Все по-бързо, все по-далече, все повече

Така може да се резюмира напредъкът по строителството на Софийското метро с подкрепата Оперативната програма „Транспорт“ през последните няколко години. Краткият преглед на цифри и факти говорят категорично за това. Изграждането на подземната железница в столицата стартира в началото на март през далечната 1978 г. Според генералната схема за развитие, мрежата трябва да се състои от 3 диаметрално пресичащи града линии с разклонения в периферните им участъци. Едва 31 години по-късно, на 7 септември 2009 г., започна движение по цялостно изградената линия на първи метродиаметър. След това „машината на времето“ ускорява движението си: втори метродиаметър бе завършен за малко повече от 3 години и половина, а на 2 април 2015 г. ще бъде тържествено открита и най-новата отсечка от близо 5 км до летище София.

Метрото започва да напредва с бързи темпове, след като бе включено в Оперативната програма „Транспорт“ и изграждането му започна да се финансира със средства от Европейския фонд за регионално развитие. През 2009 - 2010 г. в следващите два участъка от разширението на подземната железница се инвестират средства от Кохезионния фонд на Европейския съюз и от местно съфинансиране чрез заем от Европейската инвестиционна банка. Така, докато за първите 23 години са били построени 9,5 км линии, след пуска на участъка до летище София метролиниите са вече 36 км. Строителството на метрото „вече върви със скорост от 3 километра годишно“, заяви преди дни изпълнителния директор на столичната компания „Метрополитен“ Стоян Братоев при пробното пътуване по най-новата линия на подземната железница – от Цариградско шосе до Летище София, без да крие гордостта си, че и от Европейската комисия оценяват проекта като един от най-добрите, финансирани с евросредства. През първите 23 години скоростта на строителството е била 350 – 400 метра годишно, най-вече заради липсата на финансиране.

От управляващия орган на програмата в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията също не се колебаят да посочат столичното метро като проекта с най-добро усвояване на средствата от ОП „Транспорт“. 96% от предвидените 528 млн. евро вече са вложени в изграждането на подземната железница. 100-те процента ще станат факт в началото на май, когато метрото ще свърже Младост 1 с Бизнес парка в Младост 4. По този начин с високата си превозна способност от 50 хил. пътника в час, подземният транспорт ще осигурява ефективно, бързо и безопасно придвижване на столичани и гостите на града, като замества значителна част от надземния транспорт в София.
Така, столичното метро напълно се вписва в европейската визия за развитие на интелигентен, екологичен и интегриран транспорт.

Европейските примери

Общата транспортна политика в ЕС обръща особено внимание на развитието на бърз, удобен и екологичен градски транспорт. Градската мобилност е в основата на дебата за ефективно използване на ресурсите и играе ключова роля за намиране на балансиран подход между социалните, икономическите и екологичните стълбове на устойчивите транспортни системи в градска среда. Затова и в редица градове на Стария континент с пари от европейските фондове в момента се изграждат или разширяват подземни железници.

В Прага разширяват метрото по европейската програма „Транспорт“ с инвестиция от 330 млн. евро, осигурени от Кохезионния фонд. Над 200 милиона евро от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) отиват за доизграждане на метрото в Неапол. От същия фонд са 409.5 милиона евро, които ЕК е оодбрила за разширяване на метрото в Букурещ. Според комисаря по регионалната политика Йоханес Хан „тези проекти са пример как фондовете на ЕС могат да помогнат на развиващите се регионални икономики и за справяне с предизвикателствата на градската мобилност. Завършването на метромрежите ще допринесе за развитие на бизнеса и ще подобри живота на гражданите, като им осигури безопасни, устойчиви и екологосъобразни условия за пътуване и намали значително емисиите на вредни газове".

За сравнение, двата нови участъка – до летището и до Бизнеспарка, струват 406 млн. лева. Средната цена на 1 км за подземната част е 17 млн. евро, а на надземната - 11,4 млн. евро с оборудването, инфраструктурата и ремонта на три булеварда, под които минава метрото - цена, която Братоев определя с две думи "много ниска". Лъчът в "Младост", който е изцяло подземен, излиза малко по-скъпо - 44 млн. евро за 2,7 км. Но и това е много далече от постигнатите цени при разширяването на подземните железници във Варшава и Прага, където цената за изграждане на 1 км е 120-130 млн., а в Будапеща дори 180 млн.

Над 380 хиляди души на ден ще пътуват с метрото през 2015 г.
През миналата година подземната железница е превозила близо 80 милиона пътници, като на ден над 300 хиляди софиянци са се придвижвали с нея. „Радвам се, че и Летище София всъщност става един своеобразен мултимодален транспортен център с довеждащ автомобилен и метро транспорт", каза Ивайло Московски по време на инспекцията на новото трасе. „Статистиката за метрото е безспорна и от гледна точка на обществения интерес това е един от най-важните проекти“, допълни той.

От април пътуващите с влака София - Пловдив също ще могат да използват метрото, тъй като освен четирите нови станции до летището, е построена и малка жп гара над станция “Искърско шосе”. За удобство на пътуващите на перона на гарата е направен вход към станцията. Така с разширението на метрото е изградена и пряка интермодална връзка между градски, въздушен и жп транспорт.
По двете нови линии - до летището и до Бизнес парка в Младост 4, ще се движат и 10 нови метровлака, които ще поемат очаквания по-голям брой пътници. Честотата им ще се увеличи и те ще се движат на всеки 3 минути. Нарасналият трафик в подземната железница ще се отрази благоприятно и на надземния транспорт, като се очаква движението на автомобили да намалее значително и да се ограничи замърсяването на въздуха. Пътуването под земята от ЦУМ до аерогарата ще отнема 18 минути. Освен летището, метрото вече ще обслужва и голяма част от жк “Дружба”, както и бизнес сградите в индустриалната зона. Прави се реорганизация на движението на градския транспорт, така че всички линии на автобусите, тролеите и трамвая, които минават през комплекса, да имат директна връзка с поне една станция на метрото.
Как изглеждат резултатите след завършване на проекта за разширение на метрото (линии 1 и 2) в цифри:

- до 380 хил. пътници превозени дневно;

- висока скорост на пътуване - 80 км/ч;

- време на пътуване от периферията на града до центъра - 10 ? 18 мин;

- намаление на наземния трафик и пътно-транспортните произшествия - с над 22%;

- по-малко изхвърляни вредни газове – с 90,5 хил. тона годишно;

- спад на нивото на шума с 15 ? 20%;

Бъдещето на Софийското метро – в очакване на 2018 г.
Догодина ще бъде завършено разширението по бул. „Черни връх“. През втората половина на тази година ще започне и изграждането на третия метродиаметър, който трябва да бъде готов през 2018 г. Той ще има 20 метростанции и ще свърже североизточните и югозападните квартали на столицата. По него ще се движат и изцяло автоматизирани мотриси, каквито предстои да започнат да се използват и в лондонското метро.
Така 40 години след старта на строителството на подземна железница в София тя ще получи завършения си вид: три диаметъра с разклонения в периферията, обща дължина на линиите 62 км /с възможност за нарастване до 80 км/, 63 метростанции и над 1,1 млн. превозвани пътници дневно.

Допълнителна информация за проекта можете да намерите на:

https://www.optransport.bg/page.php?c=38&d=989