Обикновена история. Двама мъже вадят бетонни плочки от крайпътно съоръжение и ги товарят в кола. Идва полиция, гледа ги и се чуди: нима пътни строители развалят отводнителната канавка, построена само преди няколко дни? Не. От близкото село били и си носели плочки в дворовете, че им трябвали. Да отговарят за кражба? Ама как! Всички си взимали материал от това място.

Всички правят така - ето едно алиби за безобразията, които ни заобикалят. Всички, ако   могат, взимат от държавното без да дават. Всички имат мерак за неследващи се по служба дарове. Всички в министерствата на разните работи не знаят точно какво правят. Всички искат реформи, обаче не в тяхната област...

И всички си живеем като в оня виц, в който един мърляв пияница блъснал една дама и я окалял. Възмутена, тя извикала „Прасе“!, но онзи я парирал: „Аз ли съм прасе!? Я виж се ти на какво приличаш!“