Музиката е силна. Мястото - пълно. Някои се опитват да се доближат до диджея. Други стоят с гръб към него - не ги интересува кой е той и как изглежда. Трети се разделят на групички. Има и един, който в разгара на купона, на фона на електронното звучене, удря една ръченица. По всяка вероятност това е Иван Шопов, ако, разбира се, не е зад пулта, влязъл в някое от многобройните си превъплъщения. Той има много имена и показва, че “музиката е многопластова и има много проявления”, а изкуството може да тръгне от една картина и да се прелее в микс, затворен в плоча.

На 4 април в 7-часов сет лицата на Иван ще се съберат в One Man Party в Студио “Орфей”. Иван Шопов, Drum Kid, Balkansky и Cooh - всеки от тях ще покаже какво може и колко различен е от другите, както и защо човекът зад тях е един от най-успелите ни диджеи в чужбина.

“Започнах като Cooh - измислих го още като живеех в Троян. Тогава започнах да правя опити за електронна музика. В час по химия видях написанa на стената една формула и я взех оттам и сега не знам какво означава. С това име дойдох в София и започнах да пускам дръм енд бейс по партита. Първата ми плоча излезе преди 10 години. Другите ми проекти си бяха винаги с мен. През цялото време правех и друга музика, но нямаше как да я пускам на дръм енд бейс партита, затова с времето започнаха да се избистрят и останалите псевдоними, за да мога да правя и друг тип музика и да не обърквам толкова хората.” Drum Kid остана за техно, Balkansky е проектът му с Теодосий Спасов и Иво Христов, където специфичен бленд от дълбок дъбстеп се смесва с фолклорни мотиви. Истинското си име Иван запазва за ембиънт музика. “Това е така, защото я свързвам я с изкуството си - тя е винаги фон на моите изложби. Най- близка е до това, което рисувам”.

Всъщност Иван е художник. “Още като малък, когато ме питаха какъв искаш да станеш, аз отговарях “Художник”. Понеже майка ми е художник и израснах в нейното ателие. Там съм закърмен с боите и платната. Никога не съм си мислил, че ще стана нещо друго. По-късно започнах много да обичам да пея. Баба ми също ми пееше. Започнах да обръщам внимнаие на музиката. Баща ми беше меломан, започна да събира плочи, брат ми събираше касетки с музика. Имах огромна колекция. Беше назряло времето да започна и аз да свиря. Така се запалих да свиря на бас китара, станах част от училищната група. Започнахме да правим концерти. Показаха ми как да правя електронна музика”, разказва пред “Труд” Иван и ни издава, че е изгубил всичките касетки от колекцията си, стигнала до 600. “Най-ценни ми бяха тези, които си записвах от радиото. Това беше начинът да се снабдя с нова музика. Скъпа ми беше и тази на Massive Attack - първата оригинална, която си купих. Тогава разбрах какво значи графичен дизайн в една обложка и започнах да ценя продукта като продукт и си мечтаех и аз един ден да направя такова нещо.”

За Иван музиката и изобразителното изкуство вървят ръка за ръка. “Виждам музиката в картини и картините в звук. Те са смесени едно в друго и общото между музиката и изобразителното изкуство е чувствителността ми към света, който ме заобикаля, и начина, по който го споделям с хората през моята призма. За мен рисуването е просто различно изразно средство на една и съща емоция. На техническо ниво успявам да ги съчетая в проектите си, където рисувам обложките.” Художникът предлага на почитателите си не само музика, но и изображение. Проектът му Looh, в който работи с Максим Анохин, вече е готов и с албум. Ще излезе лимитирано издание с линогравюра и 40 ръчни принта, направени от Шопов.

Диджеят има участия по целия свят. “Опитвам се да разгледам страната, в която отивам и да остана още няколко дни, но понякога виждаш само едно летище, такси, една публика и обратно”. Иван обаче може да разпознае мястото само по публиката. “Никога не мога да сбъркам българската публика, много се раздава и е на 100% в емоцията. В Холандия обикновено те слушат с гръб. Изобщо не ги интересува кой си - някакъв човек, който се е появил там и ги тормози. В Германия има част, която се забавлява в средата, а другите просто си стоят. В Португалия всички са най-отпред и искат да стигнат до мен”.

Когато ходи на концерти, музикатът е от тези, които са най-отпред. “Случвало ми се е и в разгара на някое парти, да ударя една ръченица и всички ме гледат много изненадани и впечатлени. Ръченицата я знам, защото в училище учителката ми по физическо ни караше да обикаляме по 500 метра с ръченица.”

Иван харесва българската музика и според него, за да успее един музикант, а и не само, той трябва да знае откъде идва, да изпозлва това, което има. “Трябва да разбереш откъде си дошъл, за да избереш къде да отидеш. Какво се случва с младите, които веднага започват да слушат Бионсе? Представят си, че са афроамериканци, живеят в “Люлин” и си мислят, че са от гетото. Като чуят фолклор, си мислят, че баба им ги гони с паницата с боб, а не всичко е мухъл и нафталин”. Проектът Balkansky, който представялява картинна галерия, пълна със звуци, го доказва.