Плащаме прескъпо за евтиния водевил на Цветан Василев

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

След повторените за пореден път твърдения за мащабна конспирация срещу него и КТБ, организирана едва ли не от цялата държава, Цветан Василев, без да иска, призна в пространното си интервю пред Явор Дачков истината относно дейността си на „банкер”.

Истината, която вече десет месеца е обект както на разследвания, така и на разследванията на прокуратурата. Какво всъщност ни каза Василев и кое е най-важното от интервюто.

Избягалият банкер призна, че е източвал КТБ чрез множество кухи фирми - той ги нарича SPV-та (дружества със специална цел), като е разпореждал банката да раздава на същите многомилионни и необезпечени кредити. Това са десетките фирми, станали известни още от разследването на вестник „Капитал”.

За тези фирми и схеми в. „Труд” през последните месеци многократно информираше своите читатели. Фирми, създадени от служителите на Василев - негови секретарки, шофьори, охранители, домакини, които без каквато и да е търговска дейност получаваха за един ден милиони под формата на кредити.

За всеки юрист или икономист, познаващ същността на SPV, използването на това понятие като оправдание на създадената от Василев схема за източване е крайно несериозно. Отделен е и въпросът може ли така да функционира една търговска банка – не, не може, няма такъв банков модел.

Дори бащата на валутния борд Стив Ханке заяви пред Българския икономически форум, че „КТБ бе машина за разрушаване на ценности. Тя никога не е била банка и който твърди обратното, се подиграва с думата банка”, а банкерът Левон Хампарцумян посочи вчера (в интервю по Нова телевизия), че пътниците можело да бъдат доволни, че Василев не е станал пилот.

Василев призна, че е финансирал тези кухи фирми с пари на КТБ с цел управление на свои проекти. Т.е. призна, че по този начин безконтролно е разпилявал стотици милиони от парите на вложителите. Отделно как КТБ е могла въобще да има контрол върху един „проект”, след като банката е раздавала пари на фирми от първи ред, а те са предоставяли заеми на други фирми (втори ред), а те чрез следващи заеми са финансирали фирми от трети ред, които съответно са закупували някакъв актив.

Това е правено единствено с цел да се отдалечи максимално активът от възможността КТБ да изпълнява върху него при невръщане на първите кредити (както това се случва в момента). Класическа схема за източване, за която многократно сме казвали, че трябва да влезе в учебниците.

Неслучайно и в момента Василев (а и мнимият инвеститор Пиер Луврие) повтарят, че БТК (също закупена с пари на КТБ) нямала кредити към банката. Да, няма, но тези хора нарочно пропускат стотиците милиони, раздавани на „Бромак”, „ТЦ–ИМЕ”, „Технотел инвест” и „Бромак телеком инвест” - бившите вече акционери в структурата на собствеността на телекома. Още през юли 2014 г. Василев придвидливо прехърли 43% от акциите в телекома, от задлъжнялата фирма „Бромак телеком инвест”, на своята собствена - SHCO 79, Люксембург, и то без каквото и да е плащане. И това ако не е грабеж. Как горното се връзва с лъжите му, че нищо не бил откраднал. Сега упорито повтаря, че притежавал „чисти” 43% от собствеността на телекома и това нямало нищо общо с фалиралата банка.

Василев призна също, че проектите (или активите) не са били под контрола на КТБ - което вече е видно за всеки, включително и за държавата, а са били изцяло негова собственост. Въпреки че до момента категорично отричаше, че притежава собственост в дружества като БТК, „Петрол”, „Дунарит” и т.н., най-накрая истината излезе наяве.

Въпреки истината обаче, недвусмислено потвърдена и от неговия човек Пиер Луврие, който заяви, че е придобил същите активи от Цветан Василев, злополучният банкер продължава да увърта - „А защо ми е да ги продавам на себе си, ако ги имам?” и „Това не значи, че са мои или на банката” (все цитати от интервюто му пред Явор Дачков). Дори повече, изникна и противоречие между двамата, като Василев заяви, че сделката (доколко може да бъде наречена така) била под условие да се заплатят задълженията на дружествата и той (Василев) щял да развали същата, ако няма погасяване, а Луврие заяви на пресконференцията си, че сделката е окончателна, продавачът бил излязъл от собствеността и нямало връщане назад. Някои лъже - вероятно и двамата.

Какво означава в действителност всичко това? Означава, че Василев призна изцяло механизма за източване на КТБ. Призна, че, от една страна, е разпореждал финансирането на кухите фирми (не казваме „кредитиране”, тъй като безогледното и необезпечено раздаване на пари не е кредитна дейност) и от друга - призна, че крайният получател на финансирането (през сложната плетеница от плащания) отново е той чрез подставени лица или офшорни компании, с които е купувал предприятия, недвижими имоти, финансирал е медийните си проекти, финансирал е футболния си клуб и т.н. Какво повече от това е необходимо на прокуратурата след повече от десет месеца разследвания, разпити и събиране на доказателства.

И вместо горните истини да бъдат тема на въпросите на Явор Дачков към избягалия от страната банкер, журналистът услужливо му подава други и съвсем несвързани теми - кой и как го бил изнудвал, с кого се е срещал, кой е виновен за „изкуствения” фалит, преследван ли е бил, заплашван ли е бил, страхува ли се за живота си, колко важен е бил преди, а сега го преследвали, защо не бил дал „видеоинтервю” за прокуратурата и куп други безсмислици единствено за отклоняване на общественото внимание.

Създаденият от Василев пореден водевил не може обаче да отклони въпроса - кой му е виновен на банкера за функционирането на КТБ като финансова пирамида и за изграждания от него с години порочен модел. Единственият виновен е той. Кой му е виновен, че рано или късно една финансова пирамида по подобие на КТБ би се сгромоляса. Дали фалитът щеше да е през юни 2014 г. или година по-късно, няма особено значение освен за последиците. Колкото по-късно, толкова финансовата дупка, която държавата трябва да покрие щеше да е по-голяма. Никой друг не му е виновен. Отговорността за това е негова и ако Василев не е в състояние да проумее това, то проблемът вече е от съвсем друго естество.

Всеки може да говори каквото пожелае, затова сме правова държава. Може да изгражда въображаеми конструкции за вината на „другите”, да прожектира филми за конспирации на цялото общество и сигурно винаги ще има хора, които ще му вярват или ще търсят изгодата от това. По-важният въпрос сега е докога цялата държава ще е част от този водевил.

Вместо да участват във водевила, прокуратурата, данъчните органи, синдиците и другите отговорни лица трябва да се захванат здраво за работа, защото в противен случай изплатените от фонда 3,5 млрд. лева ще останат единствено за сметка на държавата, а Василев и неговите хора ще са отмъкнали безвъзвратно активите, закупени с пари на КТБ (няма нужда да повтаряме какво се случва в момента с БТК, „Петрол”, „Дунарит”, „Тв 7” и т.н.). И това вече ще е реалността, а не конспиративните теории на един човек, който не е в състояние да осъзнае вината си.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи