ТЕОДОРА ПИСКОВА

Мис Франция 2015 бе партньорка на нашия Дизел по стълбите към върха на Айфеловата кула - състезание, което се проведе за първи път и в което участваха 40 професионални бегачи от 15 страни. Кирил Николов-Дизела, който е най-бързият у нас по планинските пътеки и има над 70 000 пробягани километра, стигна финала над Париж втори. Той изтича по стъпалата за 8,12 мин и бе изпреварен само от Пьотр Лободжински.

Полякът, който е водач в Световната купа по скоростно изкачване на сгради, взе 1665-те стъпала за 7,50 мин.

В La Verticale de la Tour Eiffel участваха 33 мъже и 8 жени, подбрани от международни експерти. Заедно с тях стартираха 20 любители и един инвалид. Красавицата Камий Серф бе удостоена с честта на открие състезанието и също успя да стигне върха.

Дизела е най-добрият български атлет в ориентирането и най-добрият планински бегач. Изкачил е Мусала, Ботев, Вихрен, Черни връх и Руен за по-малко от 23 часа.

А ако се питате откъде произлиза прякорът му Дизела - трябва да знаете, че има любопитна предистория, която не е свързана с горивото, а с легендарната германска биатлонистка Уши Дизел. Причината е в ушите му, които били още по-щръкнали в тийнейджърските години, и съотборниците му измислили прозвището Уши. Треньорът Илиян Дянков дооформил прякора на Уши Дизел, а сега вече атлетът е известен като Дизела и всички си мислят, че е заради завидната скорост, която развива.

Кирил Николов е роден в Русе през 1982 г., живее в Сливен до 18-ата си годишнина, а след това се премества в София с родителите и брат си, за да учи. Завършил е семестриално Националната спортна академия „Васил Левски”.

Започва да тренира ориентиране, защото обича планината и пътуването. Преди това се е занимавал с лека атлетика (висок скок). Не се лишава от нищо, което означава: „За мен лишенията по начина, по който вие си ги представяте, са начин на живот и всекидневие. Всеки спортист, ако иска да постигне някакви резултати, трябва да тренира упорито и да спазва режим, който води до лишения: не можеш да излизаш до късно вечер, ако някой ти донесе ски, не можеш веднага да се качиш на тях и да се пуснеш по пистата, колкото и да ти се иска. Всичко е съобразено с тренировките, те са главни, всичко останало се нарежда по тях.”

И Айфеловата кула е встрани от тренировките по ориентиране и планинско бягане, но след като бил избран, решил, че промяната му е необходима. Стъпалата се превръщат в ново предизвикателство. ”Първо започнах да тренирам в 18-етажния блок, в който живея. Всеки ден качвах стълбите десетина пъти, но ми стана ясно, че не са достатъчни и трябва да намеря място с повече стъпала, разказва Дизела. Продължил на Шипка, а после и на паметника „1300 години България” в Шумен.

”Знаех, че съм добре подготвен, тренирах усилено, добавя Дизела. Специално за това състезание съм се упражнявал два месеца.” За него научил от Димитър Димитров, главен организатор на състезанието „Ком - Емине”, с когото Кирил осъществява последните си проекти. ”Обади ми се на 31 декември, спомня си Дизела. Бях в Испания на лагер, точно се готвехме вече да посрещаме Нова година. Нямаше дори кога да попълвам формулярите за участие. Той ми помогна с тях, иначе изпускахме срока. Даже медицинското изпратихме по-късно. На 20 януари ми съобщиха, че съм одобрен, имаше и такса от 60 евро. Това беше всичко.”

Като за първо издание няма парична награда. Знаел е това предварително, но не се е нуждаел от финансов стимул. „Отидох заради емоцията и предизвикателството. Малко хора имат възможността да се състезават на Айфеловата кула. Исках да видя къде се намирам спрямо световния елит, а и рекламата не е за подценяване”, емоционално отговаря Кирил.

Казва също, че нямал време да мисли, докато се изкачвал. „През тези 8 минути се чудех къде съм. Някак си няма край и не знаеш кога ще дойде финалът. Трябваше да поддържам постоянно високо темпо и да не се отказвам. Имаше медици, които на френски език казваха колко стъпала остават, но не разбирах и ги помолих да говорят на английски.”

„Преди да стартираме, впечатление ми направи един различен участник. Човекът беше с ампутиран крак и успя да изкачи стълбите за 17 минути с помощта на патерици. Доста хора няма да могат да го направят, дори и съвсем здрави. Вдъхновяват ме човешките истории, не е задължително да са свързани със спорт. А относно мечтите ми - бъркам ги с целите, които си поставям, но да, спортните ми цели са мечтите ми в момента”, обяснява Николов.

Треньорката: Всичко се случва първо в главата

„Не познавам друг човек, който може да преодолее по такъв начин инстинкта си за самосъхранение. Забравя трудностите. Какво е времето навън, как се чувства - няма значение, казва треньорката Наталия Величкова. След 70 000 избягани километри с Кирил споделяме едно златно правило: нещата се случват 80 към 20% - двайсетте са тези, които рушат правилата.”

”Трябва да има баланс. Не бива да си прекалено амбициозен и да се възприемаш като господар на Вселената”, добавя Дизела. Наталия, с която работят от 2003 г., завършва с думите: ”Всичко се случва първо в главата. Това е нашето верую. Ако не си представиш, че е възможно да се случи, няма как да се случи.”