Бащата на прегазения 6-годишен Петьо: Не вярвам в правосъдието, но има Господ

Общинска с ново ръководство Ангел Геков става изпълнителен директор

МВФ: Намалете лошите кредити

Десет души са загинали след рухване на жилищна сграда в Кайро

Руски депутат: Русия е изпитала 200 нови типове оръжия в Сирия

Лайпциг може да забрани дизеловите автомобили

Вучич и Лавров се обединиха около църковната и военна независимост на Сърбия

Холандските депутати гласуваха за признаване на арменския геноцид

Кръвта на подрастващите подмладява мозъка

Полицията в Русе проверява сигнал за общински съветник от ГЕРБ, участвал в побой

Чешката полиция издирва българин, обрал дете

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 23 февруари 2018

Сорос плаща за ромите да останат в гетата Фондации настояват за узаконяване на къщите в махалите

Оставиха Легионера за 72 часа зад решетките

Египетски полицаи спасиха дете, падащо от третия етаж

Кръст на два века пази Павликени

Уникален кръст на два века пази Павликени. Местните жители тачат светинята, която се пази в местния храм “Рождество на Света Богорица” и вярват, че закриля града и населението.

Историята на древното разпятие звучи като приказка. Свещеният кръст бил донесен от Йерусалим през 1805 г. от хаджи Петко Баренски. Преди 200 години мъжът от павликенското село Бара заминал за Божи гроб. Петко бил богат човек.
“Далечното му пътуване било свързано с много рискове и трудности, но се оказало и голямо приключение. Стигнал до там, поклонил се и се върнал в родното си място с един напрестолен кръст, върху който били изрисувани сцени от разпятието Исусово, образите на Св. св. Константин и Елена, великомъченици, светци. Кръстът бил направен от чемширово дърво, инкрустиран със седеф. Голям бил – около 50 сантиметра висок”, разказва съветникът по въпросите на културата към община Павликени Ганчо Александров.

Начетеният мъж увлекателно реди, че тогава баренчани си нямали още църква, но кръстът бил поставян на големи празници на видно място. Така въпреки липсата на храм, хората имало къде да се поклонят и да отправят молитвите си. “По-късно амбициозните жители на с. Бара си построили и църква. Нарекли храма “Св. Димитър”. Кръстът бил почитан много, на него се клели дори четниците от Априлското въстание”, разкрива Александров.
Лоши времена обаче настъпили за селото. Случило се така, че водите на язовир “Александър Стамболийски” наводнили Бара, завлекли и храма. Залисани в евакуацията, свещениците успели да изнесат само църковната утвар и иконите, но божият кръст паднал и потънал в дълбините.
“През 2004 г., точно на Кръстовден, рибари извадили с мрежите си парченца от този свещен подарък на селото. Риболовците отнесли разпятието в насипно състояние и с възстановяването му се захванали трима майстори от Павликени. Иконографът Мартин Петров, дърворезбарят Здравко Кръстев и бижутерът Константин Костов се заели с отговорната задача да реставрират кръста върху орехова основа. Парченце по парченце го сглобили. На него има място за малка чашка и лъжичка за причастия”, реди Ганчо Александров.

200-годишната реликва днес е поставена на видно място в павликенския храм. С този кръст, зареден с молитвите на хората от векове, отец Георги благослява вярващи и миряни. От малките парченца на старата чемширова основа бижутерът Константин Костов прави медальони. Така на гости, приятели на града и на сватби културтрегерът Александров подарява със сертификат частица от този кръст.
Такъв скъп дар притежават шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров, Лили Иванова, Стефан Данаилов, Надежда Захариева, Любомир Левчев и други.
“Уникатът помага срещу беди, уроки, зли думи и лоши сили. Човек има нужда да вярва в нещо. Какво по-хубаво от това миналото през вековете да достигне при отделния човек и да му даде надежда за по-щастлив живот и благоденствие”, разсъждава Ганчо Александров.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете