БОЖИДАР БОЖКОВ

Четвъртият сезон на „България търси талант” по Би Ти Ви все още не е започнал по същество, но дори и след няколкото излъчени кастинга вече може да се направи обосновано предположение - догодина пети няма да има. Причините за това са много, а нелепият избор на жури е само една от тях. Че предаването не потръгва е ясно дори и от поведението на пресцентъра на телевизията. В други случаи оттам заливат електронните пощи на ресорните репортери с по няколко писма на ден колко огромен зрителски успех - реален или мним - е отбелязала съответната пийпълметрична фирма. За „Таланта…” обаче пиар отделът гузно мълчи.

Създаването на подобна шоу програма не е фасулска работа, но пък и не е нещо, което се прави за първи път. Затова е загадка защо продуцентите на „България търси талант” „Седем осми”, тоест екипът на Слави Трифонов, са се отнесли фасулски към начинанието. Може би част от обяснението е, че хората около Слави са

способни

на чудеса

но и те имат своите граници на възможностите. Когато той очаква от тях да правят всичко едновременно - и всекидневно шоу, и концерт в „Арена Армеец”, и композиране на музика за нови албуми, и заснемане на клипове, и „Гласът на България”, и „България търси талант”, все някъде напрежението трябва да избие.

Видимо за зрителите е, че е избило в странния подбор на жури. Но има и много невидими на пръв поглед неща.

В шоу, което още по замисъла си е халтура и прилича повече на панаирджийска кинкалерия, където има от всичко по малко, журито е рамката, от която се очаква да поддържа целия този хаос в разумни ограничения. Но в четвъртия сезон, както изглежда, е нужен някой да рамкира поведението на самите съдии.

Обстоятелствата връчиха тази задача - иска или не - на сценариста Иво Сиромахов. Останалите му трима колеги се оказаха твърде неподготвени за бляскавата си роля, та нему се падна и да оценява участниците, и да задава тон за песен на журито.

Особено видно е това при журналистката Илиана Беновска. Интересуващите се от политика я познават от всички следизборни пресконференции.

Там тя първа грабва микрофона и дори и да няма какво да каже, задава редовно предълги въпроси, в края на които вече всички са загубили нишката на самото питане. За феновете на риалити формати обаче е неизвестна, което е явно от реакциите по форумите. Там я наричат в най-приемливия случай „русата дама”.

Колко дълги и доколко разбираеми са били съжденията на русата дама след участието на всеки кандидат за слава е трудно да се разбере, понеже кастингите вървят на запис, от който е отпаднал доста материал. Но и това, което се излъчва, говори достатъчно. Връх в забавно-развлекателното й мисловно постижение до момента е коментар към номера на кандидата Атанас Атанасчев от София: „Този стил на танцуване, сега се замислих, докато те гледах, не е ли плод на твърде дългия във времето досег на вашето поколение с компютърните изображения и тяхната пластика?”

Често по навик от пресконференциите тя и тук пак първа взема думата. Обикновено с нещо негативно, което оставя у зрителите усещането, че оценката й в крайна сметка ще е „не”. В следващия момент, чула

опорните точки на Сиромахов

и в пълно противоречие със себе си отпреди малко, г-жа Беновска изстрелва жизнерадостно „да”. Така се случи например след индийски танци с вплетени български фолклорни мотиви, изпълнени от Тереза Георгиева от Бургас. „Кой ти даде идея да смесиш българска народна музика с елементи от индийски танци? Видя ми се като неуважение към българските традиции…”, в строг негативен тон увисва недовършената мисъл на съдийката, понеже монтажистите са отрязали продължението. Миг след това Иво Сиромахов отсича: „Идеята ти, Тереза, да комбинираш индийски и български фолклор, е чудесна. Поздравявам те за това. Аз казвам „да”. Настроени на чувствителна струна от политиката, сетивата на г-жа Беновска веднага променят нагласата й според духналия вятър, подир което тя също вече е усмихната и съответно - „да”.

