В центъра ще строим малко паркинги, за да намалим колите

Само два блока в София имат договори за саниране

- Арх. Диков, какво ще отговорите на онези, които посрещнаха новината, че София е най-добрият град за живеене, с недоверие и иронични усмивки?

- Факт е, че София е най-желаното място за живеене и това никой не оспорва. Поначало определението "най-добрият град за живеене" е относително, защото големият град е трудно място за пребиваване по много причини. Хората губят много време в пътуване. Градът смила социални контакти, губи се човешкият мащаб на пространствата и т.н. От друга страна обаче, София дръпна напред в благоустрояването, в развитието на градския транспрот, в реконструкцията и изграждането на паркове, в услугите - особено училища и детски градини.

- За детските градини можем да поспорим. Недостигът им не е ли все още голям?

- Те не достигат, защото децата за радост са много. Направихме огромни усилия в последните 10 г. И не само успяхме да възстановим ликвидираните детски гардини през 90-те години, а и да увеличим броя им значително. Малко хора си дават сметка, че това е огромно финансово усилие на общината. Защото всеки родител знае, че това, което плаща като такса, изобщо не покрива реалните разходи по издръжката на тези заведения.

За подобряване условията на живот в града огромна роля играе и метрото, което съкрати времето за пътуване и създава удобства на гражданите.

- Кои са минусите на най-добрия град за живеене?

- На първо място благоустройството с всичките му елементи - качество на уличните и тротоарните настилки, поддържане на зелените площите, недостатъчно развита канализация, некачествено улично осветление и т.н. За тези неща се полагат усилия, но ние трябва да наваксваме първите 15 г. след 1989 г., когато столицата не просто стоя на място, а се връщаше назад. Тогава не само нищо не се правеше, ами и станаха много поразии. Може да прозвучи еретично, но ще добавя и ограбването на много ресурс от София с всички сделки, които бяха извършени със собственост на Столична община и които я ощетиха с огромни средства. Ако общината беше получила средствата от тези сделки, София щеше да бъде като Виена.

- Визирате периода по време на кметуването на Стефан Софиянски ли?

- Не говоря за имена, нито по времето на кого, говоря за годините от 1990 до 2005-а. Публична тайна е колко много общински имоти се взеха по линия на заменки, продажби на ръба на закона, апортиране на общинска собственост в частни дружества и т.н. Ако всичко това беше извършено в публичен интерес и този финансов ресурс беше вложен в инфраструктура и благоустройство, наистина можехме да сме много по-напред. Затова в последните 10 г. много усилия бяха вложени както за направа на нови неща, така и за наваксване на несвършеното.

- Предвижданото благоустройство на четирите зони в центъра на София, които усилено се обсъждат, има ли шанс да ни доближи, ако не до Виена, то поне до Европа?

- Не знам дали има шанс, но целта ни трябва да е такава.

- Кои са най-спорните въпроси, свързани с обновяването на площад "Славейков" и ул. "Граф Игнатиев"?

- На експертен съвет в началото на тази седмица изчистихме преобладаващите спорни моменти. След обдсъжданията и мненията в медиите се съобразихме с голяма част от препоръките. Кръговото кръстовище на ул. "Гурко" и "Евлоги Георгиев" отпада, защото едва ли ще подобри движението. Взе се решение трамвайното трасе по "Граф Игнатиев" да остане двупътно както е сега, с благоустрояване на улични настилки, осветление, спирки... Пробладаващо е мнението фонтанът на пл. "Славейков" да остане. Ще се запази на сегашното й място и скулптурата на Петко и Пенчо Славейкови. Взе се решение за двата пазара - книжния на "Славейков" и пазара пред градинката на "Св. Седмочисленици".

- Ще работят в определени дни или ще останат трайно?

- Категорично няма да останат. Те трябва да бъдат временни. Въпросът в кои дни и колко време в тези дни ще работят, ще се реши от Общинския съвет. Те трябва да бъдат временни, защото когато един пазар е постоянен, започва да пуска корени, да се огражда с найлони, тенекии и си създава свой живот. Като пазара пред "Св. Седмочисленици", около който има дюшеци, клошари, палатки. Затова той ще се премести от другата страна на градинката.

- Другите спорове бяха свързани с движението около Перловската река и с това, че още една лента ще увеличи трафика и замърсяването.

