Пет години, пет загубени големи проекта в енергетиката, изхарчени напразно милиарди. Това е равносметката за България, която вчера обяви замразяване на изграждането и на 7-и блок в АЕЦ „Козлодуй“.

Преди това през 2011 г. беше блокирано строителството на нефтопровода „Бургас - Александруполис“, чиято компания обаче продължава да харчи пари у нас. През 2012 г. спря изграждането на АЕЦ „Белене“, за което руснаците ни съдят за 1,5 млрд. евро.

Година по-късно тотален провал обяви международният проект „Набуко“, за който се оказа, че няма газ и на който България разчиташе за диверсификация. През 2014 г. спря „Южен поток“, защото не бил изгоден за руснаците, но ние продължаваме да го правим, за да не ни съдят.

Най-странният от всички провали обаче е именно вчерашният, който отдавна е предизвестен, по простата причина, че никой не иска да строи безплатна централа на България. Официално обявената причина за спирането на строителството на 7-и блок от страна на премиера Бойко Борисов е, че България няма пари.

И всичко щеше да бъде съвсем нормално, ако през 2012 г. проектът не беше започнат при същата позиция - тогава страната ни нямаше пари за строителството на АЕЦ „Белене“, но се захвана със 7-и блок. На какво сме се надявали отговор няма и до днес.

Лансираната тогава идея беше, че страната започва нов проект, който да използва един от реакторите на „Белене“ и така ще бъдат спестени много пари, а похарчените над милиард за втора атомна няма да отидат напразно. Да, ама не. Година по-късно готовият реактор вече не беше опция, а блокът беше решено да се изгражда от американската „Уестингхаус“ наново.

Сметки без кръчмар

Въпреки че на пръв поглед всички губим, защото България няма пари, няма мощност, истината е малко по-различна. За подготовката на изграждането на 7-и блок вече са похарчени близо 14 млн. лева.

Парите са отделени от АЕЦ „Козлодуй“. Случайно или не, но именно в последните три години след като започна изграждането на нова мощност, централата излезе на загуба - нещо, което не се беше случвало от десетилетие.

От АЕЦ твърдяха през цялото време, че имат необходимите средства за нов блок и е наложително неговото изграждане. Оттам успокояваха, че реакторът ще бъде финансиран със заем, който ще се плаща от бъдещите продажби на ток.

И така от подготовката на изграждането, както и при „Белене“, спечелиха единствено консултантите, които взеха пари, за да направят оценка на въздействието върху околната среда, да изберат площадка за 7-и блок и да определят най-добрата мощност.

Трите дружества победители са „Уестингхаус“, което трябваше да предложат мощност, „Риск инженеринг“, което определи площадката и българо-испанският консорциум „Дикон-Аксиона“. По данни на АЕЦ те си свършиха работата и точно тук започна провалът на проекта.

Без ясна позиция

Цялата подготовка по изграждането на 7-и блок беше направена на тъмно. България отново както при „Белене“ не обяви конкурс за новата мощност, а избра проект по неясни критерии. Още тогава експерти от бранша казаха, че „реакторът на „Уестингхаус“ може да е най-добрият в света, но трябва да го докаже в конкурс“ и „че не може да се строи нова мощност без анализ дали такава е необходима“.

През последната година „Уестингхаус“ излезе открито и обясни какви са очакванията й за строителството на новата мощност - целта й е да достави оборудването, да изгради блока, да помогне с намирането на кредит и да си отиде.

Единственият, който не разбра това, изглежда е българското правителство, което преди броени дни поде старата песен, позната от „Белене“, че търси стратегически инвеститор. Думите са на енергийния министър Теменужка Петкова. Тя и повереното й министерство направиха всичко възможно, за да скрият какво се случва с преговорите и дали ще бъде удължен срокът за тях.

Оттам също така вече пет месеца не казваха за какво се бори София, а само, че преговорите вървят. Пролича си, че България въобще няма ясна позиция по въпроса с новата ядрена мощност или както е казал Луиз Карол - „какво значение има къде ще стигнеш, когато не знаеш къде отиваш“. Тоест при липсата на официална позиция, България нямаше шанс в преговорите с „Уестингхаус“.

Равносметката - нови три загубени години за един проект, който отново попадна в категорията „може да се осъществи, но ако имаме пари“. И всичко това на фона на една затънала в дългове държавна енергетика, с недостиг на средства от близо 4 млрд. лв., една трета, от които са натрупани заради проваления АЕЦ „Белене“.