Както побеляват косите ни, така петната изникват в зрението ни

Започвате да виждате странно - в очите ви се появяват „мушички“, „точки“, „паяжини“ и дори да отмествате погледа си встрани, нагоре или надолу, те пак са там. Няма спасение от тях. Дразнят постоянно - и у дома, и в работата, дори пречат на нормалното изпълнение на задълженията.

„Всеки ден преглеждаме пациенти с точно такова оплакване, което ние, очните лекари, наричаме плаващи мътнини“, обясни пред „Труд“ д-р Анна Ганчева, офталмолог от столичната очна болница „Вижън“. Тя и колегите й споделят, че 70-80% от пациентите, които посещават офталмологичен кабинет, имат и тази проблем. За съжаление наблюдава се както при възрастни, така и при по-млади хора, без да може се посочи кога точно би се отключил.

Аналогично на процеса на побеляване на косата ни, така в очите ни се появяват „мушиците“ или точките. Те обаче не са симптом на заболяване, а естествено състояние, настъпващо заради стареенето на окото. „Причината за плуващите мътнини при здрави очи е т.нар. деструкция (б.р. разрушаване) на стъкловидното тяло. Просто казано, то е прозрачна, гелоподобна субстанция, разположена в центъра на окото между лещата и ретината. Наричат я “амортисьор” на окото, защото спомага за преминаването на светлината от лещата до ретината”, посочи д-р Ганчева.

При раждането стъкловидното тяло е напълно прозрачно, но с течение на времето се променя. Започва да се втечнява, появяват се отделни

колагенови нишки,

които при движение

на окото хвърлят сянка

върху ретината

и се виждат от пациентите като черни точици, конци или паяжини.

“Оплакването може да бъде съвсем безобидно, да създава само лек дискомфорт и пациентът да не му обръща внимание. Но е възможно да стане силно изразено, неприятно и да доведе до влошаване на качеството на зрението именно заради черните сенки, които непрекъснато затъмняват картината”, описа офталмологът. Очертанията на петънцата и “мушичките”

се засилват при

гледане на бял фон,

след продължителна

работа на монитор,

в по-слънчевите дни, на фона на чисто небе, докато съзерцавате бял сняг, ярко осветени, светли предмети или интериор. “Проблемът се среща по-често при хора с късогледство, особено ако те са с по-високи диоптри и при пациенти, изложени продължително време на въздействието на слънчевите лъчи”, каза още д-р Анна Ганчева. Особено неприятни са големите плуващи мътнини при хората с т.нар. задно отлепване на стъкловидното тяло и с т.нар. „пръстен на Вайс”, при които стъкловидното тяло се отделя от ретината. Това състояние се развива при почти 100% от пациентите над 55-годишна възраст.

Плаващите мътнини обаче не бива да се бъркат с други възпалителни заболявания на окото като увеит. А на пациентите дори и не трябва да им хрумва да мислят за поставянето на кортикостероидни инжекции при здраво око, тъй като това може да доведе до сериозни увреждания като отключване на глаукома и поява на очно перде (катаракта).

“Преди ерата на лазера на пациентите с подвижни мътнини се изписваха витамини за очи, препоръчваше им се да използват очила с висока слънцезащита и доказана протекция от вредните ултравиолетови лъчи. Само че тези мерки не винаги водят до желания положителен резултат“, посочи д-р Ганчева. Тя и колегите й от болницата от броени дни разполагат с нов лазер за третиране на мътнини в стъкловидното тяло. А как да работят с апарата ги запозна експертът Филип Мори от фирмата-производител. Чуждият специалист подчерта, че достъп до този вид лазерно лечение в Европа и в САЩ предлагат само елитни клиники.

Апаратът във "Вижън" е от т. нар. група ULTRA Q и стига до пациентите след дългогодишни разработки в областта на очните болести, а технологията му на търсеното благоприятно въздействие е патентована.

“Процедурата за премахване на мътнините се нарича „витреолиза” и се извършва амбулаторно, в седнало положение само с т.нар. капкова упойка. Терапията е безопасна, краткотрайна, неболезнена и неинвазивна”, обясни д-р Ганчева. Тя добави, че пулсове от наносекундната лазерна светлина, насочени към окото през специален микроскоп, на момента “изпаряват” мътнините и “мушичките“. А при описаното задно отлепване на стъкловидното тяло, разкъсват “паяжините“ в него. “Процедурата може да се изпълни само от много опитен и прецизен витреоретинален и лазерен специалист, тъй като за разлика от другите стандартни лазерни процедури, се работи с подвижни мътнини и в дълбочина на окото”, уточни д-р Анна Ганчева.

Понякога и еднократната лазерна терапия е достатъчна, за да се спаси пациентът от неприятно съпътсващите го в зрението точки, „мушици“ или „паяжини“. В други случаи се налага да се повтори няколко пъти, ако налице са по-големи и груби мътнини. “Само в много тежки случаи може да е необходима и оперативна намеса”, завърши д-р Ганчева.