Начинът, по който е композирано журито в четвъртия сезон, подсказва, че хората в него може би са били подбирани не след задълбочени дискусии в екипа на „Седем осми”, а лично от Слави Трифонов, който най-много да е съгласувал имената с босовете на телевизията. Той досега неведнъж е показвал, че е способен да взема импулсивни решения, подчинени на моментна еуфория, които обаче във времето не е задължително да се окажат най-правилни. Преди години, когато заради клипа на „От икебана дървесата ги боли” публиката извади от забравата Деян Неделчев, Слави пак така забързано разпореди на екипа си да го включи в дуетна песен. Само че той не се замисли, че хората харесваха цирковете на Неделчев, не пеенето му. Затова и парчето „Двама мъже и половина” (нелошо впрочем), което записа с Гъмзата, се оказа кауза пердута. Нито една медия не го въртя, никой днес не го помни.

Това, че артистът и режисьор Ники Илиев е успял да доведе в България Микеле Плачидо, за да го снима във филма си „Живи легенди”, и че самата Би Ти Ви се зае с разпространението на лентата, към сегашния момент звучи много звездно в кино средите. Но в крайна сметка не значи, че Илиев става и за жури. Навремето като водещ на „МелоТВмания” по тогавашния Канал 1 на БНТ той блесна основно с няколкото си паразитни фрази, които не е забравил и до днес: „в смисъл”, „абсолютно”, „да, ами”. Илиев е като красива статуя, чийто чар се изчерпва в момента, в който проговори.

Интересно хрумване е да се върне поне за малко в България

Дарина Павлова

Изваждането й на светло, след като за последно е била по своя воля пред българска публика през далечната 1988 година, когато се снима във филма на Рангел Вълчанов „А сега накъде”, е и голям риск. Вярно е, че през тези 27 години г-жа Павлова не изпадна в забрава, но за нея припомняха единствено жълтите вестници и хорските клюки. Макар и да развива голяма част от бизнеса си у нас, тя предпочиташе да стои в сянка. Което сега не й помага особено в ролята й на жури. Съдията Дарина Павлова е плаха, по женски кокетна, по-скоро флиртуваща с участниците, отколкото готова да ги оценява обективно. В крайна сметка, подведена от колежката си Беновска, и тя реши да се остави на подухващия откъм Сиромахов вятър.

Слабият интерес към „България търси талант” точно сега е плод на решението на Би Ти Ви непременно да отвръща на конкуренцията на Нова с еднакво предаване. Тази практика бе наложена навремето от Павел Станчев, докато бе изпълнителен директор на Нова телевизия. Ако преди новините отсреща пускаха игра, Нова я покриваше с друга игра преди своите. Каквото приключваше при едните, същото тъкмо свършваше и при другите. Щом Би Ти Ви изнамери Бареков за сутрешния си блок, Павел Станчев пък откри Коритаров за своя. Холивуд се конкурираше сам едновременно и по двете. Застъпваха се новините, даже рекламите тръгваха в една и съща секунда. От което Нова телевизия тогава устремно губеше - и зрители, и рекламодатели. Сега г-н Станчев е вече шеф на Би Ти Ви, където пак прилага стария си прийом. И губеща от това отново е телевизията, която той оглавява.

От друга страна, българските зрители имат максима, която неизменно повтарят при старта на всяко едно подобно шоу: Това ли са ни звездите? Да, щом определени хора са достатъчно известни не от полицейските хроники или политиката, значи са звезди. Проблемът опира до някои особености на тези БГ звезди. Повечето не гледат подобни шоу програми. Дори се гнусят от тях, но се блазнят от големия хонорар и приемат да участват, без да оценяват (или въпреки че го правят) своите възможности. Затова се стигна дотам, че наместо таланти, България по-напред трябва да си потърси ново жури.