: Съветът за сигурност не може да реши международните проблеми в сегашния си вид

Южна Корея спира да облъчва Севера с пропаганда

Вечеря изненада за Макрон в САЩ Френският президент пристига във Вашингтон днес

МВФ прие нови правила за оценяване на корупцията

Франция засилва граничния контрол в южните Алпи

И днес ще е топло и слънчево

The Times: Годеникът на Юлия Скрипал се оказа руски агент Степан Викеев изчезна от социалните мрежи, не отговаря и на обажданията й

Нивите в Румъния вече са по-евтини от нашите с 20%

Земеделците пак ще приберат слаба реколта, което ще доведе до спад в цената на земята

Земеделската земя в Румъния става все по-привлекателна за българските фермери. Цената на нивите отвъд Дунав по принцип е по-ниска от нашата с около 20%, а спрямо Добруджа дори и наполовина, показа проверка на “Труд”.

“Нивите отвъд Дунав вървят около 400-450 лева на декар, затова някои колеги вече купуват земя в северната ни съседка. Предимство са и по-изгодните ренти там”, посочиха пред “Труд” земеделци от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

Тенденцията не била изненада, просто у нас цените на земята са завишени.

“Цената на земеделската земя в Румъния е по-ниска от цените на нивите у нас средно с около 20%”, потвърди пред “Труд” Иван Караиванов от Асоциацията на зърнопроизводителите в Русе. Причината е, че румънското правителство не позволява спекулативни сделки, които фиктивно да надуват цената на земята. Това се постига, като румънските власти са поставили доста ограничения пред възможността на чужденци да придобиват земя в страната. Държавата наблюдава не само пазара, но и след това дали фермерите, които са закупили нивите, реално обработват земята”, уточни още Караиванов.

“Селските райони в Румъния се запазиха. Колегите там не страдат от липса на работни места. Младите остават при семействата си и не емигрират към градовете, както е в България. Наред с това в северната ни съседка има много цигани и власи, които работят предимно в земеделието. За разлика от нас, в Румъния няма кооперации, а това е водещата причина за реалната цена на рентата там.

Кооперациите у нас раздават дивиденти, които не се облагат. Докато в Румъния, където има само арендатори, рентите са реален разход за арендаторите и затова наемната цена е пазарно ориентирана, а не раздута”, уточни още Караиванов.

По-ниските пазарни цени идват и заради все по-големия брой дребни фермери, които се отказват от земеделието в Румъния. “Повече от половината малки фермери в Румъния смятат да се откажат от земеделието”, съобщи в края на 2014 г. Лаурентиу Бачиу от Лига на фермерите в Румъния. Той уточни, че все повече румънски стопани с площи под 50 декара са принудени да продадат земята си, или да я отдават под аренда. Само за сравнение у нaс средният размер на парцелите е около 5,5. дка.

Причина за това са все по-лошите икономически и социални условия в селските райони на страната. Земеделците в северната ни съседка се оплакват, че цените за торове, горива, семена и препарати за растителна защита растат непрекъснато, докато цените за продукцията им остават същите или даже спадат. През последните три години доходите на малките фермери са се стопили наполовина, посочват от организацията.

Това се отнася особено за производителите на пшеница, царевица и слънчоглед. Официалната статистика в Букурещ показва, че през април миналата година в страната е имало 700 хиляди фермери с площи между един и пет хектара. Те обработват около 40% от всички земеделски земи в Румъния.

Лошото време

Дъждовната пролет и многото наводнения също предричат слаби реколти през тази година. Ако прогнозата се окаже вярна, за поредна година земеделците у нас ще получат по-ниски доходи, което от своя страна ще рефлектира и на пазара на земя.

“Тъкмо преди ден се зарадвахме, че изгря слънце и изкарахме машините в нивите и пак заваля. Ще има райони с доста пропаднали площи, които ще останат без реколта”, разказва Радослав Христов от управата на Асоциацията на зърнопроизводителите в България. Той посочи, че слънчогледът е трябвало да бъде засят до средата на март, но времето не е позволило и земеделците вече изостават със сроковете.

Ситуацията в момента е повече от плашеща – почвите са преовлажнени, пролетната сеитба закъснява, а фермерите правят допълнителни харчове за третиране на есенниците с препарати. Наред с това заради градушки, наводнения и бедствия през миналата година браншът понесе значителни загуби. Последствията – тази година бяха засети с 2 млн. декара по-малко пшеница.

Не се оправдаха и очакванията на бранша за по-скъпо жито от началото на тази година, след като от 1 февруари Русия въведе мито за експорта на зърно. Москва е основен производител в Черноморския басейн и затова въведеният налог за износ на пшеница от поне 35 евро на тон се очакваше да направи експорта оттам нерентабилен и със сигурност да го намали.

А това беше шанс липсващите количества да се закупят от българските зърнопроизводители и търговци. “Първите месеци на годината по принцип са най-слабите за търговията на жито. Голяма част от зърнопроизводителите вече са го продали, защото най-активни сделки се сключват през лятото след жътва до края на есента. До този момент две трети от родното жито за експорт вече е изнесено. Това са причините намаленият експорт от Русия да не се отрази на нашия пазар”, посочи още Радослав Христов.

Излишъци на пазара

Изгледите за новата реколта стават още по-песимистични и заради задаващите се излишъци на пазара на зърно. Световният съвет по зърното вече увеличи оценката си за добива от пшеница в света през настоящия сезон с 2 млн. т. в сравнение с януарската прогноза. Така новите разчети са за добиви от рекордните 719 млн. т., а това е с 6 млн. т. повече спрямо очакваното за миналата година. На 26 февруари Световният съвет по зърното оповести и първата си прогноза за производството на царевица в света през 2015-16 г. – 938 млн. т., което е с 5, 4% по-малко в сравнение с очакваните 992 млн. т. за текущия сезон.

Експертите обаче отбелязват, че става въпрос за сравнително ограничено редуциране на добива, и то в сравнение с рекордното глобално производство. Освен това, “намалението ще бъде компенсирано от натрупаните големи преходни запаси”, заключават от Световния съвет по зърното. По-малките приходи, които за поредна година ще постъпят в земеделието, ще се отразят негативно на бранша, а оттам и цената на земята ще продължи да върви надолу, заключават земеделските производители.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.