- Сега всяко от платната в двете посоки има по две ленти, които са широки по 4,5 м. Стандартната лента на градски булевард е 3 м. Т.е. не стигат 90 см да станат три ленти. Това ще стане, като най-дясната лентата – третата, бъде обособена като буслента за градския транспорт. Така че движението няма да се увеличи, а само скоростта на преминаване.

- Авторитетите като арх. Христо Генчев са притеснени, че при евентуално увеличаване на нивото на Перловската река може да има наводнение на Орлов мост.

- Видимо някои не са разбрали какво се предлага да се направи. А то е водно огледало с височина от 0 до 30 см. Няма да се правят язовирни стени, баражи и т.н. Идеята е да се баражира така, че част от водата да даде водно огледало. Това категорично не бива да намалява пропускливостта на коритото на реката. Няма място и за притеснение, че водата ще се усмърди. Живял съм там 20 г. и не знам да мирише.

- Как ще се реши проблемът с паркирането, след като на много места то ще бъде ограничено в центъра на София?

- В центъра на София има близо 100 хил. работни места и 80 хил. живеещи. За тези хора категорично не може да се осигури достъп с коли, нито паркиране. Според мен политиката трябва да е в посока на ограничаване на достъпа на лични автомобили в центъра. А не да им търсим места за паркиране.

- Защо не се правят подземни паркинги, за които толкова години говорите?

- Предвидили сме възможности, но те не трябва да са в самия център. Първо, защото когато създадем голямо количество места за паркиране, означава, че каним колите. А те ще минат по улиците, по които не желаем много автомобили, а предпочитаме пешеходци и велосипедисти. Второто е, че центърът на София е много богат с археология и бъркането под земята на повече от 1 м. бих нарекъл не опасност, а шанс да се появи археология.

Третото е, че софиянци не сме научени да си плащаме за паркиране.

- След като ни закопчаят със скоба, не се ли научаваме?

- Да, но по принцип мразим да си плащаме за паркиране. Нито да влизаме под земята. Идете да видите паркинга пред Булбанк - празен е.

- Със саниране ли ще компенсирате грижите за кварталите, далеч от центъра?

- Засега Столична община е сключила договори за санирането само на два блока. Има одобрени още 15 блока. Учудващо е, че преобладаваща част от подалите заявка не са за панелни, а високи блокове - ЕПК. Обяснението е, че панелните са с по 7-8 входа, а високите - с по 1 вход. В тях хората се познават и по-лесно обединяват. Идеята ни е до юни да има изпълнители поне за 2-3 блока, за да започне същинската работа.

- Санирането ли ще е гвоздеят на предизборната кампания на ГЕРБ за кметския вот?

- Аз не бих свързал санирането с избори, тъй като не съм политик. Между партиите обаче има не малка доза ревност, че санирането започва. За мен това трябваше да стане преди 10-15 г. Всъщност то тръгна от бившата ГДР с масово обновяване на панелните блокове. След това премина през Полша, Чехия, Унгария, Румъния, стигна до Украйна, в момента е в Казахстан. Ние останахме странен остров, в който 25 г. не се направи абсолютно нищо. Санирането е от малкото неща, от които всички имат полза. Собствениците на жилища, защото се подобряват условията на живот. Общините, защото се подобрява средата на града. Държавата, защото с инвестиции в санирането се спестяват много повече инвестиции в производство на енергия.

През 1979 г., когато беше първата петролна криза, американците трябваше да решат въпроса с високата цена на горивата и те го направиха по най-мъдрия начин, като казаха: няма повече да инвестираме в производство на енергия, а в спестяване на енергия. След 35 г. започваме и ние.

- До края на вашия мандат какво непременно искате да свършите?

- Непременно искам да започне строителството на трети метродиаметър от "Овча купел" до “Враждебна”. Вървят процедури по избор на изпълнител и ще е добре да стартира през септември. Това означава, че през 2018 г. през центъра ще има метротрасе от “Красно село” до театър "София".

Нашият гост:

Петър Диков е роден през 1953 г.

През 1978 г. завършва архитектура в Университета за архитектура, строителство и геодезия.

До 2006 г. е изпълнителен директор на Националния център по териториално развитие.

От девет години е главен архитект на София.

Той е ръководител на десетки проекти за хотелски,

бизнес и жилищни сгради, както и на разработки в

областта на градоустройството.